Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по касационна жалба на Ц.К, приподписана от адв. З.И, срещу Решение №1206/31.07.2020 г., постановено по адм. дело № 286/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, изх. № 20011692/28.02.2020 г. на осн. чл. 405а, ал. 1 от КТ, издаден от инспектор от Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Б.д. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. По същество се правят възражения, съобразно които първоинстанционният съд основава решението си на грешно възприето наличие на елементи на трудово правоотношение и на липсата на доказателства относно наличието на определено работно време и трудови функции. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Благоевград.
Подадена е и втора касационна жалба от „Трайпод“ ООД, представлявано от управителя И.Ч, чрез адв. К.В, срещу същото решение, в което се твърди, че съдът е постановил неправилно решение, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Претендират се съдебно - деловодни разноски за двете съдебни инстанции. От дружеството е депозиран и писмен отговор по касационната жалба на Ц.К, в който се изразява становище за нейната основателност. Касационната жалба и писменият отговор се поддържат в съдебно заседание от адв.. В.
Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ") – гр. Б.д, в съдебно заседание, чрез юриск. Портокалска, оспорва касационните жалби изцяло.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна.
Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 28.02.2020 г., изд. от инспектор в Д "ИТ"- Благоевград, с което на основание чл. 405а от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Ц.К от [населено място], изпълняващ длъжността „строителен работник“ в обект „СМР-Изграждане на двуетажна еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в с. С., и работодателя "Трайпод" ООД, представлявано от И.Ч.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема от фактическа страна за установено, че на 19.02.2020 г., служители при Д-я „Инспекция по труда” – гр. Б.д извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на оспорващото дружество на обект „СМР – Изграждане на двуетажна еднофамилна жилищна сграда“ в с. С., изпълняван от „Трайпод“ ООД. За резултатите от проверката бил съставен Протокол, изх. № ПР2005500/04.03.2020 г. В хода на проверката на обекта е заварен да работи Ц.К, който собственоръчно е попълнил декларация, в която е отразил, че работи на обекта на длъжността „строител“ от „две седмици“, с работно време от 09.00 ч. до 17.00 ч., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева, с два почивни дни и с почивка от 1 час през работния ден, като изрично е отбелязал, че има сключен трудов договор.
Като доказателство по делото е приет и граждански договор за извършване на работа чрез личен труд, сключен между дружеството и Кантуров на 03.02.2020 г., по силата на който дружеството е възложило на Кантуров да извърши „СМР на Дървена конструкция на къща в с. С., УПИ І-193, кв. 192 по плана на с. С.“ за срок до 3 месеца и при възнаграждение „в размер на.. /посочен в анекса на този договор, поясняващ различни дейности и операции, свързани с изпълнението на СМР/ в лева“.
С призовка, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, представляващият дружеството бил поканен да се яви на 28.02.2020 г. в Д „ИТ“ по – Благоевград, за да представи трудовите досиета на работещите в обекта, присъствена форма за явяване/неявяване на работа за периода м. януари 2020 г. – м. февруари 2020 г. и други документи, посочени в призовката. Явилият се в дирекцията представител на оспорващото дружество не е представил трудов договор на Ц.К.
Извършена е служебна справка в регистъра на уведомления за трудови договори в информационната система на Изпълнителна агенция на “ГИТ“, която е потвърдила, че не е налице регистриран трудов договор в ТД на НАП по отношение на Кантурков за процесния период. От извършената проверка, от представените документи и от попълнената собственоръчно декларация, проверяващите са направили извод, че по отношение на него е налице уговорено работно място, работно време, трудово възнаграждение и трудът се полага на работна площадка-обект в с. С., осигурен от дружеството, в работно време, определено от работодателя, съобразно създадената от него организация на работа и под негов контрол, с негови средства и материали, като рискът от извършваната работа е за негова сметка. Въз основа на тези констатации е прието за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ и е издадено процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение.
Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд обосновава извод, съобразно който оспореното в производството Постановление по чл. 405а КТ е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на производствените правила, материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което подадената жалба, като неоснователна, е отхвърлена.
Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Благоевград, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Наведените в касационните жалби възражения досежно неправилно обсъждане от първоинстанционния съд на трудовото правоотношение и неговите елементи са неоснователни.
По силата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение, която в случая е датата на постановлението.
Съществуването на трудово правоотношение е правен извод, вследствие преценка на фактите: налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес, ръководен от негов специалист (технически ръководител), работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Ц. разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции.
Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните доказателства. Що се отнася до сключения граждански договор от 03.02.2020 г., той не изключва трудовия характер на правоотношението, а единствено прикрива предоставянето на работна сила. Разпитаният по делото свидетел, роднина на управителя на дружеството, не променя крайния извод на съда, който е взел предвид неговата заинтересованост от изхода на процеса.
Следва да се подчертае, че практиката поставя ясен разграничителен критерий при определяне дали едно правоотношение е трудово или гражданско/облигационно. Отношенията по граждански договор следва да предполагат уговорен резултат от извършената работа, какъвто в настоящия случай не е налице. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези би било налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения.
Потвърждава се констатацията, посочена в обжалваното Постановление по чл. 405а от КТ, а именно - съществуването на трудово правоотношение между страните "Трайпод" ООД и Кантурков, както и полагането на труд от последния в полза на дружеството, при определени договорени в устна форма елементи на трудово правоотношение, което е възникнало и съществувало до момента на проверката. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Изложените в касационните жалби възражения не опровергават констатациите на административния орган в постановлението, потвърдени и от първоинстанционния съд.
Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1206/31.07.2020 г., постановено по адм. дело № 286/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Решението е окончателно.