Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г.“, срещу Решение №415 от 23.07.2020 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело №331/2020 г.

С обжалваното решение, съдът е отменил решение от 16.03.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г.“ (ОПОС), с което на О. С е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ, по Договор №6 от 13.01.2020 г., поради установена нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) във връзка с чл. 41, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ППЗОП).

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, в частност чл. 41, ал. 1 ППЗОП, тъй като в стандартния образец за Eдинния европейски документ за обществени поръчки (EEДОП), познатите декларации за неналичие на основания за отстраняване са имплементирани в самия ЕЕДОП и в този смисъл той напълно ги замества. Няма логика да се приеме, че в противоречие на целта, с която е въведен ЕЕДОП и чл. 41, ал. 1 ППЗОП, а именно облекчаване на административната тежест на участниците в процедурата, наред с подписания ЕЕДОП следва да се представи и някакъв друг документ, допълващ информацията в ЕЕДОП, съответно декларираните чрез него обстоятелства. От представените по делото доказателства се установява, че в представения първоначално към офертата ЕЕДОП от страна на управителя К.Д правилно са посочени данните относно икономическия оператор в част II, раздел А от ЕЕДОП, като е...