О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5216
гр. София, 14.11.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ДОРА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1439 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. В., чрез адв. Ал. Г., срещу Решение № 12/06.01.2024 г. по в. гр. д. № 799/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което след отмяна на Решение № 144//22.06.2023 г. по гр. д. № 105/2023 г. по описа на РС – Г. Д. са отхвърлени предявените от Н. К. В. срещу ТП „Държавно горско стопанство Г. Д. иск за отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № РД-07-708 от 05.12.2022 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство Г. Д. , иск да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“ в ТП „Държавно горско стопанство Г. Д. и иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 380.53 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, за периода от 05.12.2022 г. до 15.01.2023 г., включително, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 06.02.2023 г. до окончателното й заплащане, както и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 015.10 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е работил на по-нископлатена работа, за периода от 15.01.2022 г. до 04.06.2023 г., включително, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че съдът не е обсъдил задълбочено показанията на свидетеля М. Б. и затова неправилно е приел, че не е приложима закрилата по чл. 333 КТ въпреки започналото ползване на разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Поддържа, че, превратно на събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд е обосновал извод за доказаност на нарушенията, за които ищецът бил уволнен. Моли въззивното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени.
Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Териториално поделение „Държавно горско стопанство Г. Д. към Югозападно държавно предприятие – Благоевград е подало отговор на касационната жалба със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а при условията на евентуалност – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът работил в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Г. Д. въз основа на трудов договор № 17 от 15.05.2014 г. на длъжността „горски надзирател“. По силата на допълнително споразумение от 23.08.2022 г. заел длъжността „горски стражар“.
С. З. № РД- 00-596/07.10.2022 г. и Заповед № РД-07-623/24.10.2022 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство Г. Д. ищецът бил определен за отговорник за охраната на част от II ГСУ „Корница“, а именно V охранителен участък (ОУ), включващ отдели от № 24 до № 30, включително, № 34, № 35, от № 159 до № 169, включително, от № 176 до № 182, включително, като му било вменено задължение да осъществява охраната на горски път [населено място] - м. „Лома“. На 30.08.2022 г. на ищеца била връчена длъжностна характеристика за длъжността „горски стражар“ в ТП „Държавно горско стопанство Г. Д. . Основните задължения на горския стражар били да пази поверената му горска територия от незаконни ползвания и увреждания, да следи за спазване на правилата за сеч и други ползвания на горите, да проверява всички документи за сеч, паша, лов и риболов и други ползвания на горите, да проверява превозните средства, превозващи дървен материал и други горски продукти, и документите към тях, да сигнализира МВР при констатиране на престъпления, свързани с дейността в горите, да дава предписания при откриване на пропуски и нарушения, както и да задържа предметите и средствата, послужили за извършване на неправомерни деяния, да издава разпореждане за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горските територии, да не допуска незаконно строителство, да извършва действия по предотвратяване на нарушенията в горски територии, като периодично обхожда поверената му територия, да извършва експедиция на дървесина и да издава електронни превозни билети при транспортиране на дървесина чрез специализирано мобилно устройство при спазване изискванията на закона и подзаконовите актове, да съставя актове за констатирани нарушения и др.
Въззивният съд установил, че на 23.11.2022 г. директорът на РДГ - Благоевград изпратил до директора на ДГС - [населено място] писмо № РДГ02-09960, с което го уведомил, че при извършен маршрутен обход на територията на ТП „ДГС Г. Д. била установена незаконна сеч в две насаждения: подотдел 38 „а“ - 10 броя букови дървета с диаметри в основата 28-60 см., и в подотдел 26 „м“ - 3 броя букови дървета с диаметри в основата 40-60 см. На 25.11.2022 г. директорът на ДГС – [населено място] издал Заповед № РД-07- 670, с която назначил комисия, която в периода до 29.11.2022 г. да извърши проверка на насажденията в поддотдел 38 „а“ и подотдел 26 „м“. Комисията извършила разпоредената проверка в присъствието на горските стражари И. К., отговарящ за I ви ОУ и ищеца Н. В., отговарящ за V ОУ. Бил изготвен протокол с вх. № 10-09-775/28.11.2022 г., в който било отразено, че в подотдел 26 „м“ с отговорен горски стражар ищецът Н. В. имало отсечени немаркирани с контролна горска марка (КГМ) и без позволително за сеч 3 броя дървета от бук с диаметри на пъна 40 см. с гнилота 28 см., 52 см. с гнилота 22 см. и 50 см.
На 02.12.2022 г. директорът на ДГС-Г. Д. отправил до ищеца искане в срок до 16.00 часа на 29.11.2022 г. да даде подробни писмени обяснения във връзка с описаните в протокола нарушения, констатирани при проверката. Искането, ведно с препис от протокола, било връчено на ищеца на 29.11.2022 година. Същия ден той депозирал обяснения, в които посочил, че по време на извършения от него обход на отдел 26 дърветата не били отсечени, че нарушението било извършено след направения от него обход и не е открил кой е нарушителят и с какво е транспортирана отсечената дървесина. На 30.11.2022 г. той представил допълнителни обяснения, че бил издал разрешително за сеч на лицето Р. Б. от [населено място] да добие дърва за огрев от подотдел 35 „е“, като му показал границите на подотдела. Когато Б. му се обадил, че дървата са натоварени и го чака да ги маркира, ищецът издал превозен билет № 337/25.09.2022 г. за автомобил рег. [рег. номер на МПС] . Тъй като било късен следобяд на почивен ден, не успял да провери откъде са добити дървата. На 30.11.2022 г. писмени обяснения депозирал и свидетелят И. К., който заявил, че след разговор с лицето Б. В. последният признал, че той отрязъл и извозил на 04.10.2022 г. с автомобил рег. [рег. номер на МПС] и с превозен билет № 356/04.10.2022 г. дърва. Директорът на ДГС - Г. Д. поискал от ищеца писмени обяснения относно издаването на превозен билет № 356/04.10.2022 г., които били депозирани на 01.12.2022 година. Ищецът изложил, че всички превозни билети, които издал, са от главния горски път, граничещ с 4 подотдела. По повод обясненията на свидетеля И. К., той разговарял с Б. В., на когото бил издал много превозни билети през есенния сезон, и разбрал, че имало договорка между В. и К. В. да добие дърва за огрев от подотдел 38 „а“, разположен на границата между двата ОУ.
На 02.12.2022 г. директорът на ДГС - Г. Д. поискал от ищеца в срок до 10.00 ч. на същия да даде обяснения дали е имал заповед за работа в почивен ден, за да издаде превозен билет № 337/25.09.2022 г., защо има разминаване между диаметрите на натоварената дървесина, транспортирана с превозен билет № 356/04.10.2022 г., и маркираната за сеч дървесина в отдел 35, подотдел „е“, и между диаметрите на натоварената дървесина, транспортинарана с превозин билет № 337/25.09.2022 г., и маркираната за сеч дървесина в отдел 35, подотдел „е“. Ищецът обяснил писмено, че не е имал заповед за работа в почивен ден, но е работил в интерес на задоволяване на нуждите на местното население, както всички останали негови колеги.
На 05.12.2022 г. била издадена Заповед № РД-00-708 на директора на ТП „Държавно горско стопанство Г. Д. , с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 188, т. 3, чл. 187, т. 3 КТ, вр. чл. 126 КТ, чл. 192, ал. 1 КТ, чл.195, ал. 1 КТ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта били описани нарушенията, за които се налага то: 1. неупражняване на ефективен контрол в поверения му ОУ, поради което в периода от 12.07.2022 г. до 28.11.2022 г. допуснал извършване на незаконна сеч в отдел 26, подотдел „м“, на 3 броя дървета от бук с диаметри на пъна 40 см. с гнилота 28 см., 52 см. с гнилота 22 см. и 50 см., немаркирани с контролна горска марка, и без издадено позволително за сеч; 2. на 25.09.2022 г. извършил експедиция на дървесина чрез издаване на превозен билет № 6197/00337/9D5C48W за транспортиране на 10 пространствени куб. м. дърва за огрев от бук с МПС [рег. номер на МПС] с получател Р. Б. без издадена писмена заповед на директора на ТП на ДГС Г. Д. за работа в почивен ден, както и не извършил проверка за състоянието на подотдел 35 „е“ - дали същото е почистено след извършената сеч, дали дървесината е законно добита и дали е добита от подотдел 35 „е“, като със своето бездействие не бил установил извършено нарушение в отдел 26 „м“ и допуснал чрез маркиране с личната си КГМ и издаване на горния превозен билет да бъде узаконена и да се транспортира незаконно добита от отдел 26 „м“ дървесина (без издадено позволително за сеч и немаркирана с КГМ) в размер на 10 пространствени куб. м. дърва за огрев от бук; на 04.10.2022 г. извършил експедиция на дървесина чрез издаване на превозен билет № 6197/00356/D33A58 за транспортиране на 10 пространствени куб. м. дърва за огрев от бук с МПС [рег. номер на МПС] с получател Б. В., като не извършил проверка за състоянието на подотдел 35 „е“ - дали същото е почистено след извършената сеч, дали дървесината е законно добита и дали е добита от подотдел 35 „е“, като със своето бездействие не установил извършено нарушение в отдел 38 „а“ и допуснал чрез маркиране с личната си КГМ и издаване на горния превозен билет да бъде узаконена и да се транспортира незаконно добита от отдел 38, подотдел „а“, дървесина (без издадено позволително за сеч и немаркирана с КГМ) в размер на 10 пространствени куб. м. дърва за огрев.
Възражението на ищеца, че се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, въззивният съд счел за неоснователно. Приел за установено, че на 05.12.2022 г. сутринта ищецът отишъл в медицински център в [населено място], където в 08.00 часа, видно от амбулаторния лист, му бил извършен преглед от д-р Д. и му била направена рентгенова снимка. За извършения преглед лекарят издал амбулаторен лист № 1034 от 05.12.2022 г., в който отразил, че пациентът е с ограничени движения и болки при осъществяването им в областта на лумбалния отдел прешлени с данни за деформираща спондилоартроза. Лекарска комисия в състав д-р Д. Д., д-р Е. Х. и д-р М. П. издала на ищеца болничен лист № Е20220615987, амб. № 1034 от 05.12.2022 г., с който на ищеца била поставена диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръб“ и му разрешила отпуск по болест от 05.12.2022 г. до 19.12.2022 година.
Въззивният съд, кредитирайки изцяло показанията на свидетеля Д., приел, че на 05.12.2022 г. ищецът се намирал в сградата на ДГС-Г. Д. в работно облекло. От показанията на свидетеля М. Б. установил, че последният бил на оперативка при директора, по чиято молба телефонирал на ищеца и му казал, че следва да се яви в кабинета на директора. Въз основа на показанията на свидетелите Д. и К. приел, че ищецът влязъл в кабинета на директора на ДГС Г. Д. било му е обяснено, че ще бъде наказан и за какви нарушения, след което заповедта за уволнение била връчена на ищеца на 05.12.2022 г. в 10.00 часа в административната сграда на ДГС в [населено място] при условията на отказ. Въззивният съд приел, че от показанията на свидетелите Д. и К. не се установявало към момента на връчване на заповедта В. да е уведомил директора на ДГС - Г. Д. че се намира в отпуск поради временна нетрудоспособност. Посочил е, че закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да защити работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни причини, а фактическият състав на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ изисква разрешен отпуск към датата на уволнението и работникът или служителят да е започнал ползването му към тази дата. Позовавайки се Решение № 9 от 11.02.2021г. на ВКС по гр. дело № 1793/2020 г., IV ГО, Решение № 437/2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г. на ІV ГО, Решение № 567/ 13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., ІІІ ГО, Решение № 63/ 31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г., IV ГО, Решение № 197/09.06.2011 г. по гр. д. № 661/2010 г., IV ГО, Решение № 437/ 20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г., IV ГО, Решение № 468/ 10.01.2013 г. по гр. д. № 1621/2011 г., IV ГО, Решение № 492/ 21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV ГО, окръжният съд се е мотивирал, че работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението, ако работникът/служителят, въпреки че е бил в разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, се е явил на работното си място, където му е връчена заповедта за уволнение, и не е представил издадения болничен лист или не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск по болест. В този случай самото поведение на работника сочело на изричен отказ от права, на умишлено затаяване на информация или на умишлено въвеждане в заблуждение на работодателя. Обратно, когато работодателят бил уведомен, че работникът не се явява на работа поради влошено здравословно състояние, в резултат на което може да се ползва от закрилата, то работодателят следвало да изчака в краткия срок по чл. 9, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ представянето на болничния лист, респ. уведомяването за съставянето на този документ. В този случай работникът бил изпълнил задължението си и не се е укрил нито с оглед престиране на трудовите си функции, нито с оглед непредставяне на документа, оправдаващ отсъствието му, респ. респ. неуведомяване за неговото съставяне. Въззивният съд е посочил, че ищецът се явил в работно облекло в сградата на ДГС-Г. Д. и не е уведомил работодателя си, че се намира в отпуск по болест. Приел е, че от разпита на свидетеля М. Б. не се установява ищецът да го е уведомил, че се намира във влошено здравословно състояние и че ще ползва отпуск поради временна нетрудоспособност преди срещата с директора на ДГС. Едва след срещата при директора на ДГС, на която е научил, че ще бъде наказан с уволнение, и след отказа да получи заповедта за уволнение ищецът уведомил свидетеля Б. за болничния лист, от което въззивният съд обосновал извод за недобросъвестност на работника.
Въззивният съд е приел за спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, в рамките на която работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание да изиска писмени обяснения от работника. Посочил е, че ищецът е депозирал в писмени обяснения на 29.11.2022 г., 30.11.2022 г., 01.12.2022 г. и 02.12.2022 г., като от съдържанието им установил, че те се отнасят до описаните в заповедта за уволнение нарушения, която е приета за съответна на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В допълнение е посочил, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта, и който е бил известен на работника или служителя, позовавайки се на Решение № 377/26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2010 г. IV ГО, Решение № 322/07.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г., III ГО, решение по гр. д. № 102/12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., ІV ГО, Решение № 379/24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г. ІV ГО, Решение № 363/10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 354/2011 г., ІІІ ГО. В съдебното решение е цитирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според която, когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането й е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването на нарушението. Посочил е още, че, когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. По тези съображения въззивният съд е приел заповедта за мотивирана и в частта относно времето на извършване на нарушението.
Въз основа на свидетеските показания по делото съдът е приел, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца при условията на отказ. Извършването на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения съдът счел за установени по несъмнен начин въз основа на протокол с вх. № 10-09-775/28.11.2022 г. и показанията на свидетеля Д., член на комисията, извършила проверката.
Въззивният съд отказал да кредитира показанията на свидетелите Б. и В., разпитани в хода на въззивното производство, като счел, че те се опровергават от писмените доказателства по делото и писмените обясненията на ищеца, дадени в дисциплинарното производство пред работодателя.
В обобщениие въззивният съд посочил, че ищецът е извършил описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 КТ, като не е изпълнил възложената му работа като горски стражар. Наложеното дисциплинарно наказание е прието за съобразено с тежестта на извършените нарушения, изразяващи се в грубо пренебрегване на възложената трудова функция по опазване на горите от незаконна сеч, както и с факта, че ищецът имал наложени наказания „забележка“, видно Заповеди № № РД-07-151/15.03.2021 г., РД-07-547/14.10.2021 г., РД-07-616 от 18.11.2021 г. и Заповед № РД-07- 292/16.05.2022 година.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:
1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото или само тези, на които основава решението си?;
2. Налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения, когато задължението не е вменено на служителя по силата на нормативна уредба и/или длъжностна характеристика? Допустимо ли е трудовите задължения и нарушенията на трудовата дисциплина да бъдат извеждани по тълкувателен път? Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, даващо основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за неизпълнение на задължения, установени с протокол за извършена проверка, без на извършената проверка да са присъствали всички отразени в самия протокол лица, формиращи комисия, назначена да извърши проверката?“;
3. „Следва ли да се приеме, че служителят е започнал да ползва разрешения му отпуск поради болест при прието и неоспорено по делото доказателство, че същият е уведомил прекия си ръководител, че не е на работа, тъй като има здравословни проблеми, водещи до неработоспособност, и провежда изследвания по препоръка на лекари, но към този момент не е представил болничен лист?“;
4. „Допустимо ли е налагане на дисциплинарно наказание по протокол за извършена проверка, в която комисията изказва предположение как и от кого е извършено нарушението без горното да е установено по безспорен начин? Допустимо ли е наложеното наказание да почива на това предположение и допустимо ли е предположението да бъде описано в самата заповед като безспорен и доказан факт и да бъде използвано като основание за налагане на дисциплинарно наказание?“.
По първия от въпросите касаторът се позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 65 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на II ТО, Решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на II ГО, Решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на I ГО, Решение № 480 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2020 г. на I ГО, Решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на IV ГО, Решение № 65/16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на IV ГО, Решение № 670/15.11.2010 г. по гр. д. № 695/2009 г., IV ГО.
По третата и четвъртата група въпроси касаторът иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Процесуалноправният въпрос по т. 1 от изложението на касатора се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства (както и възраженията и доводите на страните), включен е в предмета на делото и е обусловил правната воля на решаващия състав. При обосноваване на извода налице ли е неизпълнение на възложената работа, въззивният съд е очертал пълно и точно предмета на спора с всички релевантни твърдения и възражения на страните, изяснил е фактите, като е обсъдил доказателствата по делото и е извел ясни правни заключения.
По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които Решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с изложените по-горе правни разрешения. Въззивният съд е обсъдил всички, относими към предмета на делото, доказателства, от които са обосновани изводи за правнорелевантните факти, и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора преди да посочи правни си изводи. За да направи собствен извод относно законността на уволнението, въззивният съд е извършил анализ на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели и писмените доказателства. Формулираният от касатора въпрос е в контекста на оплакванията в касацинонната жалба относно възприетата от съда фактическа обстановка и извършената преценка на писмените и гласните доказателства, която в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде извършена. Тези оплаквания са относими към обосноваността на съдебното решение, която не е сред касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК (с изключение на хипотезата на явна необоснованост). Ето защо въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени доказателствения материал по делото, както и да мотивира своя акт, като се произнесе по доводите на страните, не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което изключва въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият от поставените въпроси не отговаря на изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото не поставя за разглеждане материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за формиране решаващата воля на съда в конкретния случай. Въззивният съд нито е приемал, че ищецът е наказан за неизпълнение на работа, която не му е била възложена, нито е извеждал по тълкувателен път какви са задълженията на ищеца като горски надзирател. Последният от въпросите по втората група, които не са отнесени към нито една от специалните предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, самостоятелно основание за недопускане до касационно обжалване по тях, се свежда до оплаквания за необоснованост на въззивното решение, която във фазата по селекция на касационната жалба, не може да бъде изследвана. По въпроси, които не са обуславящи, касационно обжалване не може да се допусне.
Не са с обуславящ изводите на въззивния съд характер въпросите по трета и четвърта група. Те са фактически, обосновани са с твърдението, че работодателят е бил известен за започналото ползване на отпуска за временна неработоспособност към момента на налагане на дисциплинарното наказание на ищеца за нарушение, което той счита, че е останало недоказано в процеса - обстоятелства, фактически несъобразени от въззивния съд с установеното по спора. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Обсъжданите въпроси не са правни. Те са обвързани изцяло с оплакванията на страната за неправилност на изводите на въззивния съд, че ищецът не може да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 ГПК поради факта, че не е започнал ползването на разрешения му отпуск поради временна неработоспособност към момента на уволнението, както и че нарушенията, за които е наказан, са доказани по безспорен начин.
Касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство размер на 100 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 12/06.01.2024 г. по в. гр. д. № 799/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Н. К. В., ЕГН: [ЕГН], да заплати на ТП „Държавно горско стопанство - Г. Д. към Югозападно държавно предприятие – Благоевград, ЕИК:[ЕИК], разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 100.00 (сто) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.