О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4961

гр. София, 31.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 1443/2024 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба от „Енерго-П. П. АД, чрез адв. Л. М., против въззивно решение № 208/24.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 192/2023 г. на Окръжен съд - Шумен, в частта, с която е потвърдено решение № 21 от 02.02.2023 г. по гр. д. № 915/2021 г. на Районен съд - Нови пазар, в обжалваната част, с която „Енерго-П. П. АД е осъдено на основание чл. 82 ЗЗД да заплати на С. К. Н. сумата 5020 лв. – обезщетение от договорно неизпълнение на сключен договор за доставка на електрическа енергия, регламентирано в Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-П. П. АД, за периода от 20.11.2019 г. до 30.09.2020 г. и от 02.10.2020 г. до 04.12.2020 г., както и на основание чл. 92 ЗЗД сумата 14 980 лв. – неустойка на основание чл. 34, ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-П. П. АД, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021 г. до окончателното и изплащане.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника – „Застрахователна компания Уника“ АД.

В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на атакуваното решение. Иска се обезсилване на решението, евентуално отмяната му и отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на решението, както и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ и 2. „Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?“. Сочи противоречие по първия въпрос с решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о., а по втория с т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, I т. о. и др.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба С. К. Н., чрез адв. Ж. Д.-Д., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Постъпила е насрещна касационна жалба от С. К. Н., чрез адв. Ж. Д.-Д., против решението на въззивния съд, в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на сключен договор за доставка на електрическа енергия, регламентирано в Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-П. П. АД, за периода от 20.11.2019 г. до 30.09.2020 г. и от 02.10.2020 г. до 04.12.2020 г., за разликата над присъдената сума 5020 лв. до сумата 10 020 лв.

В насрещната касационна жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск за неимуществени вреди в размер на 10 020 лв.

Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Как следва да се определи по размер обезщетението за неимуществени вреди и как следва да се осъществи прилагането на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД при установено неправомерно прекъсване на снабдяването с ел. енергия; 2.Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД,при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск срещу крайния снабдител – дружество доставчик на електрическа енергия, явяващ се по-силна страна в правоотношенията с потребителите – физически лица; 3.Представлява ли прекъсването на доставка на ел. енергия, за период по-дълъг от 1 година при знанието на факта за влошено здравословно състояние на ищеца/потребител, утежняващо обстоятелство за определяне на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди от неправомерно прекъсване на захранването с ел. енергия в жилището на потребител – физическо лице.Сочи противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Енерго-П. П. АД, чрез адв. Л. М., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Застрахователна компания Уника“ АД не изразява становище по насрещната касационна жалба.

Подадена е и касационна жалба от С. К. Н., чрез адв. Ж. Д.-Д., против въззивно решение № 294/06.12.2023 г., постановено по делото по реда на чл. 250 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решение № 208/24.07.2023 г. по в. гр. д. № 192/2023 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, като бъде присъдена претендираната лихва за забава върху уважената претенция по чл. 82 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и допълване диспозитива на въззивното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Включва ли се в предмета па въззивната проверка искането за присъждане на законната лихва върху главницата, ако ищецът е е претендирал е исковата молба, а първоинстанционният съд не е присъдил с изричен диспозитив припадащата се законна лихва?“ и 2. „След като въззивният съд отмени частично първоинстанционното решение, като намали присъдената сума и съответно уважи частично предявен иск за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 82 ЗЗД следва ли да постанови изричен диспозитив по заявения е исковата молба акцесорен иск за заплащане лихва за забава на плащането от датата на исковата молба до окончателно заплащане на сумата в случай, че първостепенният съд не се е произнесъл по това искане с изричен диспозитив, но е допуснал същото с доклада по делото?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 15 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, решение № 49/29.01.2024 г. по гр. д. № 1198/2023 г. на ВКС, III г. о. и решение № 180/21.05.2013 г. по гр. д. № 486/2012 г. на ВКС, III г. о.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещната касационна жалба „Енерго-П. П. АД, чрез адв. Л. М., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Застрахователна компания Уника“ АД не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват постановените съдебни актове, срещу въззивни решения, които съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са с допустим предмет на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.

Производството е по предявени от С. К. Н. против „Енерго-П. П. АД искове с правно основание по чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 34, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго-П. П. АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР и чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД. По делото е установено, че : ищецът е закупил през 2012 г. недвижим имот, представляващ дворно място с построени жилищна сграда и полумасивна сграда, находящо се в гр.Каспичан; в имота е доставяна ел. енергия и същият е бил обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, т. е.ищецът е клиент на ответната страна „Енерго-П. П. АД по повод договор за продажба на ел. енергия при общи условия; през 2019 г. от страна на ответника били издадени фактури: № 0281163055/13.06.2019 г., с която на ищеца е начислена сума за плащане за доставена ел. енергия в размер на 470,75 лв., ползвана в периода 26.04.2019 г. – 26.05.2019 г., с краен срок за плащане до 01.07.2019 г.; фактура № 02823398/15.07.2019 г., с която е начислена сума от 7,63 лв. за потребена ел. енергия в периода 27.05.2019 г. – 25.06.2019 г., с краен срок за плащане до 01.08.2019 г. и фактура № 0283476138/13.08.2019 г. с начислена сума от 0,65 лв. за потребена ел. енергия в периода 26.06.2019 г. – 26.07.2019 г., с краен срок за плащане до 13.08.2019 г.; преди издаването на първата от горепосочените фактури, за обекта на ищеца е била издадена фактура № 0274211618/13.12.2018 г. с начислена сума за плащане 221,50 лв.; ищецът е подал при ответната страна заявка на 14.01.2019 г., с която е поискал разсрочване на плащането по така издадената фактура; ответникът изготвил споразумителен протокол и го изпратил на ищеца за подпис, но тъй като не бил открит, писмото било върнато на ответната страна; след издаването на фактурата от 13.06.2019 г. за сумата от 470,75 лв., ищецът отново подал заявка № 5144682/19.06.2019 г., с която поискал разсрочване на сумата по тази фактура; споразумение между страните, обаче не било постигнато, тъй като ищецът не внесъл определената му сума от 120 лв. до 04.07.2019 г.; на 10.07.2019 г. ищецът получил текстово съобщение /SMS/, че поради неплатено задължение от 470,75 лв. ще бъде прекъснато ел. захранването в имота му след 22.07.2019 г.; на 01.08.2019 г. било издадено Нареждане № 8 от Началник отдел „Управление на вземанията“ при ответната страна, с което било наредено да се преустанови снабдяването с ел. енергия на потребители, съгласно приложен списък, поради забава в плащането на дължими суми за консумирана ел. енергия, на основание чл. 123 ЗЕ и чл. 48 от Наредба № 6/24.02.2014 г., като преустановяването на снабдяването да бъде извършено в периода 01.08.2019 г. – 30.08.2019 г.; на 12.08.2019 г. доставката на ел. енергия за имота на ищеца била прекъсната, а на 16.10.2019 г. ответното дружество подало заявление на основание чл. 410 ГПК в Районен съд - Нови пазар, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 811/21.10.2019 г., с която било разпоредено ищецът да заплати на ответната страна сумите: 498,03 лв. – главница и 12,43 лв. – мораторна лихва до 03.10.2019, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2019 г. до окончателното плащане, както и разноски в производството. В заповедта е посочено, че задължението е за консумирана и неплатена ел. енергия, за което задължение са издадени горепосочените фактури № 0281163055/13.06.2019 г., № 02823398/15.07.2019 г., № 0283476138/13.08.2019 г. и № 3301470707 от 12.08.2019 г.; на 06.11.2019 г. ищецът подал възражение против издадената заповед за изпълнение, а на 19.12.2019 г.„Енерго-П. П. АД предявил установителен иск и е образувано в Районен съд - Нови пазар гр. д. № 1722/2019 г.; по делото е постановено решение № 170 от 09.07.2020 г., влязло в законна сила на 06.01.2021 г., с което съдът е признал за установено, че ищецът дължи на „Енерго - П. П. АД сумата от 27,79 лв. – главница и 0,66 лв. мораторна лихва, както и разноски съобразно уважената част от претенциите; на 29.09.2020 г. ищецът е подал искане до ответната страна за възстановяване на електрозахранването в обекта му, като към искането приложил и препис от постановеното решение ; на 30.09.2020 г. ел. захранването било възстановено, но на 02.10.2020 г. то отново било прекъснато, тъй като след кореспонденция между отдели на ответното дружество е прието, че клиентът следва да бъде без захранване, тъй като решението по съдебния спор все още не е влязло в законна сила; на 05.10.2020 г. ищецът отново поискал да бъде възстановено ел. захранването в имота му, но от ответната страна отново било изложено становище, че той следва да е без ел. захранване, тъй като делото е все още висящо; възстановяване на ел. захранването в обекта било извършено на 04.12.2020 г.; междувременно, няколко дни след постановяване на решение № 170 от 09.07.2020 г., ищецът заплатил установените с решението суми, дължими към ответника, чрез И. П. но така извършеното плащане не било отразено при ответната страна и фактурите не били закрити в системата за плащане при дружеството, поради което на 18.12.2020 г. ищецът отново заплатил сумите по фактурите чрез същата система за разплащане; след това повторно плащане в системата на „Енерго-П. П. АД фактурите били закрити с отразена дата на заплащането им 18.12.2020 г.

Установено е от представените по делото експертни решения № 2076 от 13.11.2019 г., № 2208 от 31.08.2020 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Шумен“ АД и № 3256 от 23.11.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК, както и амбулаторни листи, че ищецът страда от заболявания с установена диагноза чернодробна цироза стадий „А“ по Чайлд; захарен диабет инсулинозависим, тип І и хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, с 64 % трайно намалена трудостопособност и противопоказани условия на труд: тежък физически труд, нощен труд, нервнопсихично пренапрежение, неблагоприятни климатични фактори, работа с токсични вещества. От гласните доказателства е установено, че ищеца повече от година бил с прекъснато ел. захранване и в дома му вечер било тъмно, без осветление. Ищецът вземал лекарства, които следвало да съхранява в хладилник и тъй като имотът му бил с прекъснато електричество, носил лекарствата си на съхранение при свидетеля Ю. през целия период докато било спряно ел. захранването му. Свидетелите потвърждават също, че ищецът е с влошено здраве и често посещава болнични заведения.

С оглед на установеното, въззивният съд е приел, че с неправомерното лишаване на ищеца от възможността да ползва електрическа енергия за периода от 20.11.2019 г. до 30.09.2020 г. и от 02.10.2020 г. до 04.12.2020 г., са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него дискомфорт, невъзможност за осъществяване на елементарни дейности от битов характер, свързани с наличието на ел. енергия, за репарирането на които на ищеца се дължат 20 000 лв. След приспадане на дължимата неустойка в размер на 14 980 лева, иска за пълна обезвреда на ищеца следва да се уважи за сумата от 5020 лева.

С постановеното по делото решение № 294/06.12.2023 г., въззивният съд е оставил без уважение молбата на С. К. Н. за допълване на решение № 208/24.07.2023 г. по в. гр. д. № 192/2023 г. по описа на Окръжен съд - Шумен по съображения, че първоинстанционният съд е уважил предявения от ищеца иск по чл. 82 ЗЗД, като му е присъдил сумата от 10 020 лева, но не е присъдил дължимата сума ведно със законната лихва от предявяване на иска, и ако ищецът е считал, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане е следвало да го заяви в срока по чл. 250 ГПК и да поиска допълване на първоинстанционното решение. Недопустимо е във въззивното производство да се заобикалят пропуснатите преклузивни срокове за процесуални действия на страната в първоинстанционното производство, като се представя за непълно въззивното, а не първоинстанционното решение.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваните въззивни решения са валидни и допустими.

Не е налице претендираното от „Енерго-П. П. АД основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК . По двете обединени с определението на Районен съд - Нови пазар дела ищецът е уточнил исковите претенции, поради което исковата му молба не е нередовна, каквито са твърденията на касатора, а именно - решението по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД е недопустимо, като постановено по недопустимо изменен иск, при последващо съединени искове в нарушение на чл. 210 ГПК и по нередовна искова молба, а решението по иска с правно основание чл. 82 ЗЗД е недопустимо, като постановено по недопустим иск, поради липса на предпоставките по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и по нередовна искова молба. С оглед заявеното от ищеца от фактическа страна исковите претенции са допустими, включително, както са предявени при обективно кумулативно съединяване. Независимо от предявения иск по чл. 92 ЗЗД, не е налице пречка ищецът да претендира причинени вреди по-големи от размера на неустойката.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените процесуално-правни въпроси относно задълженията на въззивния съд, които не са решени в противоречие с цитираната съдебна практика. Съдът се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС относно правомощията и задълженията на въззивния съд, който съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да мотивира решението си като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по доводите и възраженията на страните в рамките на въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд по оплакванията и доводите му във въззивната жалба, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението.

При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решение № 294/06.12.2023 г.,постановено по същото дело по реда на чл.250 ГПК.Поставените въпроси са неотносими, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тях в решението, поради което не се разкрива претендираното общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на двете решения.

По разноските:

Съобразно изходът на спора касаторът „Енерго-П. П. АД следва да заплати на адвокат Ж. Д.-Д. от Адвокатска колегия - Шумен, с личен № 180008798 в качеството й на процесуален представител на С. К. Н., сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Касаторът С. К. Н. следва да заплати на „Енерго-П. П. АД направените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение – сумата 480 лв., с включен ДДС. Релевираното в касационната жалба бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав намира за неоснователно, поради което разноските следва да се присъдят в пълният поискан размер.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208/24.07.2023 г. и решение № 294/06.12.2023 г., двете постановени по в. гр. д. № 192/2023 г. на Окръжен съд - Шумен.

ОСЪЖДА „Енерго-П. П. АД, ЕИК 103533691, да заплати на адвокат Ж. Д.-Д. от Адвокатска колегия - Шумен, с личен № 180008798, в качеството й на процесуален представител на С. К. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ОСЪЖДА С. К. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Енерго-П. П. АД, ЕИК 103533691, разноски за настоящата инстанция в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: