Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Г. против решение №786/25.06.2020 година, постановено по адм. дело №632/2019 г. на Административен съд - Варна /АСВ/. Подадена е и частна жалба срещу определение №7161/17.08.2020 г., постановено по адм. дело №632/2019 г. на АС - Варна, с което е отхвърлено искането за изменение на решението, в частта му за присъдените разноски, като прекомерни.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено пор допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С частната жалба се иска отмяна на определението и намаляване размера на присъдените разноски по делото.

Ответникът по касационната и частна жалба, чрез пълномощника си адв. Х. оспорва същите и излага подробни съборажения за тяхната неоснователност в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби и за правилност на постановеното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и от страна с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение, АСВ е отменил заповед №03-РД/1866/ 25.05.2018г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие /ДФЗ/, в частта, с която са отхвърлени за финансиране като недопустими разходи по проектно предложение ИД №03/04/1/0/02641 от „Ф. Г“ ЕООД, в качеството му на регистриран земеделски производител. Частичният отказ на административния орган е вписан в точка ІІ от обжалваната заповед и се отнася за неодобрени разходи в размер на 293 287.65 лева до пълния предявен размер от 1 528 329.06 лева, съдържащ се в проект ИД №03/04/1/0/02641.

Първоинстанционният съд е установил следните факти по делото:

1. Със заповед №РД09-755/04.10.2016 г. министърът на земеделието, храните и горите е определил периода за приемане на заявления за подпомагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. по реда на Наредба № 9/21.03.2015г. с начална дата 26.10.2016 г. и крайна дата 07.12.2016г., определен е и бюджета в размер на левовата равностойност на 237 000 000 евро.

2. В указания срок, „Ф. Г“ ЕООД, регистрирано като земеделски стопанин в Областна дирекция „Земеделие“ - Варна е подало заявление за подпомагане по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделското стопанство“ във връзка със създаване на 114.443 дка трайни насаждения от десертни лозя в землището на с. С., община Д. и закупуване на земеделска техника за зърно-житни и маслодайни култури със стойност на проект от 1 463 229.06 лева, в които влизат: 1/ закупуване на селскостопанска техника: телескопичен товарач, приспособление за прибиране на царевица, обръщателен плуг, колесен трактор, пневматична спирачна система за ремарке, антена, софтуер за дисплей, вакуумна сеялка; 2/ средства за засаждане на трайни насаждения: закупуване на посадъчен материал, засаждане на 114 дка трайни насаждения, подпорна конструкция за 11 дка лозя, система за предпазване от градушки, слънце и птици, електрическа помпа, поливна система за десертни лозя; 3/ средства за консултантски услуги и енергийно обследване. Според представения бизнес план дружеството планира инвестиции от 1 460 329.06 лева, като предвижда засаждане на десертни високопродуктивни сортове „Италия“ и „Кардинал“, които се характеризират с отлични вкусови качества. Към заявлението за кандидатстване са приложени договори за аренда, договор за енергийно обследване, договор за консултантски услуги, договор за осигуряване доставка и закупуването на селскостопанска техника и договор за покупко-продажба на такава, договор за създаване на 114.443 дка насаждения от десертни лозя ведно с изграждане на подпорна конструкция и защитна система за предпазване от насекоми, птици и градушка, договор за закупуване на поливна система, предварителен договор за закупуване на облагороден и вкоренен лозов посадъчен материал от сортовете „Италия“ и „Кардинал“, договор за закупуване на електрическа водна помпа, фактурите във връзка с плащанията по изброените договори, разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения, издадено от Басейнова дирекция „Черноморски район“, инвестиционен проект за поливна система за капково напояване на десертно лозе, ведно с обяснителната записка към него, доклад за обследване на енергийна ефективност, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2013 г. до 2016г., решение №ВА-170/ПР/2017г. на РИОСВ - Варна да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, и всички изискуеми според нормативните изисквания документи. В обяснителната записка и технологичната карта за създаване на десертни лозя с площ от 114.443 дка /от които половината за засаждане със сорт „Кардинал“, а другата половина – със сорт „Италия“/, изготвени от инженер-агроном е посочено, че разстоянието на засаждане е 2.5 м на 2 м в дка – 200 лози в дка в система на високостъблена „Пергола“ с бетонни напрегнати колове с височина 3.0 м. Представено е и конструктивно становище за инженер-конструктор за изграждане на подпорна конструкция за лозов масив и защитна система за предпазване от градушка, насекоми, птици и слънце.

3. Одобрени за финансиране са част от заявените с проектното предложение разходи, отразени в т. 1 от оспорената заповед №03-РД/1866/ 25.05.2018 г.

4. С т. 2 от обжалваната заповед №03-РД/1866/ 25.05.2018 г. са отхвърлени следните разходи по проектното предложение:

4.1. На основание чл. 33 т. 15 от Наредба № 9/21.03.205 г. във връзка с чл. 48 § 2 б.“Д“ от Регламент /ЕС/ № 809/2014:

- разходи за колесен трактор на стойност по проекта - 339 825.46 лева, от които неодобрени за финансиране са 22 538.50 лева, намалени на основание чл. 33 т. 15 от Наредба № 9/21.03.2015 г. във връзка с чл. 48 § 2 б.“Д“ от Регламент /ЕС/ № 809/2014;

- разходи за антена на стойност по проекта - 4 791.78 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 36.87 лева, които са намалени на основание чл. 33 т. 15 от Наредба № 9/21.03.205г. във връзка с чл. 48 § 2 б.“Д“ от Регламент /ЕС/ № 809/2014;

- разходи за приспособление за прибиране на царевица на стойност по проекта - 72 365.71 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 2 348 лева;

-разходи за фиданки лозе сорт „Кардинал“ на обща стойност по проекта - 42 180 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 42 180 лева и разходи за фиданки лозе сорт „Италия“ на обща стойност по проекта - 42 180 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 42 180 лева;

- разходи за засаждане на обща стойност по проекта в размер на 93 348.87 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 93 348.87 лева.

4.2. На други основания са отказани за финансиране и следните разходи:

- разходи за електрическа помпа на стойност по проекта – 12 000 лева, които неодборени за финансиране са – 12 000 лева, тъй като са недопустими на основание чл. 28а ал. 1 т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015г.;

- разходи за подобект 1. Поливна система за капково напояване за лозя на обща стойност по проект в размер на 69 466.90 лев, от които неодобрени за финасиране са разходи в размер от 69 466.90 лева, тъй като са недопустими на основание чл. 28а ал. 1 т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015г.;

- разходи за бизнес план на обща стойност по проекта в размер на 64 000 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи от 5 188.50 лева, като недопустими за финансиране, тъй като надвишават максимално допустимата стойност съгласно чл. 32 ал. 2 т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015г.;

- разходи за изготвяне на резюме на доклад за енергиен одит на обща стойност по проекта в размер на 4 000 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 4 000 лева, същите са недопустими за финансиране, тъй като не отговарят на чл. 32 ал. 2 т. 14 от Наредба № 9 /21.03.2015г. и в протокола за избор на изпълнител за изготвяне на резюме на доклад за енергиен одит са цитирани три фирми, представили предложения, а в същото време са представени предложения от две от тях, а третото предложение не е оценено при избора.

5. Като мотиви в обжалваната заповед са посочени следните обстоятелства: разходите за създаване на насаждение от десертно грозде, включително закупуване на фиданки в общ размер от 177 108.87 лева са приети за недопустими и намалението е наложено на основание чл. 39 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 32 ал. 11 и чл. 33 т. 15 от Наредба № 9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските топанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материалните активи“ по ПРСР за периода 2014-2020г. въ връзка с чл. 48 §2 б.“Д“ от Регламент /ЕС/ № 809/2014г., вследствие на приложено ограничение по референтен код Т1 „Десертно лозе“ от „Списъка с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни разходи за извършване на строително-монтажни работи, създаване на трайни насаждения, закупуване на пчелни кошери и земеделска техника“, публикуван на интернет адрес: http://w.w.w.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane и утвърдени референтни разходи за активи, дейности или услуги. Посочено е, че предвидената в заявлението схема за засаждане с 200 бр. фиданки в декар е под минималния праг на гъстота, под който не е икономически изгодно да се реколтират насаждения, а именно – не по-нисък от 70% от броя растения по технологична карта. Подчертано е, че в дадения случай, насажденията от десертно грозде в стандартната схема на засаждане е определена на 398 бр. фиданки на декар, а минималния праг на гъстота е 279 бр. фиданки на декар.

6. По отношение на разходите за посадъчен материал, административният орган е приел, че са недопустими и поради липса на документ за правосубективност на доставчика, което е в противоречие с условието на чл. 32 ал. 13 от Наредба №9/21.03.2015 г.

7. В хода на съдебното производство е назначена и приета като компетентна и неоспорена от страните съдебно-аграрна експертиза, изготвено от доц. д-р Н. от Института по лозарство и винарство в гр. П., според което при формировката „Пергола“ добивът от декар е по-висок и тя се използва за отглеждане на десертни лозя в Италия, САЩ, Израел и др. Лозите, отглеждани на тази формировка изискват по-голяма хранителна площ, тъй като надземната част покрива по-голяма площ, а сортовете са със силен растеж, поради което междуредовото разстояние е 2.5-3 м, а в реда 1.5-2 м. Броят на лозите в 1 дка е по-малък, но индивидуалното им натоварване със зимни очи е 2-3 пъти по-голямо, поради което добивът е висок – около 2-3 кг. Вещото лице е посочило, че десертните сортове в България в районите с изключително ниски зимни температури /какъвто е района на с. С. с - 21, - 22 С, но са достигали и – 26.6 С/ се прилага приземен единичен или двоен подобрен Гюйо и лозите се загребват. В райони и микрорайони, в които ниските зимни температури са рядкост, лозите се отглеждат стъблено с различна височина на стъблото и гъстотата на засаждане варира значително: от 256 лози на дка /3.00 на 1.30 м/, 278 лози /дка /3.00 на 1.20 м/, 333 лози/дка /3.00 на 1.20М/, 350 лози/дка /2.20 на 1.30 м/, която се определя не само от сортовите особености, но и от хениката, която се използва при изпълнението на агротехническите мероприятия в лозето /обработка на почвата, опазване на лозите и гроздето от болести и неприятели и др./. Вещото лице подчертава, че технологично е допустимо създаването на насаждения от десертни сортове лози с по-голям брой фиданки в декар, което се определя от терена, температурите през зимния период, формировката, техниката и др., като няма установен правообвързващ стандарт /закон или наредба/, който да определя какви формировки могат да се прилагат и каква гъстота на засаждане на десертни сортове грозде. Вещото лице е посочило, че в района на с. С. валежите не са достатъчни и не са разпределени равномерно през вегетацията, поради което напояването чрез капкова система е много добро и ще се отрази положително върху големината на грозда и едрината на зърното. Поставянето на защитна система за предпазване на лозите от градушки, птици и насекоми също е добра земеделска практика, предвид честите градушки през последните години, които причиняват значителни загуби на лозарите. При изслушване на вещото лице в съдебното заседание на 25.09.2019 г.,същото изяснило, че изискването на ответника към дружеството за засаждане на 279 броя фиданки на декар по технологична карта е за производство на винено грозде, докато проекта на жалбоподателя е за отглеждане на десертно грозде. При десертните сортове е допустимо да бъде по-малко броя на фиданките и за тях се прилага само формировка „Пергола“, каквато е заложена в проекта на дружеството. Според вещото лице, в района на с. С. няма станция за борба с градушките и формировка „Пергола“ е задължителна за опазване на лозите; напоителната система също ще способства за качеството и количеството на реколтата, както и засаждането на двата десертни сорта грозде с по-голям брой фиданки – 279 и повече ще влоши здравословното състояние на лозите, тъй като десертните сортове имат много силен растеж.

8.Със заповед №03-РД/2735/26.09.2016г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ са определени референтни цени в лева без ДДС като пределни разходи на извършване на строително-монтажни работи, капково напояване, изграждане на защитна система за предпазване от градушки, насекоми, птици и др., пределни разходи за създаване на трайни насаждения от десертно лозе и изграждане на подпорна конструкция за насаждения от десертни лозя. Пределната цена за засаждане на 1 дка десертно грозде без ДДС и без включени фиданки е 817.70 лева, цената на една фиданка без ДДС е 3.75 лева, броя фиданки на дка при стандартна схема е 398 бр. и пределната цена за един дка без ДДС е 2 310.20 лева. Пределните цени за изграждане на подпорна конструкция за насаждения от десертни лозя е както следва: цената на 1 бр. фиданка без ДДС е 2.32 лева, а пределната цена за 1 дка без ДДС е 923.98 лева. Разпоредено е в самата заповед за референтните разходи да бъде качена на специализирания софтуер модул „Селски райони“ по подходящ начин с цел бърз и ефективен достъп.

9. Министърът на земеделието и храните е утвърдил списък с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни разходи при извършване на строително-монтажни работи, създаване на трайни насаждения, закупуване на пчелни кошери и земеделска техника, според който броят фиданки на десертно лозе на дка при стандартна схема е 398.

Като е обсъдил събраните по делото доказателства, АСВ е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като е приел същата за издадена от компетентен орган и в предвидената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречаща на приложимите материалноправни разпоредби и несъответна на целта на закона. Поради това е отменил същата в оспорената й т. 2 и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания в мотивите на решението.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Следва да бъде приета установената от пъровинстанционния съд фактическа обстановка. Въз основа на нея Върховният административен съд приема следните правни изводи:

Като правни основания за издаване на оспорената пред АСВ заповед са разпоредбите на чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ)/ЗПЗП/ и чл. 42, ал. 1 от Наредба №9 от 21.03.2015 година, издадена от министъра на земеделието и храните, за прилагане на подмярка 4.1"Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП урежда компетентността на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, да представлява същата. В случая реда за предоставяне на процесната БФП е предвиден в Наредба №9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 г., която е издадена на основание чл. 9а ЗПЗП/ в приложимата й редакция /обн. ДВ бр. 76/30.09.2016 г., в сила от 30.09.2016 г./ към датата на издаване на оспорения даминстративен акт - 25.05.2018 г. В тази наредба са предвидени условията за отпускане на финансова помощ/Обхват на дейностите, Допустими кандидати, Финансови условия, Изисквания към проектите, Допустими разходи/ Реда за кандидатстване, Изплащане на финансовата помощ и контрола върху изпълнението на проектите, процедурата за разглеждане на заявления за подпомагане и условията за изплащане или отказа на финансовата помощ.

Правилно първоинстанционният е приел, че правилата за финансиране на разходи в рамките на Общата селскостопанска политика, включително разходи за развитие на селските райони, попадат в обхвата на Регламент 1306/2013 г. за финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика. Условията за прилагане на този регламент по отношение на административните проверки и проверките на място, които да бъдат извършвани от държавите членки по отношение на спазването на критериите за допустимост, на свой ред са уредени в Регламент 809/2014 г. На национално ниво, прогласените в европейската правна норма принципи са залегнали в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. При възприетото от органа правно основание по чл. 42, ал. 1 от Наредба №9/21.03.2015 г. /Наредба 9/ съдът правилно е изследвал приложимите разпоредби на този подзаконов акт, като относими към процедурата по проверка на изпълнението на договорните и нормативни задължения на бенефициера.

Като основание за редуциране финансирането на разходите за активи: разходи за колесен трактор, разходи за антена, разходи за приспособление за прибиране на царевица и разходи за фиданки за лозе сорт „Кардинал“ и сорт „Италия“, са посочени чл. 33 т. 15 от Наредба № 9/21.03.2015 г. във връзка с чл. 48 § 2 б.“Д“ от Регламент /ЕС/ № 809/2014, която разпоредба на общностно ниво задължава държавите членки да оценяват действително направените разходи, допустими за плащане, посредством подходяща система за оценка. Дадени са три примера за такива системи: първият са референтни разходи; вторият са сравняване на различни оферти и третият е комисия за оценка. На национално ниво, разпоредбата на чл. 33, т. 15 от Наредба 9/ 21.03.2015 г. определя като недопустими разходи за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. Допустимите разходи са изброени в чл. 32 от Наредба 9, като в ал. 10 изрично се предвижда задължение за административния орган, списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, да се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане.“ Това нормативно изискване е отразено и в чл. 12 от представената от ответника „Процедура за обработка на заявления за подпомагане по подмярка 4.1.“Инвестиции в земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.

В тази насока АСВ е указал на ответника да представи доказателства за датата на публикуване на заповед №03-РД/2735 от 26.09.2016 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ и на списъка с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, като същият е представил: заверен препис от заповед №03-РД/2735 от 26.09.2016г., с която са определени референтни разходи във връзка с чл. 48 §2 б.“Д“ от Регламент /ЕС/ № 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета; писмо с изх.№02-0400/1400 от 26.09.2016г. на министъра на земеделието и храните, с което е съгласуван списъка с активите, дейностите и услугите, за които се определят референтни разходи; писмо с изх.№ 13-5311/04.10.2016г. на министъра земеделието и храните, с което е одобрен списък с активите, дейностите и услугите, в който няма посочени референтни разходи, като графите са празни или има отбелязване „неприложимо“. Представени са разпечатки, на които няма дати на публикуване на съответния списък. Ответникът не оспорва факта, че този списък не е публикуван на официалната общодостъпна интернет страница на РА, а само такива за съществуването им на вътрешен специализиран модул, до който имат достъп само служители на Фонда.

В касационната жалба се твърди, че неспазването на изискването на чл. 32, т. 10 от Наредба 9 не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, по съображения, че касационния ответник е бил запознат със списъка на реферетните цени към момента на подаване на заявлението си, поради което знае по кой ред ще бъде разгледано заявлението му. Твърди се, че изискването на чл. 32, т. 10 от Наредба 9 е формално и поради това съдът неправилно го е приел за съществено нарушение на процедурата, както и че практиката на ВАС по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба е променена, без да посочва конкретни решения.

Касационната инстанция намира оплакването за неоснователно и споделя правните изводи на АСП за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган, поради неспазването на задължението му по чл. 32, т. 10 от Наредба 9. Нормата е императивна, с оглед на което нейното неизпълнение води до опорочаване на процедурата. Ирелевантно за спора е дали и по какъв начин заявителят е узнал референтните разходи, при положение, че не е имал официален достъп до списъка им, и то към определения в нормативния акт момент. Подобен подход изцяло нарушава основни принципи в административното право, каквито са принципът на съразмерност по чл. 6 и принципът на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. Освен това в заповедта органът не е посочил изобщо „прилагане на референтни разходи от „Списък с активи, за които са определени референтни цени“, публикуван на посочен интернет адрес“. Липсата на задължение на ДФЗ по смисъла на Наредба за публикуване на електронната страница на самите референтни разходи не освобождава органа от задължението да издаде административния акт при спазване изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като мотивира същия чрез посочване на необходимите данни за идентифициране наличието на референтни цени, т. е. посочване на съответните актове и стойностите в тях, с които тези референтни цени се определят, включително конкретния размер на определената референтна цена за всеки актив, за който е постановен отказ от финансиране и редукция, защото прилагането на възприетото от АО правно основание по чл. 32, ал. 11 от Наредбата изисква одобряване за финансиране разхода до по-ниския му размер да се извърши чрез съпоставяне между размера на определения референтен разход и на предложения за финансиране от кандидата, която съпоставка следва да е изложена и видна в административния акт за отказ с оглед обосноваване на крайния размер на посочените в акта неодобрени разходи за финансиране.

По отношение на разходите за електрическа помпа, основанието за неодобрението за финансиране е разпоредбата на чл. 28а, ал. 1, т. 2 от Наредба 9, която предвижда, че финансова помощ се предоставя за инвестиции за напоителни системи, когато кандидатът има осигурен достъп до услуги за напояване и/или е титуляр на действащо разрешително за водовземане или за ползване на воден обект за изграждане, реконструкция или модернизация на съоръжение за водовземане по ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) и се изпълняват параметрите и условията в разрешителното. Фактически основания за отказа липсват, но АСП е обсъдил приетите доказателства по делото, от които е приел за установено, че посочената разпоредба е спазена от касационния ответник, тъй като дружеството разполага с разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения №21520452/08.12.2017г. на Басейнова дирекция „Черноморски район“. Правилно в тази част отказът е отменен и преписката върната за ново произнасяне, като са дадени указания преценката на двата разхода следва да бъде извършена по реда на чл. 32 ал. 9 във връзка с ал. 12 от Наредба № 9/21.03.2015 г.

Второто оплакване в касационната жалба е относно неправилност на мотивите на решението в частта, касаеща трайните насаждения, като според касатора неправилно е кредитирана назначената експертиза. Сочи се също така, че въпреки дадените указания до заявителя както от административния орган, така и в съдебното производство, той не е представил технологична карта, заверена от правоспособно лице.

Касационната инстанция намира, че това оплакване е неоснователно. Процесуалния представител на административния орган, не е присъствал в съдебното заседание, в което експертизата е приета. В писмено становище е изразено становище за неотносимост на експертизата към правния спор по делото. Доколкото референтните разходи са определени в изготвения списък, те не биха могли да бъдат променени със заключението на експертиза. Поради това в тази насока назначавеното на експертиза изяснява фактите, по които страните спорят, но те не могат да променят вече утвърдените разходи като максимално допустими. Изводите на АСВ по отношение на схемата за засаждане и разходите, свързани с него, които съдът е приел, че гъстотата, посочена в заповед №03-РД/2735/26.09.2016 г. на изп. директора на ДФ „Земеделие“ с определени за засаждане на 398 бр. фиданки на декар и минимална гъстота от 279 бр. фиданки на декар, е неправилно определена, са правилни, но по същество не могат да бъдат съобразени от административния орган. В тази връзка съдът не споделя становището на пълномощника на касационния ответник в писмените му бележки от 02.02.2021 година, че административния орган няма право в рамките на своята оперативна самостоятелност да определи минимален праг на засаждане. В случая АО няма оперативна самостоятелност, а в условия на обвързана компетентност е длъжен да приложи утвърдените в списъка референтни разходи, в които се включва и минималния брой на видовете насаждения. Административният съд няма правомощия да упражнява косвен съдебен контрол на друг административен акт, независимо, че той е основание за издаването на оспорения в настоящето административно производство индивидуален административен акт. Правилно обаче в тази част административният акт е отменен, предвид допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 32, т. 10 от Наредба 9, Още повече, че съгласно различните хипотези на разпоредбата на разходите по ал. 1 на чл. 32 от Наредба 9, е въведен принципът, че административният орган извършва съпоставка между размера на предложения за финансиране разход и определения референтен размер и одобрява разходи до по-ниския му размер.

Правилно на административния орган са дадени указания, че следва на дружеството - заявител да представи доказателства за изпълнение на изискването по чл. 32 ал. 13 от Наредба №9 /21.03.2015 г. като му се даде разумен срок за представяне на документ за правосубектност оферента на посадъчния материал – чуждестранно дружество съгласно националното му законодателство.

Третото оплакване в касационната жалба е досежно неправилно и необсонвани изводи на първоинстанционния съд по отношение на разходите за изготвяне на бизнес план и разхода за изготвяне на резюме на доклад за енергиен одит. АСВ е изложил съображения за незаконосъобразност на отказа за финансиране на разхода от 5 188.50 лева, с който се надвишава максимално допустимата стойност съгласно чл. 32 ал. 2 т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015г. при обща стойност по проекта за изготвяне на за бизнес план в размер на 64 000 лева. Съгласно приложената от административния орган разпоредба, допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на проекта и разходите за правни услуги, като част от разходите по ал. 1 на чл. 32 от процесната наредба, не могат да превишават пет на сто от допустимите разходи по ал. 1, т. 1 – 13 от чл. 32 от същата наредба – за проекти с включени инвестиции за създаване на трайни насаждения и/или строително-монтажни дейности и/или оборудване и/или машини, но не повече от левовата равностойност на 35 000 евро, която според фиксирания курс на БНБ за едно евро /= 1.95583 лева/ е 68 454.05 лева. Следователно, в тази част правилно е прието от съда, че заповедта подлежи на отмяна и при новото произнасяне, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ трябва да прецени разхода за консултанска услуга по изготвянето на бизнес план съобразно новия размер на допустимите разходи по чл. 32 ал. 1 т. 1-13 от Наредба №9/21.03.2015 г. с оглед задължителните указания на съда. Тези изводи се споделят от касационната инстанция като правилни, както и тези за отхвърляне на разхода за изготвяне на резюме на доклад за енергиен одит на обща стойност по проекта в размер на 4 000 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 4 000 лева, които са приети за недопустими за финансиране, тъй като не отговарят на чл. 32 ал. 2 т. 14 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Неоснователен е мотивът в обжалваната заповед, въз основа на който този разход е отхвърлен за финансиране, поради оценяване от страна на дружеството само на две от представени три предложения. Този довод е необоснован и нарушава разпоредбата на чл. 32 ал. 2, т. 14 от Наредбата, която не въвежда подобно изискване. Още повече, че представените от заявителя оферти обвързват същия и органът има задължението само да извърши съпоставка между определения референтен размер и размера на предложения за финансиране разход.

Предвид на изложеното, решението е валидно и допустимо и правилно, като обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Същото следва да бъде оставено в сила.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение, АСВ е присъдил в полза на жалбоподателя съдебни разноски по представения списък в общ размер от 7950 лева, включващ: 7400 лева адвокатско възнаграждение, 50 лева държавна такса, 500 лева депозит за вещо лице. Приел е, че няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение поради липса на възражение от страна на ответника и с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

С определение от 17.08.2020 година, в производство по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ДФЗ за изменение на решението в частта му за разноските, по съображения, че Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя праговете, под които не може да се уговаря адвокатско възнаграждение с цел да се избегне нелоялна конкуренция или дъмпинг на адвокатските услуги, което далеч не означава, че адвокатите са длъжни да договарят единствено и само тези минимални размери на своите възнаграждения. Посочил е, че адвокатската професия е свободна и националното и европейското законодателство предоставя свобода на договаряне на клиент и адвокат относно стойността на предоставената услуга. При липса на направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение до приключване на устните състезания, съдът е присъдил същите в пълния им размер.

Касаторът твърди, че е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в писмени становища от 16.06.2019 г. и от 25.09.2019 г., както и че размера на адвокатското възнаграждение не следва да бъде определян от материален интерес.

Касационната инстанция намира намира, че неправилно АСВ е приел, че липсва възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания по делото още със становище до съда с вх. №9305/12.06.2019 година, което не е обсъдено и не са изложени мотиви по това искане. Същите искания и съображения са изложени и в становище вх. №14400/26.09.2019 година на ДВФ.Нтелно е оплакването, че липсва материален интерес, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 година. Касационната инстнация счита, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на §1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №1/2004 година, като се приеме аналогия с чл. 161 ДОПК/ (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. 2) При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) /, и че се касае за административен акт, в който има определен размер на материален интерес, който е размерът на непризнатите разходи от 470 396, 35 лева. Това е размерът на материалния интерес, предвид отмяната на административния акт в цялост. По делото е представен списък на разноските и представени доказателства за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 7400 лева. Същото следва да бъде определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба1/2004 г., което е 3530 лева плюс 1% за горницата над 100 000 лева, което представлява 1 % върху сумата от 370 396, 35 лева /или 3700 лева/. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 7230 лева. Същото е в размер на 7400 лева, която сума надвишава 270 лева минималния разер на дължимото се адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящата инстанция не счита, че този размер следва да бъде намаляван и правилно е определен от АСВ, макар и по други мотиви. Определението в частта за разноските следва да бъде оставено в сила.

Разноски пред касационната инстанция от ответника не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №786/25.06.2020 година, постановено по адм. дело №632/2019 г. на Административен съд - Варна и определение №7161/17.08.2020 г., постановено по адм. дело №632/2019 г. на АС - Варна, с което е отхвърлено искането за изменение на решението, в частта му за присъдените разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.