Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Ж. от [населено място], общ. Тунджа срещу Решение №144/16.09.2020 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. дело №136/2020 година. С решението съдът отхвърлил жалбата на Н. Ж. против Решение №2153-28-27 от 22.05.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ямбол, с което била оставена без уважение жалбата й с вх. №1012-28-101/16.04.2020 г. против Разпореждане № РВ-3-28-00743018 /06.04.2020 г. на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, с което на осн. чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) на оспорващата е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 07.04.2016 г. до 31.05.2017 г. в размер на 2869.85 лв., от които 2163.90 лв. - главница и 705.95 лв. - лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане.

Касаторът поддържа твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1, т. 3 КСО, на основание, който текст органът е разпоредил лицето да възстанови посочените суми и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Ямбол, чрез юрисконсулт А. С., поддържа доводи за неоснователност на жалбата, които са подробно изложени в писмен отговор по делото. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно приел, че касаторката не е „осигурено лице“ по смисъла на чл. 4, чл. 4а, чл. 10 КСО, както и според посоченото в § 1, ал. 1, т. 3...