Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на П. П., чрез адв. П. С. против решение № 887/08.01.2021г. по адм. дело № 760/2020г. на Административен съд - Хасково. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяната на решението и отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли оспореното решение като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по оспорването на П. П. на заповед № 3282з - 108/15.01.2020г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР.

С обжалваната заповед, издадена на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР във връзка с предложение №4070 -401/08.01.2020г. и отказ от служителя да заеме друга длъжност е прекратено служебното правоотношение на П. П., младши инспектор отм. ши полицай в 03 група на ГКПП - К. А от ГПУ - Свиленград при РДГП - Елхово към ГДГП - МВР.

Административният съд е обсъдил подробно данните по административната преписка и е достигнал до извод, че оспорената заповед е законосъобразна.

В пределите на служебната проверка по чл. 168 АПК, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила.

След като е обсъдил наличните по делото доказателства, е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна.

От представените по делото доказателства, обсъдени поотделно и съвкупност съдът е достигнал до извода, че в случая са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР, а именно отказ на служителя да заеме друга длъжност, на която е преназначен, след като са установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. Установено е, че в представеният по делото протокол е отразено съгласието на служителя да заеме предложената му длъжност, което съгласие е дадено преди издаване на заповедта за преназначаване, като впоследствие служителят е променил своето становище и е отказал да встъпи на предложената му длъжност. Според съдът този отказ е безспорен между страните, оформен е писмено от самия служител, макар и не в протокол по чл. 7, ал. 4 от Наредба №8121з -310/17.07.2014г. в приложимата редакция, като не се твърди от служителя оттеглянето на този отказ, както към момента на издаване на оспорената заповед, така и в хода на съдебното производство. Възражението на касатора, че заповедта е издадена преди влизане в сила на акта за преназначаването му, съдът е отхвърлил като неоснователно с доводи, че в ЗМВР и Наредбата не са предвидени срокове за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение след отказ.

При тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и установените данни по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

С протокол №4070р-16910 от 08.11.2018г. във връзка с установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на извършена оценка на изпълнението на длъжността на младши инспектор П. П. - старши полицай на ГКПП - К. А от ГПУ - Свиленград при ГД"ГП" - Елхово и на осн. чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба №8121з -310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР е удостоверено съгласието му да заеме предложената му друга длъжност полицай 04 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ - Свиленград към РД "ГП" - Елхово в присъствието на двама свидетели.

Със заповед №3282з- 4016/04.12.2018г. на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 и чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) във вр. чл. 14 от Наредба № 8121з-408/14.-4.2015 г., протокол №4070р-16910/08.11.29018г. и предложение №4070р- 17133/14.11.2018г. служителят е преназначен на посочената в акта длъжност, на която е отбелязано собственоръчно, че същият е запознат със заповедта и отказва да встъпи, което е удостоверено с положен подпис.

С предложение УРИ 4070р- 401/08.01.2020г. директорът на РДГП – Елхово е предложил на директора на ГД „Гранична полиция“ – МВР да прекрати служебното правоотношение на младши инспектор П. П.– старши полицай в 03 група на ГКПП - капитан Андреево от ГПУ - Свиленград, поради отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР.

С оспорената заповед № 3282з-108/15.01.2020г. директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на младши инспектор П. П., поради отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР.

При тези фактически установявания, съдът правилно е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание.

След като е обсъдил проведеното производство по оценка на изпълнението на длъжността и издаване на обжалваната заповед, уредено в Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на нормативните правила. Правилно е отчел като неоснователно възражението на служителя за съществено нарушение на административнопроцесуалните правила.

В чл. 7, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, са уредени случаите, при които ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност. Предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители – чл. 7, ал. 4 от Наредбата. Когато служителят е изразил съгласие да заеме предложената длъжност, в чл. 7, ал. 5 – 8 от Наредбата е уредена процедурата по преназначаването, която приключва с издаване на заповед за преназначаване. Именно тази процедура е спазена от директора на ГД "Гранична полиция" в случая, преди да издаде оспорената заповед за прекратяване на служебното провоотношение на касатора. Наредбата не съдържа уредба на случаите, в които служителят е изразил съгласие да заеме предложената му длъжност, оформено надлежно в протокол и впоследствие промени становището си като откаже да я заеме, както и не въвежда изискване за оформяне на нов протокол, удостоверяващ отказа на служителя.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. този ред се прилага и в случаите по чл. 164, 3 ЗМВР, в чиято т. 1 се съдържа хипотезата когато са установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. В този случай органът по назначаването може да преназначи служителя на друга длъжност. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредбата, на служителя се предлага друга длъжност, която трябва да отговаря на изискванията по ал. 4 или 5 на чл. 163 ЗМВР. Тук трябва да се посочи, че в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР съгласието на служителя е необходимо с оглед предприемане на следващите действия по преназначаването му, но не е условие за законосъобразност на заповедта за преназначаване. В случая е съставен протокол в който служителят е изразил съгласие да заеме предложената му длъжност, като е последвала заповед за преназначаването му, с оглед изразеното съгласие, последвало обаче от отказ на служителя да встъпи в длъжността на която е преназначен.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за незаконосъобразност на изводите на съда за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорената заповед и по - конкретно липсата на съставен протокол по чл. 7, ал. 4 от Наредбата, удостоверяващ отказа на служителя да заеме длъжността, на която е преназначен. Съгласно цитираната разпоредба предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители. В случая такъв протокол е съставен, съгласно изискването на разпоредбата и в него служителят е заявил съгласието си за заемане на длъжността, поради което изискването е спазено и процедурата е приключила с издаването на заповед за преназначаване. Наредбата не предвижда сътавяне на протокол за отказ на служителя да заеме длъжността, на която е бил вече преназначен със заповед. Такова изискване е налице преди издаването на заповедта, но в случая служителят е изразил съгласие.

Едва с изменението в Наредба №8121з- 310/17.07.2014г., ДВ бр. 47, в сила от 22.05.2020г. и приетата нова разпоредба на чл. 7а, ал. 2 изрично е предвидено, че отказът на служителя да заеме длъжността, на която е преназначен се удостоверява писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители. В процесния случай оспорената заповед е издадена преди цитираното изменения в Наредбата, поради което правилно административният съд е приел, че преди изменението не е имало изрични изисквания за форма на отказа.

След като са установени незадоволителни резултати от работата на служителя, въз основа на които органът по назначаването е преценил, че следва да преназначи служителя на друга длъжност и такава му е предложена, при заявен отказ на служителя за встъпване в длъжноста на която е преназначен, изписан собственоръчно върху заповедта за преназначаване, правилно съдът е достигнал до извода за наличието на изискуемите предпоставки по чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР.

Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в ЗМВР се прекратява при отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1. Както се вижда от текста на разпоредбата, съществено условие за прилагането й е наличието на волеизявление на служителя, с което отказва да заеме друга длъжност, при установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, т. е. без значение е към кой момент е заявен отказът - дали с протокол по чл. 7, ал. 4 от Наредбата или след издаване на заповед по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР.Стелно, осъществяването на фактическия състав на чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР изисква по надлежен ред да са установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, предложената друга длъжност да отговаря на условията по чл. 164, ал. 4 или 5 ЗМВР и служителят изрично да е отказал да заеме същата. В обсъждания казус установените фактически обстоятелства сочат, че са изпълнени елементите на фактическия състав по чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР, поради което обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с издаването на оспорената заповед за прекратяване преди приключване на производството по обжалване на заповедта за преназначаване. Както беше посочено по - горе елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР са два : установени незадоволителни резултати в служебната дейност и отказа на служителя за заемане на длъжността, която му е предложена. Влизането в сила на заповедта за преназначаването му не е предвидено като условие за издаване на заповедта.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременното искане на процесуалния представител на касационният ответник, касатора следва да заплати на юридическото лице, в чиято структура е органът по назначаване – Главна дирекция „Гранична полиция“, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 887/08.01.2021г. по адм. дело №760/2020г. на Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА П. П., [ЕГН] да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.