Р Е Ш Е Н И Е

№ 421

София, 17 юли 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Ивайло Симов

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 370/2024 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Д. Е. Х., срещу въззивно решение № 428/13.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 638/2023 г. от Софийския апелативен съд.

Касационната жалба се позовава на всички основания по чл. 348, ал.1 от НПК. В обхвата на второто от тях се изтъкват твърдения за наличие на абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348,ал. 3, т. 3 от НПК; за неоснователен отказ на въззивния съд да назначи повторна съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на пострадалата А.; за липса на доказателства, извън показанията на пострадалата, въз основа на които да се приемат факти за упражнена от подсъдимия принуда; за противоречие в съдебната мотивация, представено с извадки от съдържанието на оспореното решение. Според касаторът допуснатите процесуални нарушения са довели до неразкриване на признаците на престъпния състав по чл. 214 от НК, поради което неправилно е приложен материалният закон. Явната несправедливост на наложеното наказание се оспорва с аргументи, че съдът не е отчел продължителността на наказателната процедура като смекчаващо обстоятелство. Отправените искания са в алтернативност : отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия Х., за ново разглеждане на делото от апелативния съд или смекчаване на наказанието.

В съдебното заседание подсъдимият Д. Х. и неговият защитник поддържат жалбите по изложените възражения и искания. Защитникът представя писмени бележки.

Частният обвинител и граждански ищец М. Х. А., редовно призована, не се явява. Не се явяват нейният попечител И. П. и повереникът й, редовно призовани.

Представителят на Върховната прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Кюстендил с присъда № 260002/22.03.2022 г., постановена по НОХД № 60/2020 г., признал подсъдимия Д. Е. Х. за виновен в това, че в периода от 01.03.2016 г. до 13.05.2016 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага (пари и вещи) е принудил М. Х. А. чрез сила и заплашване да извърши нещо противно на волята й – да се разпореди със сумата от 23 611, 27 лева и вещи на обща стойност 1 695,71 лева и с това причинил на А. значителни имуществени вреди в размер на 25 306, 98 лв., като изнудването е при условията на чл. 213а, ал. 3, т. 2 от НК, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 213а, ал.3, т. 2 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 54 го осъдил на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, глоба в размер на 6 000 лева и конфискация на 1/3 от имуществото на подсъдимия, подробно описано. Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен и оправдан по част от обвинението за извършени на 23.02 и на 24.02.2016 г. деяния, включени в обхвата на продължаваното престъпление, и в тази връзка е коригиран размерът на причинените имуществени вреди.

Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия Х., който е осъден да заплати на М. А., действаща лично и със съгласието на попечителя си, сумата от 25 306, 98 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски и държавната такса.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, проведен по жалба на подсъдимия Х.. С атакуваното сега решение присъдата е изменена, като съдът прецизирал датата на едно от деянията, включено в продължаваното престъпление, и отменил същата в частта й, с която в наложеното на подсъдимия наказание конфискация е включена 1/3 от 1/4 идеална част от парцел с площ от 2250 кв. м., ведно с построените в него жилищни сгради, находящ се в [населено място]. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Жалбата е основателна, макар и не по всичко изложено в нея, доколкото в едната си част представените аргументи за оспорването на съдебния акт са относими към оплакване за необоснованост, което не е касационно основание.

Първо настоящата инстанция следва да се произнесе по изтъкнатия в жалбата касационен повод по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК за допуснато абсолютно процесуално нарушение - незаконен състав. Този довод е обоснован с аргументи, че въпреки извършената законодателна промяна на ЗСВ (ДВ, бр. 32/2022 г.) и закриването на специализираните съдилища, в персоналния въззивен съдебен състав, разгледал делото, са включени само съдии от Апелативния специализиран наказателен съд – закрит. Преди всичко следва да се отбележи, че в мотивите към проекта за изменение и допълнение на ЗСВ предвидените структурни и организационни промени са свързани с необходимостта да се осигури добро правораздаване, без обаче да се поставя под въпрос индивидуалната независимост и безпристрастност на съдиите, формирали персоналния състав на специализираните съдилища. Това е видно и от решението на законодателя да създаде комплекс от преходни правила, които възлагат на тези магистрати да продължат разглеждането в рамките на Софийския апелативен съд (съответно в Софийския градски съд), делата, по които е било проведено разпоредително заседание.

Позицията на защитата, че е недопустимо дело, което е било извън компетентността на закритите специализирани съдебни органи, да се разглежда от съдебен състав, конструиран от съдии, правораздавали в АСнНС - закрит, е напълно неоснователно. Поддържаната теза не държи сметка, че магистратите са преназначени в Софийския апелативен съд, поради което и няма никакво съмнение, че следва да разглеждат дела, възложени им по съответния ред, при това без ограничението, видяно от касатора.

От гледна точка на спазването на принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗСВ, не се констатират нарушения при формирането на въззивния съдебен състав. За ефективното приложение на принципа за случайния подбор е създадена Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана последно по протокол № 6/27.02.2024 г. на СК на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет. В досието на въззивното дело на л. 2 е приложен протокол за избор на докладчик, от който се установява, че автоматично за такъв е избран съдия Г. У.. В разпределението, видно от списъка в документа, са участвали всички възможни съдии. Това обуславя извода, че докладчикът по делото е бил определен в съответствие с изискванията на чл. 9, ал.2 от ЗСВ за случайния подбор. Във връзка с определянето на останалите членове на съдебния състав, извън нарочно уредения избор на докладчика, касационната инстанция е имала повод да изрази становище, че това е функция, съставляваща дейност по упражняване на организационно и административно ръководство на съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана. В тази насока се прилагат различни практики съобразно изработени вътрешни правила или утвърдени от административния ръководител на съответния орган (виж, в този см. Р 274-2018 г. – II; Р 38-2017г.- II и др.).

В разглеждания случай коментираният по-горе протокол за избор на докладчика по делото, съставен съобразно Вътрешните правила за случайното разпределение на делата в Апелативен съд – София, съдържа информация и за съдебния състав, който да разгледа делото, чрез неговото изрично посочване, а именно -„10-ти наказателен“. Така персоналният съдебен състав за разглеждане на делото е бил конкретизиран, тъй като останалите двама съдии В. И. и Д. В. са избрани поради постоянното си участие в заседанията на десети наказателен състав. Видно от публикувания на е-страницата на съда Отчетен доклад за дейността през 2023 г., в раздел „Правораздавателна дейност на съдиите в Софийския апелативен съд по колегии“, т. 1.4, изрично е отбелязано, че всички съдии от наказателната колегия са разпределени в постоянни съдебни състави при спазване на старшинството. Следователно, документите по делото, отразяващи начина на разпределение на делото, не разкриват обстоятелства, които да налагат извод за наличие на незаконен съдебен състав поради нарушаване на принципа за случайно разпределение. Съответно, на тази основа не би могло успешно да се обосновава претенция за предубеденост и липса на безпристрастност на въззивния съдебен състав.

Касационната инстанция не намира за основателен и другия фактор в подкрепа на становището за наличие на незаконен състав, аргументирано с твърдения, че съдията-докладчик незаконосъобразно не е бил отведен.

Незаконността на съдебния състав се определя от обективно наличие на конкретни обстоятелства, отразяващи се върху безпристрастността на съдията и даващи основания за отвод. Тоест, необходимо да съществуват факти, които да указват на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав, съответно на негов член, от изхода на делото или негова предубеденост. В настоящия казус претенцията на касатора по това оплакване е ограничена до твърдението, че основанията за отвод на съдията произтичат от допуснато от него нарушение на закона по посоченото в жалбата друго наказателно дело, различно от въззивното производство, предмет на настоящия касационен контрол. Така заявеното не създава реални основания от обективен или субективен характер за съмнение в безпристрастността на съдебния състав, защото коментираното действие на съдията, негов член, определено от защитата като незаконно, е проявено в друг наказателен процес и само в рамките на същия би могло да се изтъква в контекста на обстоятелствата по чл. 29, ал. 2 от НПК.

По тези съображения претенцията за допуснати нарушения, накърняващи принципа за независим и безпристрастен съд, декларативно формулирани в жалбата и без особени разяснения за конкретното им проявление в настоящия процес, са неоснователни.

Не така стоят нещата относно оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствените материали и процеса на формиране на вътрешносъдийското убеждение.

Спецификата на казуса е поставила в центъра на доказателствената съвкупност показанията на пострадалата А., чиято свидетелската годност е била оспорвана от защитата. В тази връзка в допълнението към въззивната жалба е направено искане за назначаване на повторна съдебно психиатрична експертиза поради противоречие в експертните изводи на назначената в досъдебното производство. Поддържано е и становище за наличие на предпоставки по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1 от НПК за отвод на вещото лице. Апелативният съд в производството по чл. 327 от НПК е приел, че искането е неоснователно, тъй като въпросът за свидетелската годност на А. е бил изяснен от назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза. По идентичен начин е отхвърлено и подновеното искане в съдебното заседание, проведено на 09.10.2023 г.

Безспорно, както се отбелязва и от защитата, въззивната инстанция не е законово обвързана да удовлетворява всяко доказателствено искане на страните, но е длъжна да мотивира своя отказ. Прегледът на материалите по делото разкрива основателност на претенция на защитата, че отказът на съда да назначи исканата експертиза е немотивиран. Във въззивното решение в отговор на доводите за наличие на вътрешно противоречие в заключението на експертизата е пресъздадено неговото съдържание, отразяващо характерните белези на психичното заболяване „шизоафективна психоза“, неговото протичане при А. и че към инкриминирания период тя се е намирала в пристъп на болестта и не е била във възможност да отразява случващото се с нея, наличие на тежки поведенчески и емоционални разстройства и прочие. Всъщност, по съществения довод, поддържан от защитата, мотивацията на съда се изчерпва в декларативно поднесеното заключение, че се доверява на „становището на експерта и в частта, в която е установил, че А. е със запазена свидетелска годност“. Такъв подход съставлява нарушение на процесуалните изисквания, въведени с нормите на чл. 314 и чл. 339, ал.2 от НПК, задължаващи въззивния съд да изпише решаващи съображения по всеки релевантен за процесното производство въпрос и да даде отговор на наведените от страните конкретни доводи. Необходимостта от назначаването на експертиза, която по принцип е задължителна по чл. 144, ал.2 т. 5 от НПК, може да се изведе и от съдържанието на аналитичната част на приетата по делото, в която не са показани по достатъчно ясен начин аргументите в подкрепа на това заключение. Както е известно, качеството на свидетел неизменно се свързва със способността на разпитваното лице да възприема правилно заобикалящата го действителност, да запаметява, а след това и да възпроизвежда своите възприятия за нея. Ето защо въззивният съд е следвало да бъде по задълбочен при проследяване на логическата и фактическа връзка между обстоятелствената част на заключението и направените експертни изводи по поставените задачи и да обоснове съображенията си за отхвърляне на защитните възражения в тази връзка.

Без коментар е останал и доводът за наличие на предпоставки за отвод на експерта - доктор П., базирани на твърдения, че тя е лекуващ лекар на А. и че е оказвала съдействие на нейните близки при издирването й. Съвсем отделен е въпросът дали сочените обстоятелства биха могли да обусловят предпоставките за отвод по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 29, ал.2 от НПК, но това е изисквало съдебна преценка и отговор в мотивите на решението.

На следващо място, фактическите изводи на съда са изградени основно на база показанията на пострадалата А. от досъдебното производство в разпита й от 20.09.2017 г., проведен пред съдия и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК поради констатирани противоречия с депозираните от нея в съдебното следствие. Въззивният съд е утвърдил решението на първата инстанция да кредитира именно тези показания на свидетелката, защото в тях по-конкретно е отразена поредността на събитията и действията на подсъдимия. Пропуснал е да обмисли удостовереното в този протокол обстоятелство - „Свидетелят извади тетрадка с ръкописен текст, от която прочете показанията си“. Посоченият детайл е изисквал съдебно внимание и отговор на въпроса дали прочитането на предварително изготвено писмено изявление по същество представлява устно депозиране на свидетелски показания и дали се вмества в установеното по чл. 122, ал. 1 от НПК право на свидетеля да си служи с бележки за цифри, дати и други. Няма съмнение, че когато жертвата на престъплението страда от физически или психически недъзи, дори тези недъзи да не я лишават от възможността правилно да възприема фактите, съдилищата следва да бъдат особено прецизни при оценката на доказателствата за и против обвинителната теза и да изследват всеки елемент от доказателствената съвкупност за неговата процесуална годност и достоверност.

Съобразно изложеното настоящият съдебен състав намира, че с немотивирания отказ да назначи исканата от защитата експертиза съдът се е дистанцирал от задължението си да предприеме всички процесуални способи за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Пропуснал е да заяви суверенното си становище по повод приобщените показания на А. и дали те с оглед на посоченото по-горе могат да се третират като годен източник на доказателствени факти. Всички неизяснени обстоятелства са от съществено значение, защото дават отражение към правилността на доказателствените изводи, на приетата от апелативния съд фактическа обстановка и на правните изводи.

Приложеният от втората инстанция подход не кореспондира със задължението за пълен преглед на първоинстанционната присъда, очертан от пределите на въззивната проверка съгласно разпоредбата на чл. 314 от НПК, както и с изискванията на чл. 339, ал.2 от НПК за присъствие на дължими мотиви, с които въззивните възражения са приети за неоснователни. В разглеждания случай като краен резултат мотивите на съдебния акт не убеждават, че е осъществена задълбочена въззивна проверка, което препятства и касационния контрол за нейната законосъобразност. Налице са процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 1 и т. 2,пр.1 от НПК, което налага отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Този резултат от касационната проверка не засяга въззивното решение в частта му, с която апелативният съд е коригирал наложеното на подсъдимия наказание конфискация, изключвайки от неговия обхват - 1/3 от 1/4 идеална част от парцел с площ от 2250 кв. м., ведно с построените в него жилищни сгради, находящ се в [населено място], тъй като настоящето производство е образувано само по жалба на Х.. В рамките на повторната процедура по глава двадесет и първа от НПК съдът следва да отстрани констатираните нарушения, като допусне исканата съдебнопсихиатрична експертиза, която да потвърди или отхвърли възникналите съмнения в свидетелската годност на А., да извърши цялостно и законосъобразно обсъждане на всички доказателствени материали и да изложи мотиви, съобразени с чл. 339 от НПК.

Искането на защитата за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 214 от НК се явява неоснователно, защото не държи сметка, че при първо по ред касационно производство настоящата инстанция не може да установява нови факти и в резултат на собствен доказателствен разбор да достигне до извод за недоказаност на обвинението. В отговор на касационната жалба следва да се посочи и това, че в наказателния процес не винаги може да се разчита релевантните факти да бъдат установени чрез преки доказателства, изхождащи от самите пострадали лица.

Посочените недостатъци на проверявания съдебен акт изключват окончателни правни изводи. Те трябва да се направят от новия въззивен съдебен състав в рамките на установена по изискванията на процесуалния закон фактология. Само за изчерпателност на касационната проверка се отбелязва, че въззивният съд, споделяйки приложимостта на чл. 26,ал.1 от НК, не се е спрял и не е обмислял изрично изискването отделните деяния, включени в рамките на продължаваното престъпление, да осъществяват всички признаци от състава на престъплението по чл. 214 от НК.

С оглед изхода на делото в тази инстанция доводите за явна несправедливост на наложеното наказание е безпредметно да се обсъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 във вр. с ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 428/13.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 638/2023 г. от Софийския апелативен съд, освен в частта му, с която е отменена първоинстанционната присъда №260002/22.03.2022 г. по НОХД № 60/2020 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, за наложено на подсъдимия Д. Е. Х. наказание конфискация на 1/3 от 1/4 идеална част от парцел с площ от 2250 кв. м., ведно с построените в него жилищни сгради, находящ се в [населено място], общ. Кюстендил.

ВРЪЩА делото в отменената му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.