Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. В срещу решение № 210 от 23.05.2018 г. постановено по административно дело № 169 по описа за 2018 г. на Административен съд - Враца (АС - Враца).

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че решението в оспорваната му част съдържа риквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посоченото правно основание на чл. 4, ал. 4 от Закон за управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), само по себе си не е основание посоченият разход да не бъде признат за допустим. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който води до материална незаконосъобразност на акта. Сочи, че към момента на одобряване на лицата, посочени в т. 2.1. от решението за лични асистенти, същите са отговаряли на изискванията и разходите за техните възнаграждения и осигуровки, са допустими. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ, конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона, се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Никъде не се споменава за указателни писма, подписани от министъра на труда и социалната политика. Отделно първоинстанционния съд не е взел предвид, че указателните писма на МТСП са от месец февруари, а разходите, които не се верифицират, са за месец януари. Предвид изложените аргументи прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, за които представя списък.

Ответникът – Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“...