Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 4583 от 11.04.2018 г. по адм. дело № 13281/2016 г., в производство по реда на чл. 256-257 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б - Трето отделение, ОСЪЖДА Министерски съвет на Р. Б да се произнесе по искане за уреждане последиците от обявената за нищожна Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби и е отменена същата относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1; ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5; ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18, чл. 19 и чл. 20, депозирано на 4.11.2016 г. от дружество “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД със седалище гр. Б., обективирано в покана за доброволно изпълнение, като определя срок от 30 дни от датата на влизане на решението в сила.

Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби:

Първа по дата с вх. № 7125 от 27.04.2018 г., респективно по подреждане по делото е жалбата на Министерски съвет на Р. Б, гр. С., бул. “Дондуков” № 1, подадена чрез процесуален представител В.Д – правен съветник в Дирекция “Правна”. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът от една страна се е произнесъл по недопустимо искане, а от друга – след като е приел молбата за допустима се е произнесъл с диспозитив, който излиза извън предмета на търсената с исковата молба правна защита. При условията на евентуалност касаторът оспорва съдебното решение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно развити съображения за така заявените пороци, които представляват касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, моли съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо, съответно отменено като неправилно и да се остави исковата молба на “Евро агент” ЕООД срещу Министерски съвет без разглеждане, съответно да се отхвърли като неоснователна. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС пълномощникът поддържа подадената касационна жалба и отново моли решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено, съответно отменено.

Втора по дата с вх. № 7641 от 08.05.2018 г. е жалбата на “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД, със седалище и адрес на управление област Б., община Б., гр. Б., ул. “Кооператор” № 54, представлявано от управителя В.К, чрез пълномощника си С.К – адвокат в САК. Този касатор счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че независимо, че с това решение е постановен осъдителен диспозитив, то дружеството има правен интерес от касационно обжалване на основание чл. 210, ал. 1 от АПК, защото с постановеното първоинстанционно решение не е предоставена търсената защита, а именно – осъждане на Министерски съвет на Р. Б да възстанови на дружеството сума в размер на 2992.50 лева, представляващи платени корабни тонажни такси на основание на обявените за нищожни разпоредби от Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, ведно със законната лихва върху тази сума до момента на окончателното й плащане. По подробно развити съображения за така заявените пороци, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, моли решението да бъде отменено изцяло и на основание чл. 256 във връзка с чл. 257, ал. 2 от АПК да бъде осъден Министерския съвет на Р. Б да възстанови на дружеството сума в размер на 2992.50 лева, представляваща сбор от тонажни корабни такси, сума в размер на 464, 54 лв., представляваща лихва за забава върху събраните тонажни корабни такси от датата на плащането им до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху общия размер на събраните такси до датата на окончателното им възстановяване, като бъде определен срок, в който ответникът да извърши възстановяването. Претендира присъждане на разноските по делото за касационната инстанция, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС, пълномощникът поддържа жалбата и отново моли първоинстанционното решение да бъде отменено.

Предвид факта, че са подадени две касационни жалби срещу едно и също съдебно решение, всеки касационен жалбоподател се явява в процесуалното качество на ответник по другата касационна жалба. Процесуалният представител на Министерски съвет на Р. Б оспорва жалбата на “Евро агент” ЕООД, а процесуалният представител на “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД оспорва жалбата на Министерския съвет.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни.

Настоящият петчленен състав намира, че касационната жалба на Министерски съвет на Р. Б е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 17.04.2018 година; подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 60, ал. 6 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), входираната на 08.05.2018 г. касационна жалба на “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД, гр. Б., се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 23.04.2018 година. Подписана е от надлежно упълномощен адвокат – пълномощник. На пръв поглед съдебното решение е благоприятно за този касатор, тъй като на практика тричленният състав на ВАС - Трето отделение именно по неговата искова молба е постановил диспозитив, с който е осъдил ответника по делото - Министерски съвет на Р. Б да се произнесе по искане за уреждане последиците от обявената за нищожна Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, депозирано на 4.11.2016 г. от дружество “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД със седалище гр. Б., обективирано в покана за доброволно изпълнение. Но това “осъждане” е различно от целения резултат в исковата молба, а именно: да бъде осъден Министерския съвет на Р. Б да възстанови на дружеството сума в размер на 2992.50 лв., представляваща сбор от тонажни корабни такси, събрани по силата на прогласен за нищожен подзаконов нормативен акт, сума в размер на 466, 36 лв., представляваща лихва за забава върху събраните тонажни корабни такси от датата на плащането им до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху общия размер на събраните такси до датата на окончателното им възстановяване. Затова настоящият петчленен състав намира, че и за този касатор постановеното съдебно решение е неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което има право да го обжалва и подадената касационна жалба е процесуално допустима.

Разгледани по същество, и двете касационни жалби – на Министерски съвет на Р. Б, гр. С., и на “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД, гр. Б., се явяват неоснователни.

За да постанови описания в началото на настоящото решение резултат, първоинстанционният съд се е позовал на свое определение от 05.01.2018 г., в което е изразил становище за характера на производството по чл. 257 АПК, както и за допустимостта на иска. Основал се е на нормата на чл. 127 АПК според която, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане и че съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането; на нормата на чл. 6 § 1 ЕКПЧОС - Право на справедлив съдебен процес, според която всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона; както и на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК, която изрично урежда правната възможност за гражданите и организациите да предприемат защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията, като редът за това е визиран в нормата на чл. 256 и чл. 257 АПК. А дали това е приложимият ред за защита на дружество “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД за последиците от добросъвестното изпълнение на обявената за нищожна Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби и е отменена същата относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1; ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5; ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18, чл. 19 и чл. 20, съдът е посочил, че това е въпрос, отговор на който дава диспозитивът и мотивите на ТР № 2/2016 година. Съдът е посочил, че в правната доктрина и съдебната практика на съдилищата безпротиворечиво се приема, че правните последици от отменен нормативен акт ще се изразяват било във връщане на недължимо платено, било в заплащане на обезщетение за понесени вреди, което следвало от общата уредба на института на непозволеното увреждане и на института на неоснователното обогатяване в гражданския закон - чл. 45 и чл. 55 ЗЗД, както и от систематичното място на нормата на чл. 195, ал. 2 АПК - разпоредба, включена в раздел трети на глава десета на АПК и нормите на глава единадесета - уреждащи реда за търсене на отговорност за вреди. В тази връзка съдът е отбелязал, че по въпроса за вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен е налице произнасяне с ТР № 2/2016 г., което приема, че същите не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. А що се отнася до връщане на недължимо платеното, съдът е посочил, че защитата в административното право по този въпрос не е уредена като искова. От обхвата на компетентността, посочена в чл. 128 АПК е видно, че административният съд не разполага с правомощие да се произнася в исково производство по осъдителен иск с предмет връщане на платено без основание или на отпаднало основание. Единственият вид осъдителен иск, подсъден на административния съд е искът по чл. 203 АПК - искът за обезщетение за вреди от незаконна административна дейност. От това съдът е направил извод, че в случай, че засегнатото лице желае да се ползва от искова по характера си защита за връщане на недължимо платено, то ще следва да реализира същата по гражданскоправен ред пред гражданския съд. Тричленният състав е приел, че за случая приложение намира императивната норма на чл. 195, ал. 2 АПК, която е категорична, че поправянето на правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Това правно задължение е включено по изричен начин в компетентността на издалия нищожния нормативен акт орган и не може да се разглежда като негово право или като въпрос от оперативната му самостоятелност, а е задължение, произтичащо пряко от закона, и като такова, то е корелативно свързано с изискването на чл. 6 АПК административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съдът е приел, че законовите условия за упражняване на защитата по чл. 257 АПК от страна на дружеството “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД се съдържат в нормата на чл. 257 АПК, а от нормата на чл. 195, ал. 2 АПК следва, че предпоставките за упражняване на защита по чл. 257 АПК за задълженията по чл. 195, ал. 2 АПК са налице, тоест налице е задължение за служебно уреждане на последиците от незаконния акт, което задължение следва безусловно и пряко от закона и е вменено на компетентния административен орган – МС, а неизпълнението му поражда правната необходимост и правен интерес от защита срещу неоснователно бездействие. При тези данни, съдът е направил извод, че на основание чл. 195, ал. 2 АПК Министерският съвет е задължен на поправи последиците от обявения за нищожен административен акт. Същият е бил сезиран от дружеството с покана от 4.11.2016 г. за доброволно изпълнение с искане за връщане на сумите от платените такси. Съдът е счел, че тази покана следва да се разглежда като искане по чл. 195, ал. 2 АПК за уреждане на последиците от нищожния административен акт, по което компетентният орган не се е произнесъл. При наличие на безусловно задължение, произтичащо от закона, бездействието за изпълнението му съдът е приел като незаконно неизпълнение по смисъла на чл. 257 АПК и че в хипотезата на чл. 257, ал. 2 АПК съдът следва да постанови решение, с което да осъди ответника да извърши действието, като определя срок за това, което в случая следва да се изрази в произнасяне по искането от 4.11.2016 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение. Съдът изрично е посочил, че не следва да постановява осъдителен диспозитив по отношение на МС за заплащане на сумата от 2992.50 лв., ведно с претендираната законна лихва за забава от 466.36 лв., тъй като не разполага с компетентност по осъдителни искове, извън тези по чл. 203 АПК.

Така постановеното съдебно решение е допустимо и не е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК – недопустимост, което да налага обезсилване на решението, както счита първият касационен жалбоподател - Министерски съвет. Същото е и правилно и не страда от трите форми на неправилност, посочени в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото исковата молба, с която е бил сезиран съда е била процесуално допустима за разглеждане по същество, при наличие на правен интерес, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от нея. Налице са всички предпоставки за разглеждането й по същество. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че правната квалификация на подадена искова молба се определя от съда, въз основа на изложените в нея фактически обстоятелства, а не от страната по делото.

Пред тричленен състав на ВАС е постъпила ИСКОВА МОЛБА от “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД, със седалище и адрес на управление област Б., община Б., гр. Б., ул. “Кооператор” № 54, представлявано от управителя В.К, чрез пълномощника си С.К – адвокат в САК, срещу Министерски съвет на Р. Б, гр. С., бул. “Дондуков” № 1, с правно основание: чл. 256 и чл. 257 АПК.

Систематическото място и на двете посочени разпоредби е в АПК, Глава петнадесета, Раздел ІІ, наименован “Защита срещу неоснователни бездействия”.

Касае се за различни хипотези. Според първата (чл. 256 АПК), неизвършването на фактически (а не на правни) действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му, а според втората хипотеза (чл. 257 АПК), бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като с решението си съдът осъжда административният орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.

В конкретния случай се касае за втората хипотеза (като настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че за казуса е приложима редакцията на двете разпоредби преди изменението, респ. отмяната в ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), поради следното:

Не е спорно обстоятелството, че дружеството “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД, гр. Б. притежава кораб СПАРТАК, за посещението на който в пристанище за обществен транспорт с регионално значение “Бургаски корабостроителници южен кей – Либърти” е заплащало тонажни корабни такси на основание чл. 103в, ал. 5 във връзка с чл. 103в, ал. 1, т. 2 от ЗМПВВППРБ (ЗАКОН ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, В. В. П И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) и Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”.

Не се спори, че с решение № 8928 от 22.07.2015 г. по адм. дело № 13212/2014 г. на тричленен състав на ВАС - Седмо отделение, по жалба на Сдружение “Българска асоциация на корабните брокери и агенти” гр. В. и на “Валмар ойл” ЕООД, е била обявена НИЩОЖНОСТТА на Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, в ЧАСТТА относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби и е била ОТМЕНЕНА същата Тарифа в ЧАСТТА относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1; ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5; ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18, чл. 19 и чл. 20.

С решение № 424 от 14.01.2016 г. по адм. дело № 12915/2015 г. на петчленен състав на ВАС - ІІ колегия, горното решение на тричленния състав е било оставено в сила.

Решението е обнародвано в “Държавен вестник” бр. 9 от 02.02.2016 г. и е влязло в сила от деня на обнародването му съгласно чл. 194 от АПК. Според разпоредбата на чл. 193, ал. 2 АПК, съдебното решение има действие по отношение на всички.

Не се спори, че на 04.11.2016 г. “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД, гр. Б. е подало до Министерски съвет на Р. Б ПОКАНА ЗА ДОБРОВОЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, в която след обстойно описана фактическа обстановка по случая, е поканило на основание чл. 195, ал. 2 АПК, в 7-дневен срок от получаването на поканата, Министерски съвет да плати на дружеството сумата, събрана за тонажни корабни такси в общ размер на 2 992.50 лв., ведно с дължимите законни лихви до датата на окончателното възстановяване на дължимата сума, представляващи суми за корабни тонажни такси, заплатени по силата на обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, приет от Министерски съвет, а именно Постановление № 254/22.08.2014 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”.

На 27.02.2017 г. с изх. № 20 С-24/16 г. на Министерски съвет до управителя на “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД В.К е изпратено писмо, с което същия се уведомява, че искането е от компетентността на министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, респективно Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, защото Министерският съвет е централен орган с обща компетентност; министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, упражнява правата на собственост на държавата в Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, а промените в Тарифа за пристанищните такси, направени с ПМС № 254 от 22.08.2014 г. са предложени с доклад на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

На 10.03.2017 г. от Генералния директор на Държавно предприятие (ДП) “Пристанищна инфраструктура” е постъпило писмо, в което се изразява становище, че претендираните тонажни такси са начислени законосъобразно, защото съществува правно основание за събирането им от кораби – бункировчици, които имат престой в пристанище за обществен транспорт (в случая за престоя на кораба “Спартак”) и прогласяването за нищожни на измененията и допълненията в Тарифата по никакъв начин не се отразява на дължимостта им.

На 04.04.2017 г. от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изпратено писмо, в което се изразява становище, че разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК не може да послужи като основание за предявяване на парична претенция към Министерския съвет, тъй като нормата обхваща и е приложима единствено към нормотворческата му дейност, а и той не е краен получател на постъпленията от таксите. Освен това обявяването за нищожен на акта, в случая на Тарифата поражда действие от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест последиците са занапред и нямат обратна сила. Пристанищните такси са начислени и събрани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” на валидно правно основание и за предварително определени и извършени услуги, поради което не са нарушени права на дружеството “Е. А” ЕООД и съответно не са налице основания за обезщетяване на същото.

Настоящият петчленен състав намира, че въпреки връчената Покана за доброволно изпълнение и спазване на 14-дневния срок чрез подаване на исковата молба пред съда, случаят не може да се квалифицира по чл. 256 от АПК. Налице е правното основание по чл. 257 от АПК - бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което може да се оспори безсрочно във времето.

В конкретния случай се касае за специфичен случай на последици от обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, а не за последици от нищожност на индивидуален или общ административен акт. Задължението на издателя на подзаконовия нормативен акт (ПНА), произтича пряко от нормативен акт, а именно от разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК, според която, “правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен, или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение”.

За конкретния казус изцяло намира приложение Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Според това тълкувателно решение вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Мотивът е, че до отмяната с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици, а валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди, защото последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.

В същото тълкувателно решение е прието, че законодателното уреждане в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК на отделно производство пред административния орган по въпроса за правните последици от отменен или обявен за нищожен ПНА изключва възможността за разглеждане на претенциите в исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изрично е и очертано предметното съдържание на понятието “правни последици” по чл. 195, ал. 2 АПК и по-конкретно, че се включва “преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на акта, респ. обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен ПНА и преценка на обезщетението (на имуществени и неимуществени вреди) за нарушени права от прилагането на ПНА за периода до отмяната му или обявяването му за нищожен”.

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно те трябва да се спазват и изпълняват, дори и да са подписани с особено мнение на част от съдиите, а не да се коментират.

От изложеното следва извода, че Министерският съвет на Р. Б като издател на обявения за нищожен подзаконов нормативен акт е задължен на основание чл. 257, ал. 1 АПК във връзка с чл. 195, ал. 2 АПК, да уреди правните последици и то служебно. Задължението на този орган произтича пряко от нормативен акт и не е необходимо нарочно отправено искане, както в случая това е направено с Поканата за доброволно изпълнение. Тази покана представлява по своята същност искане за служебно произнасяне, което очевидно не е направено в законоустановения три месечен срок от влизането в сила на съдебното решение. Затова е без значение формулирания в нея петитум за възстановяване на суми, ведно с лихвите върху главницата.

В конкретния случай е налице бездействие и затова исковата молба на “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД е била допустима за разглеждане по същество. Произнасяне е дължимо по силата на правната норма на чл. 195, ал. 2 АПК, поради което правилно първоинстанционният съд в съответствие с чл. 257, ал. 2 АПК е осъдил административният орган - Министерски съвет да извърши дължимото действие, като е определил срок за това.

Произнасянето, което дължи издателят на обявения за нищожен подзаконов нормативен акт не означава непременно връщане, възстановяване на сумите за тонажни корабни такси, които безспорно не са събрани от Министерския съвет, а са по сметка на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, платени са за извършена услуга в период, в който подзаконовия нормативен акт е бил законосъобразен, защото отмяната, респ. обявяването му за нищожен действа за напред, за разлика от отмяната или нищожността на индивидуален административен акт. Безспорен е и факта, че основанието за плащане на тонажни корабни такси се съдържа в ЗМПВВППРБ (ЗАКОН ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, В. В. П И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), а Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” определя само техния размер.

Съдебната практика в смисъл, че е недопустим редът по чл. 257 АПК, когато се налага опосредяване чрез извършване на някакво волеизявление или издаване на административен акт, защото изискването по чл. 257, ал. 1 АПК е за бездействие по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, е неприложима. Първо, защото е формирана преди приемането на Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. и второ, не касае нормативен акт, както е в случая, за който последиците от обявяването му за нищожен произтичат по силата на правната норма на чл. 195, ал. 2 АПК.

С оглед всичко изложено до тук, възраженията в касационната жалба на Министерски съвет на Р. Б се преценяват като неоснователни.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба на “ЕВРО АГЕНТ” ЕООД. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в административното право защитата относно искане за връщане на недължимо платено не е уредена като искова. Видно от разпоредбата на чл. 128 АПК, административният съд не разполага с правомощие да се произнася в исково производство по осъдителен иск с предмет връщане на платено без основание или на отпаднало основание, а единственият вид осъдителен иск, подсъден на административния съд е искът по чл. 203 АПК - за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, тоест от незаконна административна дейност. Правилно съдът е посочил, че ако засегнатото лице желае да се ползва от искова по характера си защита за връщане на недължимо платено, то ще следва да реализира същата по гражданскоправен ред пред гражданския съд, а административният съд не разполага с компетентност по осъдителни искове извън тези по чл. 203 АПК. Към тези съображения може да се добави, че осъдителен диспозитив административният съд постановява и когато се произнася по отговорността за разноските по водене на делата, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК, респ. по чл. 78 от ГПК за неуредените случаи. А също и в случая по чл. 257, ал. 2 АПК, когато съдът осъжда административния орган да извърши дължимото пряко от нормативен акт действие.

Тричленният състав на ВАС е достигнал до законосъобразен като краен резултат правен извод, че Министерският съвет е длъжен да се произнесе по искането за уреждане на последиците от обявената за нищожна Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Обжалваното пред петчленен състав на ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в касационното производство, разноски не се дължат на никоя от страните и остават така, както са направени.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - І колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4583 от 11.04.2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б - Трето отделение, постановено по адм. дело № 13281/2016 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.