Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. П. чрез юриск. И.П срещу решение № 943 от 05.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1082/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на С.Б от [населено място] обезщетение по ЗОДОВ в размер на 1000 лв за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – заплатен адвокатски хонорар за обжалване на наказателно постановление № 16-0432-000088/14.04.2016 г. на Началник първо РУ на ОДМВР - Пловдив, отменено като незаконосъобразно с Решение № 422 от 17.03.2017 г. по к. н.а. х.д. № 116/2017 г. по описа на АС - Пловдив.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът, С.Б от [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв.Т.А по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба и допълнение към писмения отговор с развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение АС - Пловдив е уважил изцяло предявения от С.Б иск срещу ОДМВР - Пловдив за обезщетение за вреди в размер на общо 1000 лв заплатени адвокатски възнаграждения в производството по съдебно оспорване на НП, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2017 г., произтичащи от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление /НП/ на Н. П РУ на МВР-Пловдив, с което на ищеца е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лв за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

За да стигне до този правен резултат, АС -Пловдив, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения за защита по наказателни и административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че издаденото срещу С. Б. Н постановление № 16-0432-000088/14.04.2016 г. на Началник първо РУ на ОДМВР - Пловдив, макар първоначално потвърдено с решение по н. а.х. д. № 7215/2016 г. по описа на РС - Пловдив, в крайна сметка е отменено като незаконосъобразно с Решение № 422 от 17.03.2017 г. по к. н.а. х. № 116/2017 г. по описа на АС-Пловдив. Както в съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред районния съд, така и в касационното производство пред АС-Русе, ищецът е бил представляван от адвокат, като за процесуалното представителство пред районния съд административният съд е приел за установено реалното заплащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв, а в касационното производство – платено възнаграждение за един адвокат в размер на още 500 лв, Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, административният съд е заключил, че платените за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС-Пловдив е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ОДМВР-Пловдив да заплати на С.Б на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от общо 1000 лв претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2017 г. до окончателното й изплащане, както и 310 лв съдебни разноски. Съдебното решение е неправилно.

Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление.

Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/ 2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, / макар адвокатската защита да не е задължителна/ се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход .

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на едноличния търговец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено.

По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016г. по описа на ВАС / задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/ при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Неправилно обаче административният съд е заключил, че в конкретния случай ищецът е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП за сумата от общо 1000 лв., поради което неправилно е уважил предявената искова претенция за тази сума.

Ищецът в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да проведе пълно и главно доказване на предявения от него осъдителен иск, каквото в конкретния случай не е проведено и искът е останал недоказан както по основание, така и по размер. Ищецът, вместо да поиска по делото да бъдат приобщени самите н. а.х. д.№ 7215/2016 г. по описа на РС-Пловдив и к. н.а. х.д. № 116/2017 г. по описа на АС - Пловдив, е представил като доказателства по делото само двата договора за правна помощ и съдействие / при това в оригинал, в какъвто договорите би следвало да са представени по административно-наказателните дела /, съответно : 26.10.2016г. и от 20.12.2016 г., всеки eдин от тях за договорена сума от по 500 лв. Независимо от обстоятелството, че и по двата договора за правна помощ като клиент / упълномощител е вписан ищецът С.Б, а като адвокат/упълномощен – адв. Т.А и в същите точно са описани уговорените и заплатени суми за адвокатско възнаграждение по повод конкретно посочени анх дела, то, доколкото по делото липсват данни договорите да са представени в рамките на конкретните административно-наказателни дела по обжалване на отмененото НП, както и предвид обстоятелството, че същите са депозирани в оригинал за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав приема, че тези договори са създадени за целите на иска по ЗОДОВ и, като антидатирани, не доказват реалното настъпване на претендираните вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и отмененото като незаконосъобразно НП.

Предвид гореизложеното касационната жалба е основателна, а атакуваното с нея съдебно решение като неправилно поради противоречието му с материалноправните разпоредби следва да бъде отменено, а делото – решено по същество с отхвърляне на предявения от С.Б срещу ОДМВР-Пловдив иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 943 от 05.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1082/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив и, ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от С.Б от [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОДМВР - Пловдив в размер на 1000 / хиляда /лева, представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на заплатени адвокатски възнаграждения за обжалване по съдебен ред на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление №16-0432-000088/14.04.2016 г. на Началник първо РУ на ОДМВР - Пловдив. Решението е окончателно.