Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на М.С, чрез адв.. Б, против решение № 7274 от 01.12.2017 г. по адм. д. № 7874/2017 г. на Административен съд - София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт №Р-2202-1311439-091-01/30.09.2014г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с Решение №2292/19.12.2014г. на директора на дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП София, за установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4394, 36лв. и съответните лихви.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част.

Ответникът по жалбата - директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП,чрез юрк.. Н, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното:

Делото е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото във ВАС делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне в частта относно установените задължения на ревизираното лице за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 4 394, 36 лв. и съответните лихви за данъчен период 01.01. - 31.12.2007г.

С обжалваната част от решението Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на ревизираното...