Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от "Айкарт" АД (с предишно наименование И. Ф АД), чрез своя процесуален представител адв.. П, срещу решение № 5157 от 20.04.2018г., постановено по адм. дело № 7266/2017г. на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Посочва се, че съдът неправилно е преценил, че наложената от Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ имуществена санкция е определена законосъобразно. Според касационния жалбоподател в противоречие с разпоредбата на чл. 100 от ЗЗК за основа на санкцията КЗК се е позовала на финансовия отчет за 2015 г., вместо на този от 2016 г., като също така неправилно е изчислила и размера на общия оборот на дружеството. На следващо място в касационната жалба са релевирани доводи, че извършеното нарушение неправилно е квалифицирано като „не особено тежко“, с оглед на което неправилно е завишен и размерът на санкцията. На последно място се посочва, че съдът не е съобразил наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, които имат отношение към размера на наложената санкция. Моли се решението на тричленният състав да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменено решението на КЗК като незаконосъобразно. При условията на евентуалност, касационният жалбоподател моли размерът на наложената от КЗК имуществена санкция да бъде редуциран. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез юрк.. П, оспорва касационната жалба, като моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - "Ипей" АД, чрез своя процесуален представител адв.. П, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, във връзка с правомощията си по чл. 218 от АПК, съдът счита касационната жалба за неоснователна.
С решение № 5157 от 20.04.2018г., постановено по адм. дело № 7266/2017г., Върховният административен съд, четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на „И. Ф“ АД против решение № 508 от 16.05.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-7/2017 г. в обжалваната му част.
За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, при извършената проверка въз основа на чл. 168 АПК, че решението на КЗК в оспорваната му част е постановено от компетентен орган, взето с необходимия кворум по чл. 59 ЗЗК, в съответната писмена форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила.
Съдът е приел за неоснователни и възраженията относно допуснати от страна на КЗК нарушения на материалния закон. В този смисъл тричленният състав на ВАС е приел, че КЗК законосъобразно се е позовала на финансовия отчет за 2015 г. при определяне на основата върху която се изчислява имуществената санкция, тъй като дружеството не е представило заверен финансов отчет за 2016 г. към момента на постановяване на решението на КЗК. На следващо място съдът е приел, че правилно КЗК е установила, че извършените нарушения, предвид продължителния период на извършване, не могат да бъдат категоризирани като „леки“ по смисъла на Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, като не са налице и смекчаващи отговорността обстоятелства. На последно място тричленният състав е приел, че КЗК правилно е изчислила общия оборот на дружеството като сбор от приходите на предприятието, които намират място във финансовите отчети. Крайният извод на съда е, че решението на КЗК е законосъобразно и не е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло.
Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи, че КЗК, в противоречие с разпоредбата на чл. 100 от ЗЗК, е определила размера на имуществената санкция въз основа на нетните приходи от продажби на предприятието, посочени в годишния финансов отчет за 2015 год., вместо от този за 2016 год.
Съгласно чл. 100, ал. 5 от ЗЗК при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като конкретният размер на санкцията се определя от Комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата ѝ в интернет. Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) е приета с решение № 71 от 3.02.2009 г. на КЗК, изм. и доп. с решение № 1024 от 6.10.2009 г., решение № 330 от 17.03.2011 г. и решение № 900 от 17.11.2015 г. Изрично в т. 17.2 от Методиката е посочено, че в случаите, когато предприятието не е изготвило финансов отчет за предходната финансова година, се взема предвид последният заверен финансов отчет.
В настоящия случай към момента на постановяване на решение № 508 от 16.05.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-7/2017 г., касационният жалбоподател не е представил заверен финансов отчет за 2016 год., поради което правилно и законосъобразно съгласно т. 17.2 от Методиката, Комисията е определила размера на имуществената санкция въз основа на нетните приходи от продажби на предприятието, посочени в годишния финансов отчет за 2015 год.
На следващо място настоящият съдебен състав счита, че правилно и законосъобразно Комисията за защита на конкуренцията е определила размера на общия оборот на дружеството. В този смисъл неоснователно е възражението, че не следва да бъде вземан предвид целият оборот, а само оборотът от определени продукти. В ЗЗК подобно изискване не е поставено и законодателят ясно и недвусмислено е посочил, че при определяне на санкцията за нарушение по глава седма от ЗЗК следва да бъде отчетен общия оборот на дружеството.
Неоснователни са и релевираните от касационния жалбоподател аргументи в посока необоснованост на съдебното решение по отношение на определянето на нарушенията като „не особени тежки“ по смисъла на Методиката. Правилно е преценено, че с оглед продължителността на нарушенията (повече от 2 години и половина) неблагоприятните правни последици водят до значителен негативен ефект върху конкуренцията. В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че при определянето на санкцията КЗК е взела предвид тежестта и продължителността на нарушението, като по този начин е спазен принципът на пропорционалност и конкретният размер на имуществената санкции не надхвърля необходимия такъв с оглед ефективното наказване на нарушителя и постигането на целения възпиращ ефект. Настоящият съдебен състав приема, че с оглед характера и степента на нарушението, както и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия на нелоялна конкуренция, наложеното наказание е законосъобразно, обосновано и справедливо.
При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение на КЗК. Следва изрично да бъде посочено, че релевираните доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания.
В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане, се дължат на ответника – Комисия за защита на конкуренцията и на заинтересованата страна - "Ипей" АД.
По отношение на искането на Комисията за защита на конкуренцията, касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.
По отношение на искането на "Ипей" АД и предвид липсата на възражение за прекомерност касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размер на 2400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5157 от 20.04.2018г., постановено по адм. дело № 7266/2017г. на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА "Айкарт" АД да заплати на Комисия за защита на конкуренцията разноски по делото в размер на 100, 00 (сто) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА "Айкарт" АД да заплати на "Ипей" АД разноски по делото в размер на 2400, 00 (две хиляди и четиристотин) лева представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.