В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

МИНА ТОПУЗОВА

при секретаря……...….Даниела Околийска…......……и в присъствието на прокурора….....…...........Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 789 по описа за 2014 г.

Производството е образувано по касационни жалби на адвокати Р. Х. и П. Т. – защитници на подсъдимата М. Т. Т. срещу въззивна присъда № 18 от 20.02.2014г., постановена по внохд № 1002/13г. на Варненски окръжен съд.

В жалбите се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От обективна страна се твърди, че липсват доказателства за причинна връзка между действията на подсъдимата и установената липса, както и че механизмът на присвояването е неизяснен, а от субективна се изтъква липсата на умисъл у Т. за извършване на престъплението. Като съществено процесуално нарушение се сочи позоваването от страна на въззивния съд на протоколи за инвентаризация, които според защитата са създадени, за да обслужат целите на процеса. Настоява се за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата.

В допълнение към жалбата, изготвено от адв. Х., се развиват съображения, че подсъдимата няма качеството на материално – отговорно лице; че други лица са имали достъп до компютърната конфигурация за стартиране на акаунти и плащане на интернет услуги; че отчетната дейност във фирмата се извършвала в нарушение на Закона за счетоводството; че за времето, в което подсъдимата била в отпуск, бил реализиран оборот на касовия апарат; че не били установени разпоредителни действия от страна на подсъдимата с повереното й имущество.

В допълнително изложение от адв. Т. се изтъква порок във формирането на вътрешното убеждение на...