В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА

МИНА ТОПУЗОВА

при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора…....…..........Димитър ГЕНЧЕВ…….….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 2206 по описа за 2013 г.

Производството е образувано по касационни жалби от адвокати К. Й., С. И. и И. И. – защитници на подсъдимия А. С. А. срещу решение № 189 от 10.10.2013г., постановено по внохд № 182/13г. на апелативен съд гр.Велико Търново.

В жалбите се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оплакването за съществено процесуално нарушение се свързва с оценката на доказателствения материал и с налагането на наказание конфискация върху имот, част от който принадлежи на трето лице. В подкрепа на тезата за нарушение на закона се изтъква липсата на систематичност в отпускането на заеми и че тази дейност не е извършвана по занятие, което прави деянието несъставомерно. Като явна несправедливост на наложеното наказание се посочва продължителният период от време, изтекъл от извършване на деянието до налагане на наказанието за него. Настоява се алтернативно за постановяване на оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Пред касационния съд жалбата се поддържа от адвокати Й. и И. И. със същите доводи и искания.

Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата, като изтъква, че е налице системно извършвана банкова дейност от страна на подсъдимия. Счита, че моментът на подаване на жалбите няма отношение към достоверността на показанията на пострадалите.

В последната си дума подсъдимият А. моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление.

Върховният касационен съд,...