Производството е по реда на чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Административен съд - Ямбол, представляван от председателя Д. П., срещу решение по т. 4.2.11 от протокол № 31 от 25.07.2013 г. на Висшия съдебен съвет, с което е намалена щатната численост на Административен съд – Ямбол с две заети щатни бройки за съдебни служители на длъжности „работник по поддръжката” и „съдебен деловодител”. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно поради наличието на основанията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК (неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие на материалноправни разпоредби).

Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрк.. Х. моли съдебното производство да се прекрати като образувано по недопустима жалба (твърди, че актът не подлежи на оспорване и оспорващият няма правен интерес да го стори) или жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. всички административни актове подлежат на съдебен контрол, като същият е изключен само в изрично посочените в закона, а решенията по чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗСВ (каквото е обжалваното по делото) не е сред тези изключения. Възможността за съдебен контрол върху актовете на ВСС като орган по ръководството и администрирането на съдебната власт е изведена като принцип в § 39 от Становище 10/2007 г. на Консултативния съвет на европейските съдии, касаещо устройството и ролята на Съвета на съдебната власт или друг подобен орган по ръководството и администрирането на съдебната система. Съгласно чл....