Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК” ЕАД – гр. С., подадена

чрез пълномощника юрисконсулт Р. В., против решение № 3489/23.05.2013 г., постановено по адм. дело № 160

/2013г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на банката против решение № РО-5 / . 1.201

г. на директора на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 360

/11.12.2012г. за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъд ат отменени оспорените административ ни актове.

Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – директор ът

на Столично управление „Социално осигуряване” /СУСО/, не е изразил становище .

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на

„Банка ДСК” ЕАД – гр. С.

против

решение № РО-5

/ . 1.201

г. на директора на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 360

/11.12.2012г. на директора на дирекция "КПК" за събиране на сумата

115, 24 лв., от които главница 83, 12 лв. и лихва...