ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5153

гр. София, 12.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20248002101653 по описа за 2024 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез юрисконсулт А. М., против въззивно решение № 469/24.01.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 6814/2023 г. С последното след частична отмяна на решение № 3198/28.02.2023 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. №66315/2021 г., предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за сумата от 13 373,64 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконно уволнение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са уважени предявените от Л. Б. К. срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението му и възстановяването му на работа, както и за отхвърляне на претендираното обезщетение за оставането му без работа за разликата над 13 373,64 лева до пълния предявен размер.

С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

В изложението към касационната жалба касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ Възниква ли за работодателя задължение да...