Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 на ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 58/16.01.2017 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 2198 по описа за 2015 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № Р-16001614002698-091-001 от 08.06.2015 г., издаден от С. П. П. – Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, в качеството и на орган възложил ревизията, и Д. Г. Д. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на ревизията, потвърден с Решение №613/29.07.2015 г. на Д. Д “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са определени допълнителни публични задължения за ДДС за внасяне за данъчни периоди от м. 05.2013 г. и м. 08.2013 г. в размер общо на 51 382, 03 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 10 064, 53 лева. Касаторът обжалва съдебното решение, твърдейки, че е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение по съображения подробно изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - [фирма], редовно призован, не се явява и не се представлява. На 05.04.2017 г. адв. Б. е депозирал писмено становище, в което заявява, че оспорва касационната жалба и сочи доводи по съществото на спора.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил Ревизионен акт № Р-16001614002698-091-001 от 08.06.2015 г., издаден от С. П. П. – Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, в качеството и на орган възложил ревизията, и Д. Г. Д. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на ревизията, потвърден с Решение №613/29.07.2015г. на Д. Д “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са определени допълнителни публични задължения за ДДС за внасяне за данъчни периоди от м. 05.2013 г. и м. 08.2013 г. в размер общо на 51 382, 03 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 10 064, 53 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил, че предмет на спора са допълнително установените задължения за ДДС във връзка с декларирани от дружеството за м. 05. и м. 08.2013 г. ВОД на лекарства към [фирма] L., VIN [номер], регистрирано в Кипър, във връзка с които са издадени две фактури: №1/16.05.2013 г. на стойност 200 319, 50 лв. и № 3/ 07.08.2013г. на стойност 56 590, 65 лева. От ДЗЛ са представени фактури, съдържащи следните реквизити: Наименования на лекарства, вид опаковка, количество, единична цена и стойност. Към фактура № 2/16.05.2013 г. е приложен договор за доставка от 30.04. 2013 г., сключен между [фирма] и [фирма] L.. Представен е и приемо-предавателен протокол с дата 17.05.2013 г., за приемане и предаване на стоките в склад на купувача в [населено място], на 2-ри километър, общински път Драма – Н.С.Д е потвърждение, според което на 17.05.2013 г. в [населено място] са получени стоки, подробно изписани с наименование на лекарство, опаковка, количество, единична цена, стойност. Превозното средство е конкретизирано с регистрационен номер [рег. номер на МПС]. Стоките са приети от А. N., / видно от положените подпис и печат/. Налице е международна товарителница от 16.05.2013 г. с изпращач [фирма] и получател [фирма] L.. В кл. 16 „Превозвач“ е записано [фирма], МПС с рег. [рег. номер на МПС], По делото има пътен лист серия ВА № 172517/17.05.2013 г., издаден от [фирма] с водач П. С., за МПС с рег. [рег. номер на МПС], Приложено е копие на тахошайба. Налична е също така фактура № 8653/21.05.2013г., издадена от [фирма] на [фирма], за транспортна услуга с маршрут Пазарджик – Драма. Фактурата е с данъчна основа 100 лв. и ДДС 20 лева. Аналогични доказателства са приложени и към фактура № 3/ 07.08.2013 г. на стойност 56 590, 65 лв., издадена на [фирма] L.. Въз основа на съвкупен анализ на приложените по делото доказателства, включително заключението по ССчЕ и показанията на св. Т., съдът е приел, че ДЗЛ е доказало осъществяването на ВОД по спорните две фактури, респ. предаване на стоката в разпореждане на кипърския съконтрахент на територията на Р. Гърция. Наред с това, дружеството е предприело всички необходими и възможни мерки за конкретната хипотеза за установяване, че не то участва в «данъчна измама» - дружеството се е снабдило с екземпляри от съставените ЧМР, с приемопредавателни протоколи и потвърждения за получаване на стоките от неговия контрагент. В тази връзка се е позовал и на Решение от 06.06.2012 г. по дело № С-273/11.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По делото не е спорно, че ревизираното лице, издало процесните две фактури, е регистрираното по ЗДДС. Получателят „M. T.“ L. – Кипър притежава валиден идентификационен номер. Касаторът оспорва изводите на съда за транспортиране на стоките до Гърция, съответно за доказано осъществяването на ВОД. Сочат се разминавания относно мястото на товарене и разтоварване на стоките. В тази връзка се твърди, че съдът неправино кредитирал показанията на св. Т. и не е обсъдил заключението на ССчЕ наред с останалите доказателства.

Оплакванията са неоснователни. Съдът правилно е установил спорните по делото факти, е извършил е съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, включително на заключението по ССчЕ, приемайки за доказано извършването на ВОД към „M. T.“ L. – Кипър. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: Осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Р. Б до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Документите, удостоверяващи ВОД са посочени в нормата чл. 45 от ППЗДДС. В конкретния случай е видно, че транспортът е осъществен от трето лице за сметка на доставчика – [фирма], т. е. приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС, предпоставяща доказване изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В практиката на СЕС се посочва, че освобождаването на ВОД на дадена стока е приложимо, когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка, като вследствие на същото изпращане или транспортиране съответната стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката, (вж. напр. решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело №С-273/11 Mecsek Gabona Kft). Директива 2006/112/ЕО предоставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС. В процесния случай за доставките до „M. T.“ L. – Кипър са налични CMR товарителници, подписани от изпращача - доставчик, (ревизираното дружество), от превозвача и от получателя. CMR са са редовни от външна страна. Приходните органи не са анагажирали документи, оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията и по специално - получаването на стоките в Гърция. Липсата на данни за качество на лицето в кл. 24, не изключва по настоящото дело доказателствена им сила. Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ не изисква отбелязването в кл. 24 какво е качество на лицето. Следва да се отбележи и, че приходният орган не е извършил проверка на получателя - „M. T.“ L., посредством способа за обмен на информация с кипърската приходна администрация по реда на чл. 5 от Регламент № 1798/2003 година. Поради това констатациите, съдържащи се в РА за неосъществяване на процесния ВОД, са необосновани. Доказателствата за транспортиране на стоките и потвърждение за получаването им са представени още по време на ревизията, а пред първоинстанционния съд са депозирани и образци 4 от ЧМР-тата, както и други неоспорени доказателства.

Неоснователно е възражението на касатора, свързано с местонахождението на банковата сметка на получателя по доставката в България и разплащането от нея. Само по себе си то не съставлява основание за непризнаване на ВОД. Липсата на данни за преминаване на МПС с рег. [рег. номер на МПС], в периода м. 05.13 г. и 08.2013 г. през ГКПП преценено в съвкупност с останалите доказателства също не може да обоснове такъв извод. От една страна, не е спорно, че след 01.01.2007 г. данните в АИС „Граничен контрол“ са непълни, защото не съдържат данни за всички пътувания на граждани на ЕС, включително и на български граждани. От друга страна във връзка със снетите при ревизията обяснения от шофьора П. С., са изложени обосновани съдебни мотиви в обжалваното решение за опровергаване на обясненията чрез данните, съдържащи се в представените още по време на административното производство доказателства, /трудов договор на П. С., пътен лист и тахошайба, в които фигурира името на П. С./. Предвид и показанията на св. Т., че винаги пътува с друг шофьор, то правилен е изводът на съда, според който стоката е напуснала страната и е влязла в РГърция, която е страна-членка на ЕС. В допълнителното заключение на ССчЕ е констатирано, че ДЗЛ е разполагало с процесните стоки, впоследствие продадени на кипърското дружество. Неоснователно е и оплакването в жалбата за липса на издадено на РЛ разрешение за износ на лекарствени продукти. Цитираното изискване е въведено с разпоредбата на чл. 217а от ЗЛПХМ, в сила от 04.03.2014 г., тя е неприложима относно двете доставки, извършени през 2013 година. Наличието или липсата на разрешително за извършване на търговия на дребно с лекарствени средства, е ирелевантно за признаването на ВОД, защото евентуалното нарушение има за правна последица административна отговорност по реда на чл. 287 ал. 1 ЗЛПХМ. В случая правилно административният съд е съобразил и задължителното тълкуване, дадено в Решение по дело С-409/04 Teleos и др. срещу C. of C. & E.. Според мотивите на цитирания съдебен акт: терминът „изпратен(и)“, употребен в Член 28а, параграф 3, първа алинея и член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388/Е. на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 година, следва да се тълкува в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка па доставката. По делото това е било доказано чрез събраните още при ревизията доказателства: Неоспорени товарителници, потвърждения за получаване на стоката, приемо-предавателни протоколи, тахошайби, установяващи получаване на стоките в Драма. Необосновано е твърдението от КЖ, че „писмените обяснения, дадени от [фирма] във връзка с двете фактури на [фирма] L., а именно, че стоките са разтоварени в Солун, са в противоречие с вписаното в документите – [населено място]. Този довод не кореспондира с констатациите в РД – стр. 7 [фирма]. По делото липсват обективни данни, въз основа на които да се направи извод, че дружеството – доставчик е участвало в данъчна измама. В конкретния казус е видно, че доставчикът е разполагал със стоката, уверил се е, че получателят по доставката е регистрирано в съответната-държава членка лице и, че стоката е предадена на превозвач, в следствие на което рисковете по нея са преминали върху купувача.

Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на касатора не се дължат разноски. Неоснователно е оплакването в жалбата за приложимост в случая на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, защото съдът се е позовал при формиране на мотивите си, преди всичко на доказателствата, събрани по административната преписка. Ответникът по касация не е претендирал разноски по настоящото делото, поради което такива не следва да му се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58/16.01.2017 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 2198 по описа за 2015 г. на този съд. Решението е окончателно.