Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от д-р А. П. А. срещу решение № 20/21.03.2016г., постановено по адм. дело № 265/2015г. по описа на Административен съд – Сливен. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени писмена покана изх. № 29-04-23/06.10.2015г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – гр. С.. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответната в производството страна – Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. С., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на [фирма], гр. [населено място], представлявано от д-р А. П. А. против Покана с изх. № 29-04-23/06.10.2015 год. на Директора на Р3ОК - гр. С. за възстановяване на суми, получени без правно основание за първото тримесечие на 2015г. в общ размер на 14 378, 73 лв.

При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд установява, че между страните по спора за процесния период е сключен договор № 200378 от 13.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център/диагностично консултативен център (СИМП). Неразделна част от същия е протокол № РС-1-378-1/13.02.2015г. за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД) на СИМП за първо тримесечие на 2015 г.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Сливен обосновава правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с клаузите на чл. 42 - 45 от индивидуалния договор за 2015 г. във вр. с НРД МД 2015 г. (отм.).

В хода на съдебното дирене е назначена, изслушана, неоспорена от страните и приета съдебно-икономическа експертиза, заключението по която решаващият съд възприема изцяло като компетентно, безпристрастно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото, съгласно което се установява, че за първо тримесечие на 2015 г. броят на определените направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение бланка МЗ-НЗОК № 3 е 742, с 10%-но увеличение броят е 816. Като се прибави и 15%-тното увеличение броят става 927. Отчетените от дружеството и изплатени от РЗОК - Сливен направления са 1380 бр. Превишението за първо тримесечие на 2015 г. над допустимите 10 % и 15 % е в размер на 453 бр. /всеки по 19 лева, съгласно чл. 2, т. 2 от Договор РД-НС-01-2/29.12.2014г. за приемане обема и цени на медицинска помощ за 2015г. между НЗОК и БЛС обн. ДВ бр. 5/2015г. /. Сумата за първо тримесечие на 2015г. от превишаване броя на издадените направления бланка МЗ НЗОК № 3 възлиза на 8607 лева / 453 бр. х 19 лева/. По отношение стойностите за първо тримесечие на 2015 г. издадените направления за медико-диагностична дейност бланка МЗ-НЗОК № 4 са в размер на 16 906, 74 лева, с 10%-но увеличение стойността е 18 597, 41 лева. Като се прибави и 15%-тното увеличение стойността става 21 133, 42 лева. Отчетените от дружеството и изплатени от РЗОК Сливен направления за МДД са на стойност 26 905, 15 лева. Превишението за първо тримесечие на 2015 г. над допустимите 10 % и 15 % е в размер на 5771, 73 лв.

Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема по делото за доказано нарушението на поетото задължение от изпълнителя на СИМП по чл. 42, ал. 1 и 2 от договора за назначаване на медицински дейности по брой или стойност на отделните видове в рамките, определени с подписаните протоколи за съответното тримесечие, което ангажира отговорността му по чл. 45, ал. 1 от договора.

В заключение е изведено, че назначаването от изпълнителя на СИМП на медицински дейности с бланки на НЗОК над определения брой за първото тримесечие на 2015 г. е причинило непланирани плащания над разрешените бюджетни средства за НЗОК. Налице е щета за бюджета на НЗОК, чрез издаването на направления за СМД и МДД за по-голям брой и стойност от определения от РЗОК - Сливен лимит за тези медицински дейности, който лимит е финансово обвързан със Закон за бюджета на НЗОК за съответната година.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства.

Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на решението, предвид липсата на установеност на факта, че не е определен брой и стойност СМД и МДД, тъй като протоколите за определяне на броя и стойността на назначаваните медикодиагностични и специализирани медицински дейности за първо тримесечие на 2015 г. не са подписани от упълномощено лице. Този довод се заявява за първи път в касационното производство. Твърденията за авторството на подписа и липсата на пълномощие не са установени с доказателства. Няма фактически установявания във връзка с възражение за оспорване истинността на документите – протоколи. Няма данни за възражение, че същите не са получени от изпълнителя на СИМП – [фирма]. Протоколите за брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности са неразделна част от договорите с изпълнители на медицинска помощ /арг. от чл. 42, ал. 4, т. 1 от НРД за медицински дейности 2015 г. (отм.)/. Дори протоколите да са подписани от лице без представителна власт този факт е приет и одобрен от заинтересования, който, установимо от писмо изх.№РД-17-58/09.03.2015 г. е поискал отпускане на допълнителни регулативни стандарти и не е възразил по изпълнението на установените с протоколите отношения.

Основателни са възраженията на ответника относно доводите на касатора, с които оспорва изобщо наличието на назначени регулативни стандарти за първото тримесечие на 2015г., което би довело до възстановяване от изпълнителят на СИМП на цялата сума за всички издадени отчетени и изплатени Медицински направления бл. 3 и Медико диагностични изследвания бл. 4 за първото тримесечие на 2015г., а не само търсеното от РЗОК превишение.

Неоснователен е доводът на касатора за преждевременност на писмената покана преди приключване на бюджетната година. С разпоредбата на §3 от ПЗР на приетите от Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015г. Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ е регламентирано, че средствата, превишаващи определените брой на СМД и стойност на МДД, се възстановяват от изпълнителите на СИМП и ПИМП, след разпределение и преразпределение на брой СМД и стойност МДД на тримесечие в рамките на определените средства на бюджетните сметки на РЗОК.

Доводите на касатора досежно незаконосъобразност на административния акт, предвид липсата на платежни документи, от които да се установи, дали издадените в решение на определения стандарт специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности са заплатени на специалистите, са ирелевантни. Сумите за възстановяване не произтичат от неоснователно обогатяване на проверявания ИМП, а от причинената вреда на НЗОК.

На основание чл. 24, ал. 2 от НРД МД 2015 г. (отм.) редът, условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетените медицински дейности, установени по реда на чл. 55е ЗЗО, са част от съдържанието на типовите договори. С ал. 4 е предвидено, че протоколите за брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности – за изпълнителите на ПИМП и СИМП, определени по реда на ЗБНЗОК за 2015 г. от Надзорния съвет на НЗОК (НС на НЗОК) представляват неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ.

По силата на чл. 26 контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се извършва в съответствие с раздел Х от ЗЗО.

В съответствие с подзаконовата нормативна регламентация изпълнителят на медицинска помощ е сключил индивидуален договор с НЗОК, който регламентира отношения от значим обществен интерес в областта на здравеопазването и по своето правно естество е административен. Институтът на неоснователното обогатяване по ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) не може да бъде приложен, когато отношенията между административния орган и частноправния субект се регулират от сключен помежду им административен договор. С клаузата на чл. 42, ал. 1 изпълнителят на СИМП се е задължил да назначава СМД и МДД по брой и стойност на отделните видове, а с клаузата на чл. 45, ал. 1 - да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Договорено е контролът да се извършва по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Неизпълнението на поетото финансово задължение поражда отговорността на изпълнителя на СИМП да възстанови разходите за здравни дейности, направени от бюджета на НЗОК извън определената финансова рамка. Недължимото плащане и получаване на суми от бюджета на НЗОК обосновава възстановяването на сумите по реда, предвиден с чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. На основание чл. 45, ал. 1 от ИД за 2015 г. задължението за възстановяване възниква за лечебното заведение, което като изпълнител на СИМП е назначило СМД и МДД извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране.

Оспорената писмена покана е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, пораждащи отговорността на изпълнителя на СИМП за възстановяване на изразходваните от НЗОК средства над финансовия лимит.

Наведените в писмената защита основания за отмяна на обжалваното решение, предвид ненадлежно осъществено процесуално представителство, са неоснователни. Видно от разпореждане от 10.11.2015г., като страна в първинстанционното производство е конституиран като ответник директора на РЗОК – Сливен. Приложеното съдебно определение като практика на ВАС, касае различна хипотеза, обуславяща процесуалното право на обжалване на съдебния акт. Съгласно представеното пълномощно в касационното производство, осъщественото процесуално представителство е надлежно оформено.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20/21.03.2016г., постановено по адм. дело № 265/2015г. по описа на Административен съд – Сливен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.