Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. П. от [населено място], чрез адв. И. И. срещу решение 129/09.05.2016 г. на Административен съд, гр. В. Т, постановено по адм. дело № 26/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-04000415002890-091-001/14.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с решение № 500/07.12.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. В. Т.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са, че в процесния РА само лаконично е описано основанието за начисляване на допълнителни данъци, без да става ясно как е определена началната сума към 01.01.2008 г. и без да са събрани доказателства в тази насока. Поддържа се и направеното пред първата инстанция възражение за изтекла погасителна давност за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, респективно прогласяването му за нищожен.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", гр. В. Т, чрез юрисконсулт Н. К., оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 27.06.2016 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховния административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради...