О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5483

София,27.11.2024 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1732 по описа за 2024 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Р. Д., чрез адвокат С. Д., срещу въззивно решение № 35 от 07.03.2024 г., постановено от Силистренски окръжен съд по в. гр. д. № 5/2024 г., в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и съдебноделоводните разноски.

Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Кооперация “Районна потребителска кооперация “Наркооп“, представлявана от председателя М. Е., чрез адвокат Н. Д., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С. окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Дуловски районен съд, отхвърлил исковете на Н. Р. Д. срещу Кооперация “Районна потребителска кооперация “НАРКООП“ за отмяна на заповед за уволнение, като незаконна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и и за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Осъдил работникът да заплати на работодателя сторените в инстанциите по делото съдебноделоводни разноски.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Д. е член-кооператор в кооперацията от 1994 г. През 2017 г. е назначен на работа като шофьор на лекотоварен автомобил по силата на трудов договор № 4/06.11.2017 г. Изпълнявал е тази длъжност до прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 3/01.09.2022 г., връчена му на 20.09.2022 г. Правоотношението е прекратено поради съкращаване на щата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ. Решението за съкращаване на щата е взето на 31.08.2022 г. от управителния съвет на кооперацията (преди издаването на заповедта за прекратяване на ТПО). Установено е от приложеното по делото ново щатно разписание, действащо от 01.09.2022 г., че е налице реално намаляване на числения състав на работниците и служителите на РПК „Наркооп“ - Д. от 11 на 10 души, не е създавана и не е разкривана нова длъжност, която да изпълнява или да съвместява трудовата функция на ищеца. Съдът е приел, че действително е отпаднала нуждата от длъжността, която Д. е изпълнявал. Обсъдено е, че след датата на съкращаване на щата (периода от 13.09.2022 г. до 25.04.2023 г.) за лекотоварен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“, който е бил управляван от ищеца, когато е бил в трудово правоотношение с кооперацията и е свързан с доставка на стоки от склад „Л.“, са издадени 9 бр. пътни листа за водач М. Е. /председател на кооперацията/, като общият пробег на автомобила за този седеммесечен период е 160 км. Съдът е пояснил (във връзка с въведени от ищеца доводи, че и след прекратяването на трудовия му договор автомобили на кооперацията осъществяват разносна дейност, шофирани от други служители и от председателя на кооперацията), че шофирането, освен професия е и умение, което се придобива при лицензионен режим, и е достъпно за по-голямата част от пълнолетните хора, поради което и да се изпълняват тези функции от лица, заемащи друга длъжност в кооперацията, при спазване на законовите изисквания, не означава, че е създадена такава длъжност. Прието е, че при установения по делото малък обем от курсове на автомобила действително е неоправдано стопански да се поддържа отделна длъжност за управление на автомобила, тъй като се събира незначителен брой реално отработени часове. В заключение, направен е извод, че работодателят - ответник законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на ищеца Н. Д., като е било налице реално съкращаване на щата, засегнало единствената заемана от служителя длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил”

Касаторът не се е обосновал в изложението към касационната жалба с въпрос. Дословно е навел, че “с обжалваното решение СОС се е произнесъл по материалноправен въпрос, без да се съобрази с дадените насоки от ОС на ГК на ВКС за тълкуването и прилагането на основанието за прекратяване на трудовите правоотношения, предвидени в чл.328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - съкращаване на щата. Решаването на този въпрос е от съществено значение за точното и правилно прилагане на закона, по този въпрос има съдебна практика, обобщена в ТР № 5/2019 г. от 26.10.2021 г. на ОС на ГК на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.284, ал.1, т.3 от ГПК“.

Наличието на задължителна съдебна практика, на която и сам касаторът се обосновава, изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В цитирания тълкувателен акт, относно приложението на чл.328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, е разяснено, че съкращаване в щата има, когато се заличават всички щатни бройки за определена длъжност или се намаляват част от тях. Ако се приеме, че касаторът твърди противоречие на постановеното от въззивния съд с така приетото от ОСГК на ВКС по въпроса кога има съкращаване в щата, то тогава поддържа наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т 1 ГПК. Въпросът се явява относим, но не се установява поддържаното противоречие, напротив, въззивният съд се е произнесъл в пълно съответствие със задължителното тълкуване на ВКС – щатът напредприятието е намалял с една бройка – премахната е тази за длъжност . Следва да се допълни, че същината на оплакването за неправилност в касационната жалба е разбирането на касатора, че щом функцията на съкратената длъжност е запазена в предприятието, то липсва извършено реално съкращаване на щата. Въпрос в този смисъл няма, а и в тълкувателното решение, посочено в изложението, той не е разглеждан, но трябва да се отбележи, че е налице непротиворечиво тълкуване на тричленните състави на ВКС, липсва спор и в правната теория, че са възможни различни хипотези, при които трудовата функция на заличената длъжност да не е премахната и въпреки всичко, да е налице съкращаване в щата – при разпределение на задълженията за изпълнение между други служители; при създаване на една длъжност, с различни функции, на мястото на съществувалите дотогава повече от една длъжност, която да съвместява задълженията по заличените; при създаване на мястото на една длъжност - друга, със същностно частично променени функции и задължения.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1700 лв. заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 35 от 07.03.2024 г., постановено от Силистренски окръжен съд по в. гр. д. № 5/2024 г., в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и съдебноделоводните разноски.

ОСЪЖДА Н. Р. Д. да заплати на Кооперация “Районна потребителска кооперация “Наркооп“, представлявана от председателя М. Е., сумата в размер на 1700 лв., сторени разноски в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: