Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Т., чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Й, против решение № 89/02.11.2016 г., постановено по адм. дело № 150/2016 г. по описа на Административен съд гр. Т., с което е отменена заповед за налагане на санкции № РД-09-359/08.09.2016 г. на директора на РЗОК гр. Т., с която на [фирма], [населено място] е наложена санкция „прекратяване на договора“. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и писмени бележки, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв. К. П, оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Т. е отменена заповед за налагане на санкции № РД-09-359/08.09.2016 г. на директора на РЗОК гр. Т., с която на [фирма], [населено място], на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) /ЗЗО/ и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и ал. 13 ЗЗО, и чл. 152, ал. 1 от...