Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 364/16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 5919/2015 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № Р-2210-1405282-091-01/12.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 638/30.04.2015 г. на същия директор в частта за отказано право на данъчен кредит на [фирма] – гр. [населено място] по фактури, издадени от [фирма] за доставки на царевица и слънчоглед за данъчни периоди на месеците декември 2013 г. в общ размер на 35 617 лв. и лихви – 3 585, 79 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закон; неправилно съдът е определил правните и доказателствено релевантни за решаване на спора факти, както и игнориране на обективни факти и доказателствата за тях, но които се основава ревизионния акт и несъобразяване с доказателствената сила на частните писмени доказателства, която законът им придава – чл. 180 ГПК. Според касационния жалбоподател съдът е изброил доказателствата, представени от ревизираното дружество, но не ги е обсъдил и анализирал, което е довело до постановяване на погрешни изводи и необосновано решение. Твърди, че в представените в съдебно заседание на 17.10.2016 г. доказателства – договори, товарителници, пътни листове, хронологична ведомост на с/ка 411 и др., в които е налице разминаване, като във фактура № 10…56/10.12.2013 г. е посочено количество слънчоглед 120 тона, в договора за...