Образувано е по касационната и частна жалби на Б. Л. М. против решение №153 и определение № 1277 по адм. д.5567/ 2015 г. по описа на АССГ. Иска обявяване за нищожно съдебно решение. Развива съображения за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че адвокатското дружество [ЮЛ] и адвокат Е. С. са обработвали неправомерно личните му данни - трите имена и ЕГН във въззивно производство пред СГС при изготвяне на договор за правна помощ и пълномощно с клиента им П. Н., починал на 8.01.2014 г. и са се представяли за пълномощници на лице, което е починало. Посочва още, че неправилната обработка на личните му данни е станало на два етапа: първи етап от 27.02.2014 г. о. с.з. пред СГС до 12 юни 2014 г., когато адвокат Е. С. подписва умрелия Н. и втори етап до 22.01.2015 г., когато ВКС не признава пълномощията й по гр. д.№ 4454/ 2014 г. Иска отмяна и на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като твърди, че няма данни П. да е юрист и същата не е надлежно упърномощена от КЗЛД. Представя вече представени пред съда писмени доказателства, незаверени.

Ответната страна Комисия за защиа на личните данни оспорва касационната и частната жалби като неоснователни и иска оставяне в сила на съдебните акове.

Ответникът Е. Х. С. оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила с доводи, че данните са доброволно представени от Б. М. при завеждане на дело срещу П. Н. с исковата молба. Данните не са представяни на други лица и няма злоупотрелба с тях. Позовава се на чл. 3, ал. 3, чл. 5, ал. 2, т. 5 и чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЗЛД. Адвокатско дружество [ЮЛ] не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение да неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, а частната жалба в срока по чл. 230 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Административното производство е започнало по жалбата на Б. Л.М. от 11.12.2014 г. до КЗЛД срещу Е. Х. С., адвокат, [фирма] и П. Н., починал, с наследници, с оплаквания за прекомерна и ненужна обработка на негови лични данни в договора за правна защита и съдействие между П.Н. и адвокатското дружество и пълномощно за адвокат С. чрез вписване на трите имена и ЕГН на М.. Твърди, че договорът и пълномощното са представени в о. с.з. на 27.02.2014 г. по въззивно гр. д.№ 9887/ 2013 г. по описа на СГС. Като е представила договор за правна защита, по който не е страна адвокат Е. С. е злоупотребила с личните данни на М.. Освен това твърди, че на 8.01.2014 г. П. Н. е починал, с това е прекратено упълномощаването и към 27.02.2014 г. адвокатското дружество и адвокат С. нямат право да съхраняват и обработват негови лични данни. Иска налагане на глоба за нарушителите.

С решение № Ж- 1075/ 12.05.2015 г. КЗЛД охвърля жалбата като неоснователна. Установява, че адвокатското дружество е регистрирано по реда на ЗЗЛД като администратор на лични данни с УИН [номер], а адвокат Е. Х. работи по договор от 3.10.2011 г. с адвокатското дружество, но не е подала заявление за регистрация по ЗЗЛД. Приема, че предвид чл. 24 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) за АД е налице условие за допустимост да обработва свързаните с М. лични данни - чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, а обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора. Приема, че не е доказано с надлежни доказателства пълномощното да е използвано в съдебно заседание от 22.01.2014 г. и след това, като не дава вяра на протокол от заседание на СГС от 27.02.104 г. поради възможност протоколът да е манипулиран.

Срещу така постановеното решение М. подава жалба до АССГ с доводи за нищожност поради неразбираемост и противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди, че има и втори съдебен акт - протокол от 22.01.2015 г. по гр. д.№ 4454/ 2014 г. на ВКС, в производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт, образувано по молба на М., като в открито съдебно заседание Е. С. е отстранена от зала, защото не са й признати пълномощията като представител на наследниците на Н.. Твърди, че 6 месеца след смъртта на Н. С. продължава да получава и подписва документи от името на починалия Н.. Иска от съда да отмени решението на КЗЛД и да осъди адвокатското дружество и Е. С. да заплатят глоби. Представя незаверени копия на протокол от 27.02.2014 г. по гр. д.№ 9887/ 2013 г. по описа на СГС и на протокол от о. с.з. от 22.01.2015 г. по гр. д.№ 4454/ 2014 г. по описа на ВКС.

С решение № 153/ 11.01.2016 г. по адм. д.№ 5567/ 2015 г. по описа на АССГ жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът е развил мотиви, че адвокатското дружество и Е. С. като адвокат не са използвали неправомерно личните данни на жалбоподателя, нито има данни за злоупотреба с тях. Обстоятелството, че Н. е починал в хода на съдебно производство, в което е конституиран като ответник не прави наличните данни на М. неправомерно използвани. Прието е, че ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) е специален закон на ЗЗЛД и не съдържа изискване за адвокатите да поддържат регистри за клиентите си, а по чл. 33 от ЗА адвокатските книжа и др. носители на информация са неприкосновени. Поради това адвокатската дейност не попада в приложното поле на ЗЗЛД. Дори да се приеме, че адвокатското дружество е администратор обработката на личните данни на М. е с оглед упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните предвид чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЗЛД.

Решението е валидно. Постановено е от законен съдебен състав по чл. 164 от АПК в предписаната от закона форма по чл. 172а от АПК.

Решението е допустимо. Постановено е по жалба на лице с правен интерес, спрямо което е постановен неблагоприятен административен акт от КЗЛД, сезирал съда в законния преклузивен срок. Решението е правилно.

Съдът е разгледал спор по жалба срещу решение на колективен административен орган, постановено по чл. 38 от ЗЗЛД. Обсъдил е наведените от страните доводи и представени доказателства относими към правилното решаване на спора, поради което няма съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Решението е постановено съобразно установената с допустими доказателствени средства фактическа обстановка и следователно не е налице необоснованост като касационното основание за отмяна на съдебно решение.

Решението е материално законосъобразно. Първоинстанционният съд дължи произнасяне по законосъобразността на решението на КЗЛД постановено съобразно очертания предмет на спор с жалбата на М. от 11.12.2014 г. и допълнителна молба от 18.02.2015 г. с ново твърдение за нарушаване на ЗЗЛД чрез явяване на адвокат Е. С. в о. с.з. на 22.01.2015 г. пред Върховния касационен съд по гр. д.№ 4454/ 2014 г. по описа на ВКС заведено от М. срещу наследници на Н.. Сочи, че адвокатът не е недопуснат от съда да участва като процесуален представител. М. намира това определение за окончателно и доказващо неправомерно обработване на личните му данни след 8.01.2014 г. от адвокат С. и адвокатското дружество без да са пълномощници на ответната страна.

По делото е установено, че адвокатското дружество [ЮЛ] е администратор на лични данни, защото въз основа на заявление от 25.03.2011 г. е вписано в регистъра с идент. № [номер] по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Не е налице неправомерно обработване на личните данни на М. -трите му имена и ЕГН, с вписването им в пълномощно от 13.06.2013 г. и договора за правна помощ от 13.06.2013 г. с П. С. Н., ответник по въззивната жалба на Б. Л.М. срещу решение по гр. д.№ 15.02.2011 г. по описа на СРС. Адвокатското дружество е администратор и освен това е налице хипотеза на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД за упражняване на правомощия от трето лице-съда, на което се разкриват данните. Още повече, че тези данни вече са разкрити от самия М. при сезиране на съда. По делото има данни, че спорът е по искова молба на М. срещу Н. като по нея е образувано гр. д.№ 55562/2011 г. по описа на Софийски районен съд и е постановено решение на 15.02.2013 г. КЗЛД посочва, че още на 23.03.2012 г. ответникът в този съдебен спор П. С. Н. е упълномощил [фирма] и конкретни адвокати на постоянна работа в дружеството да го представляват пред Софийски районен съд. Към момента на сключване на договора от 13.06.2013 г. и упълномощаването от страна на Н. на [фирма] е налице подадена до въззивния съд въззивна жалба от М.. Няма данни към този момент 13.06.2013 г. да е образувано въззивно дело и в договора за правна помощ и пълномощното такъв номер не е посочен. Поради това не може да се приеме, че е налице злоупотреба, нито прекомерна употреба на лични данни на въззивния жалбоподател чрез посочване на неговото име и ЕГН като страна сезирала въззивната инстанция. Смъртта на Н. в хода на въззивното производство има за последица прекратяване на процесуално представителство и липсата на основание за участие на адвокатското дружество и преупълномощения адвокат Е. С. в съдебния процес като адвокат на починалия Н., но не води до извод за неправомерна обработка на лични данни на М. на 13.06.2013 г. Няма никакви данни личните данни да са обработвани несъотносимо, несвързано със и при надхвърляне на целите, за които се обработват, в случая за целите на съдебното производство.

Адвокат Е. С. не е регистрирана по реда на чл. 17 от ЗЗЛД като администратор по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, защото попада в хипотезата на чл. 17а, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗЗЛД и за нея са приложими специалните разпоредби на чл. 33 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). Доказателствата по делото не установяват злоупотреба или прекомерна употреба на лични данни към 13.06.2013 г.

За да приеме, че не е налице неправомерна обработка на лични данни след 8.01.2014 г., когато Н. е починал, Комисията за защита на личните данни е посочила в решението си, че твърдението на М. не е доказано с надлежни доказателства, а от съдебен протокол по дело 4454/ 2014 г. на ВКС не може да се направи безспорен извод, че същият е приложен по делото.

Въпреки така развитите в решението на КЗЛД правни изводи и пред Административен съд София - град жалбоподателят не е представил заверени от съда копия на протоколи от 27.02.2014 г. по въззивно гр. д.№ 9887/ 2013 г. по описа на СГС и от 22.01.2015 г. по гр. д.№ 4454/ 2014 г. по описа на ВКС, трето отделение. Протоколът от съдебно заседание е официален писмен документ, поради което незаверени ксерокс-копия нямат доказателствена стойност. Административното производство по чл. 38 от ЗЗЛД започва по жалба на лице, което твърди, че правата му са нарушени, а жалбата се разглежда по реда на АПК. Тежестта на доказване, че са нарушени права по ЗЗЛД е за лицето, което е сезирало комисията. Административният орган е длъжен да установи по чл. 170, ал. 1 от АПК съществуването на фактическите основания, посочени в него. Към административната преписка са приложени незаверени протоколи, с което КЗЛД е изпълнила задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят обаче не е доказал с допустими доказателствени средства твърдението за нарушение на ЗЗЛД след 8.01.2014 г. Като е приел, че жалбата е неоснователна съдът е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.

Неоснователна е частната жалба на Б. М. против определение № 1277/ 2.03.2016 г. по адм. д.№ 5567/ 2015 г. по описа на Административен съд София - град, в частта относно разноските, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Съдът е отказал да измени решението относно присъдените в полза на КЗЛД разноски за процесуално представителство.

Определението е правилно. В съдебно заседание на 17.12.2015 г., в което е поставена на разглеждане жалбата на Б. М. и делото е обявено за решаване, за жалбоподателя се е явила адвокат Т.. Същата не е оспорила качеството на П. като юрисконсулт на ответната страна КЗЛД и делото е обявено за решаване. Едва в лична молба от 26.01.2016 г. Б. М. е оспорил представителната власт на П. с доводи, че същата не е доказала да е юрисконсулт и да е лице с юридическа правоспособност.

След даване на ход по съществото на спора е недопустимо страните да правят оспорвания и да разширяват предмета на спора, в случая относно разноските, тъй като това лишава другата страна от възможност да се защити. Поради това съдът правилно е приел, че извършеното упълномощаване от 19.06.2014 г. за процесуално представителство на юрисконсулт К. Т. П. за КЗЛД по всички дела срещу комисията е основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пълномощното е общо и отговаря на чл. 33 и чл. 34 от ГПК. Процесуалният представител на КЗЛД се е явил в съдебно заседание и взел участие в съдебните прении.

В съдебното заседание на 26.01.2016 г. адвокат Т. също не е представила удостоверение за юридическа правоспособност, нито е доказала, че е адвокат, а представеното на л. 154 от делото пълномощно е изготвено на формуляр А4 и в нарушение на чл. 148, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) не съдържа дори личен номер от единния адвокатски регистър, за да бъде проверено дали лицето е адвокат. Въпреки това Т. е претендирала разноски в полза на Б. М. по представен списък за разноски. По съображения изложени по-горе нито първоинстанционния съд, нито касационната инстанция могат да проверяват правоспособността на адвокат Т. след даване на ход по същество.

Размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 300 лева съответства на чл. 78, ал. 8 ГПК, редакция към момента на приключване на устните състезания на 17.12.2015 г. вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 8 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е имало основание за отмяна или намаляване.

Възраженията в настоящото съдебно производство на касационния жалбоподател М. за качеството на К. П. като юрисконсулт на КЗЛД, жалбоподателят направи след даване на ход по съществото на спора, поради което не следва да се обсъжда по вече изложени съображения. Предвид изхода на спора обаче е основателна претенцията на КЗЛД за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което предвид действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ е в размер на 100 лева. На 21 юни по делото постъпи молба от Б. М., с която прави искане за отмяна на определението от 14 юни 2017 г. за даване на ход по съществото на спора, отвод на секретаря Н. А., която е била свидетел по адм. д.№ 7599/2014 г. на ВАС, пето отделение, в производство за поправка на съдебен протокол, отвод на съдия Е. М., искане за отстраняване на прокурора, искане за поправка на протокол от о. с.з. на 14 юни 2017 г. В съдебно заседание съдът е отказал да уважи искане за отвод на членове от съдебния състав, а относно секретаря отвод не е правен. Искането на М. се основава на твърдението, че К. П. не е процесуален представител на КЗЛД и в протокола следва да се заличат всички нейни изказвания, иска корекции в записани в протокола становища по начин, който жалбоподателят намира за точни. На 28 юни 2017 г., т. е. две седмици след даване на ход по съществото на спора по делото отново постъпи ново писмено становище от Б. М., с което прави нови искания за отмяна на определението за даване на ход по съществото на спора, смяна на член на съдебния състав, насрочване на съдебно заседание. Поради ненаведени доводи за невписани по същността им в протокола изявления, процесуални искания, действия, изказвания, доказателства, определения на съда, съдът намира молбата за поправка на протокола за недопустима.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153/ 11.01.2016 г. и определение № 1277/ 2.03.2016 г. по адм. д.№ 5567/ 2015 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Б. Л. М. да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 100 (сто лева), представлява направени разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.