Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. С. К., против решение № 3795 от 03.06.2016 г. по адм. дело № 8320/2015 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 496 от 15.07.2015 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
В жалбата си касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба – Председателя на КЗП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски, за които представя списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалбата.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед № 496 от 15.07.2015 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП), във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, е забранено на [фирма] при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, изразяващо се в лишаване на потребителите от възможността да ползват телефони, заради които са били принудени да сключат срочни договори с оператора, за да закупят устройствата на преференциални цени.
Административното производство е образувано в съответствие с чл. 68л, ал. 4 от ЗЗП – по жалба на двама потребители. За изясняване на фактите ответникът е извършил проверка на 01.04.2015 г. в магазин, стопанисван от [фирма] в [населено място], [улица], за която са съставени констативни протоколи № К-0194744 и № К-0194745.
В жалбата на потребителите се излагат оплаквания във връзка със закупени мобилни телефони HTC “Desire 200” от посочения магазин. Единият потребител е закупил мобилния телефон чрез договор за лизинг на 23.12.2014 г. и е сключил допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за ползвания мобилен номер с план „Резерв 13.99 Коледа 2014“, а другият потребител е закупил мобилния телефон в брой на 31.12.2014 г. и също е сключил допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за ползвания мобилен номер.
Закупените мобилни устройства се оказват технически негодни за употреба, поради изгорели пиксели на дисплея и са представени за рекламация в търговския обект на 06.01.2015 г. с искане за замяна, която е отказана. Подадени са жалби от потребителите, заведени в РД Пловдив на 08.01.2015 г. [фирма] предприема действия за удовлетворяване на потребителите като са предложени три варианта, с оглед на това, че от същите мобилни устройства няма в наличност: смяна на рекламираните устройства с друг модел по техен избор на същата стойност, по-ниска или по-висока; прекратяване на договора за лизинг на единия потребител и договора за покупко-продажба на другия потребител и възстановяване на заплатената сума; и безплатен ремонт чрез смяна на дисплея.
Потребителите претендират за замяна с точно този модел мобилни телефони, а при невъзможност да бъде извършена такава, желаят прекратяване на допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги с план „Резерв 13.99 Коледа 2014“ и възстановяване на предходните абонаментни планове. От страна на [фирма] е отказано прекратяване на договорите.
В жалбата си до КЗП потребителите са посочили, че телефоните са единствената причина за подновяване на договорите с по-неизгодни за тях програми. Твърдят, че възползвайки се от тяхното желание да закупят мобилни телефони HTC “Desire 200”, са били принудени от [фирма] да подновят срока на договорите, да променят абонаментните си програми с по-неизгодни за тях, предлагайки им телефоните на преференциална цена.
При проверката в магазина на [фирма] по повод на жалбата е установено, че към 01.04.2015 г. абонаментен план „Резерв 13.99 Коледа 2014“ не се предлага на потребителите. При проверката са изискани от управителя на търговския обект и са представени заверени копия на допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги на потребителите. В тях се съдържа информация за: абонаментния план /месечен абонамент, включени минути и мобилен интернет/; вида, марката и модела на мобилното устройство; допълнителни условия на споразумението; срока на действие на договора, в т. ч. и неустойките, дължими от потребителя при прекратяване на договора по негово искане; за начина и условията за плащане и доставка на стоката; предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби. При проверката са изискани и предоставени Общи условия на [фирма] за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Предвид така установените обстоятелства КЗП е приела за установено, че [фирма] използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Прието е, че действията на [фирма] противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат и към когото са насочени. Приема се за възможно в случая, водещо при вземането на търговското решение да е именно моделът и марката на мобилното устройство, като по тази причина се обосновава извод, че не е добросъвестно от страна на търговеца да отказва замяна с именно този модел апарат, по повод на който потребителите са сключили договора и са поели задължението да ползват мобилните услуги именно на този оператор за сравнително дълъг период от време, при това при по-неизгодни за тях условия. Комисията приема, че с поведението си [фирма] уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява общия състав на нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.
Решението на КЗП е обективирано в Протокол № 23/04.06.2015 г. На основание решението на КЗП и чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, председателят е издал оспорвания в първоинстанционното производство административен акт.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 68л от ЗЗП, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Съдът е извел изводи, че от доказателствата по административната преписка се установява фактът, че [фирма] е осъществило нелоялна търговска практика по чл. 68г., ал. 1 от ЗЗП, която съгласно чл. 68 от ЗЗП е забранена. Решението е правилно.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за неспазване на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като касаторът не е бил уведомен за започване на административното производство по издаване на процесната заповед. Констативни протоколи № К-0194744 и № К-0194745, за извършената проверка по подадените сигнали от потребители са връчени на [фирма] и от дружеството е изпратено становище до КЗП (л. 56 гръб и л. 57 от делото), в което е взело отношение по подадените жалби.
Съгласно чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Определението на "търговска практика" се съдържа в § 13, т. 23 ДР на ЗЗП – това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.
Обоснован и правилен е изводът на АССГ, че са осъществени материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед за забрана на [фирма] да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП при упражняване на дейността на дружеството. Правилни са и изложените мотиви от АССГ, че след като потребителите са заявили в жалбите си пред КЗП, че водещо при вземането на търговското решение да сключат допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги с план „Резерв 13.99 Коледа 2014“, който е при по-неблагоприятни условия от ползвания от тях до този момент абонаментен план, е бил именно моделът и марката на мобилното устройство, то отказът на търговеца да замени дефектиралите в изключително кратък срок от закупуването им мобилни телефони или да възстанови заплатените суми и абонаментния план от преди сключване на допълнителните споразумения, представлява нелоялна търговска практика, която уврежда интересите на потребителите. Анализът на тези доказателства сочи, че търговецът с поведението си уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява общия състав на нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, тъй като противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочено.
Съгласно дадената дефиниция в т. 28, на §1 от ДР на ЗЗП, добросъвестност и професионална компетентност е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. В конкретния случай добросъвестността по смисъла на цитираната разпоредба представлява удовлетворяването на желанието на потребителите дефектиралите им устройства да бъдат заменени с устройства от същата марка и модел, защото това ги е мотивирало да вземат търговското решение да сключат допълнително споразумение към договорите си, при по-неблагоприятен абонаментен план, а при невъзможност на търговеца да ги снабди с устройства от същата марка и модел, то той е следвало да възстанови първоначалното положение от преди сключване на допълнителните споразумения, като възстанови на потребителите заплатената сума за устройствата.
С оглед изложените съображения, постановеното решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения списък на разноските.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3795 от 03.06.2016 г. по адм. дело № 8320/2015 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.