Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Й. М. от гр. Ч. бряг против Решение №703/17.12.2009 г., постановено по адм. дело N`639/2009 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед №1962/26.06.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) гр. П.. Излагат се съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Областна дирекция на МВР гр. П., редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд гр. П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. Й. М. срещу Заповед №1962/26.06.2009 г. на директора на ОД на МВР гр. П., с която на основание чл. 76, т. 2 от отм. от Закона за българските лични документи (ЗБЛД или ЗБДС), й е наложена принудителна административна мярка – забрана за напускане на Р. Б. и/или издаване на паспорт или заместващ го документ.

За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на постановяване на оспорената заповед жалбоподателката е била осъждана за умишлено престъпление от общ характер и не е била реабилитирана.

Крайният извод на първоинстанционният съд е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в рамките...