Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на А.П от [населено място], чрез адв.Т.К, против Решение № 104/17.10.2018 г. по адм. дело № 193/2018 г. на Административен съд – Видин. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на §41, ал. 1 от ПЗР на Закон за пазарите на финансови гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“/ГВРС/ – София, при редовно призоваване, не се явява и представлява. Представя, чрез старши юрисконсулт Алипиева подробно писмено становище, с което моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, а касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна.
С Решение № 104 / 17.10.2018 г. по адм. дело № 193 / 2018 г., Административен съд – Видин е отхвърлил жалбата на А.П от [населено място] срещу Разпореждане № 4506-40-1796/ 29.06.2018 г. на директора на фонд “ГВРС“.
По делото е установено, че с Решение № 345/20.07.2015 г. по описа на РС - Видин, "Титан АС" ЕООД е осъдено да заплати на жалбоподателката неизплатени трудови възнаграждения, обезщетение за оставане без работа и за неизползван платен годишен отпуск.
Със заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане, вх.№ 4506-40-2318/15.05.2018 г., А.П е поискала да й бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР поради прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя, считано от 27.03.2015 г., като са приложени и писмени доказателства за дължимостта на сумите. С Разпореждане №4506-40-1796/29.06.2018г., директорът на фонд „ГВРС“ е отказал изплащане на гарантирано вземане по съображения, че дружеството "Титан-АС" ЕООД е преименувано на "Санатит" ЕООД, като дружеството е със статут „развиващо дейност“ и за него няма вписано съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. При тези обстоятелства е приел, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 6 от ЗГВРСНР, поради което липсва правно основание за изплащане на гарантирани вземания на заявителката.
С оглед събраните доказателства се установява, че спрямо дружеството "Титан-АС" ЕООД са били образувани две производства за откриване/обявяване в несъстоятелност (т. д.№ 6441/2013 г. и т. д.№ 2182/2015 г. по описа на СГС), но и двете са прекратени.От справка в Търговския регистър се установява, че спрямо дружеството "Санатит" ЕООД е образувано производство за откриване/обявяване в несъстоятелност (т. д.№ 1816/2017 г. по описа на СГС), по молба за обявяване в несъстоятелност на НАП. Видно от фирмено досие към 25.05.2018г. за дружеството "Санатит" ЕООД, с предишно наименование "Титан АС", е отбелязано, че дружеството е развиващо дейност, като липсва отбелязано вписване на решение за обявяване в несъстоятелност. При направена служебна справка в Търговския регистър и към настоящия момент, както е сторено и от първоинстанционния съд при постановяване на неговото решение, се установява, че не само към момента на постановяване на обжалваното разпореждане за отказ, но и понастоящем липсва вписване на решение за откриване на производство по несъстоятелност на "Санатит" ЕООД ("Титан АС" ЕООД).
Съгласно чл. 4 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ) (изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г.), право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време.
В предходни свои редакции, в посочената разпоредба са се съдържали норми, които са уреждали право на обезщетение за неплатени трудови възнаграждения за работници, чието трудово правоотношение не е било прекратено към датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, съответно е било прекратено през последните три месеца преди вписване на решението по несъстоятелността.
С оглед възраженията в касационната жалба, следва да се отбележи, че действително с измененията на чл. 4 ЗГВРСНР е налице нова материалноправна норма, която има действие занапред, а нейното съдържание се изгражда и от разпоредбата на §41 от ПЗР на ЗПФИ (ЗАКОН ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ), който добавя към хипотезата, че в случаите когато е налице прекратено трудово правоотношение в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, се гарантират само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015 г.. Изменението на чл. 4 ЗГВРСНР е в сила от 22.12.2017 г., а това по §41 ПЗР на ЗПФИ от 16.02.2018 г.
В случая предмет на съдебен контрол е издаденото разпореждане на директора фонд “ГВРС“ от 29.06.2018г. и неговото съответствие с материалния закон се преценява към момента на издаването му(чл. 142, ал. 1 АПК), когато вече е действал и §41 от ПЗР на ЗПФИ. Същественото в случая обаче е обстоятелството, че не са изпълнени предпоставките по чл. 6 от ЗГВРСНР, тъй като няма вписано решение на съда за откриване на производство по несъстоятелност, нито такова за прекратяване на производството по чл. 632 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН). Разпоредбата е императивна, уреждаща по недвусмислен начин момента, от който възниква правото на гарантирано вземане, като по този начин за А.П изобщо не е възникнало това право на гарантирано вземане.
Достигайки до тези правни изводи, базирани на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно, същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на ответната страна, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, следва да се присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция, като техният размер следва да бъде определен на 100 / сто/лева, съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104/17.10.2018 г. по адм. дело № 193/2018 г. на Административен съд – Видин.
ОСЪЖДА А.П от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Национален осигурителен институт - гр. С., направените разноски по делото за касационната инстанция в размер на 100.00 /сто/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.