Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцсуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община М., подадена против решение № 155 от 29.05.2018 г., постановено от Административен съд - Кърджали по адм. д. № 78/2018 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК - недопустимост и неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател оспореното решение е постановено при нарушения на матириалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновно. Касаторът възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че срокът по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ за издаване на решение за налагане на финансова корекция е инструктивен, като развива тезата, че този срок е преклузивен и неспазването му налага отмяна на процесния административен акт. Счита, че при издаване на решението от управлаващия орган незаконосъобразно е приложена новата редакция на нормата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ /обн. ДВ, бр. 85 от 24.10.2017г./. Излага становище, че без основание е задължен да възстанови изплатените от държавния бюджет суми за дължим данък добавена стойност /ДДС/ и заявява, че неправилно е приложено понятието "нередност" по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент /ЕС/1083/2016, като съдът не е разгледал довода на жалбоподателя в контекста на установената фактическа обстановка и данните в администартивната преписка. В касационната жалба се съдържа и оплакване против извода на първоинстанционния съд, че оспореното решение на административния орган отговаря на изискването за форма и на чл. 59, ал. 2 АПК, както и намира, че съдът е изложил бланкетни мотиви. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество във връзка с атакуваното решение за налагане на финансова корекция. Прави искане за присъждане на всички направени по делото разноски.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез...