Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на С.С, ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[адрес], чрез адв. И.З, против Решение № 1834 от 05.10.2018 г., постановено по адм. д. № 3512/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. С атакуваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на С.С против ревизионен акт /РА/ № 251400309/10.04.2014 г. на органите по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция по приходите /НАП/ Варна, потвърден с Решение № 341/24.09.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ Варна при Централното управление /ЦУ/ на НАП.

Според касатора извода на съда за недопустимост на жалбата поради просрочие е неправилен. Твърди, че не е налице хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, тъй като има изрично произнасяне с решение № 341/24.09.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП и началото на срока за обжалване се поставя с връчване на акта. Навежда оплакване, че приетото от съда е в противоречие със закона и в нарушение на Тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г. на Общо събрание на колегиите на Върховен административен съд по т. д. 3/2008 г. Моли, обжалваното решение да бъде отменено, включително и в частта му за разноските, и спорът да бъде решен по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция “ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението не страда от посочените в нея пороци. Излага извършените от приходните органи действия по връчване на решението на горестоящия административен орган на лицето. Навежда твърдение, че първоинстанционният съд правилно е приел жалбата за недопустима, тъй като решението на директора на Дирекция „ОДОП“ е...