О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5497

гр. София, 27.11. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П. 2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№2119 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПРБ против решение № 81/22.03.2024 г., постановено по гр. д.№ 48/2024 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е счел за основателен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 25 000 лева и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на Районен съд – Добрич.

Съдът е приел, че досъдебното производство срещу ищцата започва на 14.12.2013 г., когато е образувано е с постановление от 14.12.2013 г. на прокурор при ОП-Д.. По първоинстанционното наказателно дело са проведени голям брой продължителни и натоварващи физиката и психиката на участниците в тях открити съдебни заседания с личното участие на подсъдимата . Постановена е от първоинстанционния съд присъда №260001/08.10.2020 г.,с която ищцатга е призната за невиновна и е оправдана.След протест на ОП-Д. е образувано ВНОХД №114/2021 г. на Апелативен съд В.,по което с присъда №6/01.10.2021 г. е отменена изцяло присъдата на Д. и вместо това е призната за виновна за част от вменените й престъпления, като й е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, глоба в размер на 3 000 лв и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 от НК да заема обществена длъжност за срок от 5 години.На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 5 години. Ищцата е оправдана по повдигнатото й обвинение относно размера на вредните последици от имуществен характер над сумата от 485 171,37 лв. С решение №50/21.07.2022 г. по НД №85/2022 г. на ВКС на РБ е отменена присъдата на Апелативен съд В. в осъдителната й част, в частта относно налагане на наказание и приложението на чл.66 ал.1 от НК,като подсъдимата е призната за невиновна и изцяло оправдана.

Съдът е приел, че наказателното производство спрямо ищцата ищцата в неговата досъдебна и съдебна фаза е продължило през периода от 14.12.2013 г. до 21.07.2022 г.,т. е. в рамките на 8 години и 8 месеца. Прието е, че е налице е дълга продължителност на същото, обосноваваща значителна тежест на пораженията върху психиката и ежедневното функциониране на ищцата.

При определяне размера на дължимото от ответната Прокуратура обезщетение съдът е посочил, че следва да се има предвид, че наказателното производство срещу ищцата е било продължително /8 години и 8 месеца/,т. е. негативното въздействие върху психиката и житейското й функциониране се е проточило значително във времето;същата е била в зряла възраст с вече изграден авторитет в обществото, неосъждана до момента и без досег с органите на реда, които факти допълнително са нагнетили интензитета на емоционалните й реакции;производството е касаело професионалната й реализация до момента и е възпрепятствало същата /била е отстранена от длъжност при практическа невъзможност въпреки оправдателната присъда впоследствие да възстанови позициите си в обществото, била е принудена да промени професионалното си поприще, да търси работа в друг град/;обвинението е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК,за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, а последното допълнително е засилвало притесненията на ищцата за съдбата й и за изхода от производството. Отчетено е, че наказателното производство е преминало през досъдебна и съдебна фаза в три инстанции, в които ищцата е участвала лично и е преживяла унижението да бъде подсъдима.Медийните публикации, представени по делото, сочат, че съдебният процес е бил детайлно следен от обществеността на града и отразяван в медиите, което допълнително е провокирало чувство на унижение и срам у ищцата.Стресът е бил особено засилен поради постановяване на осъдителна присъда във въззивната инстанция, което със сигурност е нагнетило неимоверно притесненията на ищцата за неблагоприятен изход от наказателното производство. При тези съобразени обстоятелства съдът е приел, че обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 25 000 лв е справедливо /по около 2 850 лв на година от производството/, като е посочил, че тази сума е съобразена с икономическата конюнктура в страната през периода 2014-2022 г. /предвид нарастващия размер на минималната работна заплата по години от 340 лв през 2014 г. до 710 лв през 2022 г. и респ. нарастващия размер на разходите за съществуване/.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр. д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г. о., №394 по гр. д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г. о., №391 по гр. д.№ 201/2011 г. на ІІІ г. о., № 395по гр. д.№ 159/2011 г. на ІІІ г. о., №3 по гр. д.№ 637/2011 г. на ІІІ г. о, № 51 по гр. д.№ 465/2011 г. на ІV г. о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по жалбата се присъди сумата 1 000 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81/22.03.2024 г., постановено по гр. д.№ 48/2024 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Ю. Б. С. сумата 1 000 /хиляда/ лева.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.