Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.И от [населено място], чрез процесуален представител адв. Д.П срещу Решение №3424/05.03.2020 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, четвърто отделение, постановено по адм. дело №7380/2017 година.
С решението Върховният административен съд отхвърлил жалбата й против Заповед №РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, (понастоящем министър на земеделието, храните и горите), в частта й, в която извън специализирания слой е останала част от парцели: №18259-123-6-1 с недопустима площ 4.73 ха; №18259-123-7-1 с недопустима площ 4.83 ха и №18259-917-63-1 с недопустима площ 7.17 ха, в землището на с. Г., общ. Тунджа, обл. Ямбол.
С жалбата се релевират твърдения, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 6, ал. 3 от Наредба №2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ отм. (само Наредба №2/17.02.2015 г.), както и погрешно тълкуване на чл. 32, § 2 и §4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (само Регламент (ЕС) № 1307/2013), пропускайки да анализира чл. 32, § 3 от Регламента, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити доводи и съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на друго по същество на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед се уважи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петков, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на тричленния състав на Върховен административен съд да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Върховният административен съд, в Петчленен състав - Първа колегия, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС, четвърто отделение е Заповед №РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните (понастоящем министър на земеделието, храните и горите), с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) в частта й, в която извън специализирания слой е останала част от парцели: №18259-123-6-1 с недопустима площ 4.73 ха; №18259-123-7-1 с недопустима площ 4.83 ха и №18259-917-63-1 с недопустима площ 7.17 ха.
Съдът е извършил преценка на относимите за правния спор доказателства, които са обсъдени поотделно и в своята съвкупност. Възприел е като непротиворечиви и обективно изложени заключенията на кредитираните единична първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, касаещи размера на определената за недопустима за подпомагане площ. Въз основа на установените фактически обстоятелства по делото първоинстанционният съд е извел приложимите се материалноправни норми и е заключил, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и на специалните разпоредби на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (само Наредба №105/22.08.2006 г.), при правилно приложение на материалния закон, в частност на чл. 6 от Наредба №2/17.02.2015 г. (отм.). Въз основа на тези констатации съдът е достигнал до правен извод за неоснователност на първоинстанцонната жалба и за законосъобразност на оспорения административен акт.
Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационните доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, обосноваващи неправилност на съдебното решение, се преценяват като неоснователни.
От данните по делото пред Върховния административен съд, тричленен състав, четвърто отделение е прието, че жалбоподателката е подала УИН заявление 20/240616/06902 за подпомагане за кампания 2016 специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, измежду които и процесните. За 2016 г. той е актуализиран, чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по сателитно/самолетно заснемане през 2016 г. и чрез отразяване на резултатите от проведени през годината теренни проверки.
За кампания 2016 със Заповед №РД 46-21/24.01.2017 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен проект на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Установява се, че Д.И е подала възражение срещу обхвата на тази заповед, заведено с рег. №ЮО-09-777/06.02.2017 г. и по отношение на парцели: №18259-123-6-1 с недопустима площ 4.73 ха; №18259-123-7-1 с недопустима площ 4.83 ха и №18259-917-63-1 с недопустима площ 7.17 ха, находящи се в землището на с. Г., общ. Тунджа, обл. Ямбол.
П. З №РД 46-141/01.03.2017 г. е издадена на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и чл. 16, ал. 4 от Наредба №105 от 2006 година. С нея е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2016 като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран за 2016 г. чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2016 г.; отразяване на резултатите от теренни проверки извършени през годината от страна на Технически инспекторат към ДФЗ-РА и областните и общински структури на МЗХ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане", одобрен със Заповед № РД 46-21 от 24.01.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Пред първоинстанционния съд е било представено писмо изх. №РД-10-17-1/10.06.2019 г. по описа на Министерство на земеделието, храните и горите, съгласно което за спорните три парцели, находящи се в землището на с. Г., общ. Тунджа, е констатирано, че изцяло попадат в одобрения специализиран слой за подпомагане, но за 2015 г. и 2017 година.
Съдът правилно е анализирал снимковия материал по делото, послужил за изясняване на спора от фактическа страна, като е допуснал назначаване на първоначална и повторна съдебно-технически експертизи. За изготвяне на заключенията по поставените задачи вещите лица са направили както справки и проверка в Министерство на земеделието, храните и горите, така и са ползвали публични архивни данни от сървърите Google Earth Pro, специализирани геодезически програми. Вещото лице Р.К е дал безпротиворечиво заключение, че проверките по възражението на Д.И №ЮО-09-777/06.02.2017 г. са извършени по ЦОФК от самолетно заснемане от 29.09.2016 година. По делото не е било спорно, че процесните парцели, в които са установени недопустими площи, са били заявени като угари.
Съдът е осъществил дължимата оценъчна дейност по чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, обсъдил е възраженията и оспорванията на процесуалния представител на Иванова във връзка с достоверността на експертните заключения. В съответствие с установените факти и обстоятелства, които са релевантни за правния спор, съдът е дал вяра и е възприел заключенията на съдебно-техническите експертизи по делото, съдържащи експертни становища досежно обхвата на площите, които са извън допустимия за подпомагане слой.
Решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон. Нормата на чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП в относимата редакция е регламентирала правомощието на министерството на земеделието и храните (към дата 01.03.2017 г.) да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", като се позовава на критериите, които са предвидени в издадената Наредба по чл. 40 от ЗПЗП, а именно Наредба №2/17.02.2015 г. (отм.). Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредба №2/17.02.2015 г. земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка до 31 май на годината на кандидатстване и се поддържа максимална височина на тревостоя от 0, 5 м. В чл. 16 (ред. ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 24.01.2017 г.) от Наредба №105/2006 г. изрично е предвидено, че специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" се обновява ежегодно и чрез проверка на възражения съгласно чл. 16г, каквато в случая е извършена от административния орган.
Съобразно така цитираните разпоредби и на основание чл. 32, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, тричленният състав на ВАС е достигнал до обоснован правен извод, че допустимите за подпомагане парцели следва да отговорят на материалните условия през цялата календарна година, като обработването е най-малко веднъж годишно.
Спецификата на административното производство, в което е издадена оспорената заповед, е с оглед разпоредбите на Наредба №105/2006 г. и съдът правилно е преценил, че процесуалните правила са спазени. Съгласно чл. 16б, ал. 2 от нея законодателят е предвидил, че след обявяване на заповедта от министъра на земеделието и горите, земеделските стопани имат процесуална възможност да се запознаят с проекта и парцелите, които предстои да бъдат одобрени, в заповедта по ал. 1 се посочват и срокът и начинът за подаване на възражения по чл. 16в срещу обхвата на проекта на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане".
В чл. 16в, ал. 2 от същата Наредба се регламентира изрично правото на земеделските стопани да подават възражения по образец чрез автоматично генериране от интернет страницата на Държавен фонд "Земеделие". При подаване на възражения земеделските стопани сами или със съдействието на служител от общинската служба по земеделие посочват идентификаторите на парцелите, които са предмет на възражението. След проверка на получените възражения и отстраняване на установени непълноти и грешки Министерството на земеделието и храните изготвя окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" и на основание чл. 16г, ал. 2, т. 1 от Наредба №105/2006 година.
Предвид гореизложеното, оспореното пред настоящата инстанция решение е правилно и обосновано и не страда от твърдените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на правния спор основателно е своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационното производство министърът на земеделието, храните и горите е бил представляван от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Петков, който е извършил процесуално представителство по делото. На това основание и съобразно предвиденото в чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 АПК и с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. Същият е определен съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3424/05.03.2020 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело №7380/2017 година.
ОСЪЖДА Д. ИВАНОВА от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски в размер на 100 лева (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.