Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Л.Ч, ЕГН [ЕГН], [населено място], чрез пълномощника му адв. А.А, подадена срещу решение № 306/05.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3093/2019 г. по описа на Админситаривен съд Пловдив, първо отделение, XVIII състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Разпореждане № 4506-40-277/16.08.2019 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – София към НОИ – София.
В жалбата се посочват оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност, счита обжалваното решение на Административен съд Пловдив за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на ВАП изразява становище за основателност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде отменено, а делото-върнато за ново разглеждане от друг състав.
Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че разпореждането е издадено от компетентен орган-Директор на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – София към НОИ – София. С него на Л.Ч, с прекратено трудово правоотношение с "Алфа-2000" ЕООД – в несъстоятелност, е било отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 вр. чл. 25 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ).
Съдът е приел, че като мотиви за отказа е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 25 от ЗГВРСНР гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадено от работника или...