Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ гр. Б., подадена срещу решение № 1045/11.06.2019 г., постановено по адм. дело № 648/2019 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отменено Решение с изх.№ 1012-02-11#1/27.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №86/20.12.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ–Бургас и е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Б. за ново произнасяне при съблюдаване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата – Д.Б, [населено място], чрез адвокат М.М, взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна.

За да постанови решението си, административният съд е приел, че решението е постановено при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 102 от КСО и чл. 21, ал. 2 от НПОС. Разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от КСО създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77 КСО. В този смисъл подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от НПОС предвижда преизчисляването на пенсията по реда на чл. 102 от КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането да се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по чл. 70, ал. 1 от КСО - за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 от КСО - за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл. 79 от КСО - за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. При така възприетото, в действителност разпоредбата на подзаконовия нормативен акт предвижда подаване на заявление за преизчисляване на пенсията, но в настоящият случай, административният орган е разполагал с всички необходими доказателства за нейното преизчисление. Такава са били УП 2 и УП 3, поради което е следвало да вземе предвид и осигурителния доход на Байчев, представен пред органа за преизчисляване на полагащата му се пенсия. Данните, с които разполага пенсионният орган се съдържат в пенсионното досие на лицето, а в изпълнение на чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. В случая административният орган е имал възможността и да направи справка за осигурителен стаж и доход в системата на НОИ и в изпълнение на чл. 36, ал. 2 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата, да поиска от страната доказателства за положен след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход, ако счита, че намиращите се при него, са недостатъчни за установяване на релевантните факти. Обстоятелството, че жалбоподателят не е подал заявление в изпълнение на подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 2 от НПОС, а в заявлението, което е подал е посочена само разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от НПОС, не следва да се тълкува в смисъл, че той няма право на преизчисляване на пенсията съобразно осигурителния стаж и доход, ако това е по-благоприятно за него. С жалбата си пред директора на ТП на НОИ – Бургас е упражнил субективното си право да поиска преизчисляване на пенсията. Вместо да изясни фактите и обстоятелствата, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил по същество жалбата, с което е преградил пътя на Байчев да осъществи правото си по чл. 102 от КСО. От представената по делото преписка не се установява на Байчев да е предоставена възможността по чл. 34 от АПК да участва в административното производство, като изрази становище и възражение по основателността на направените от административния орган констатации.

При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно и законосъобразно.

При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК.

Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на многобройните възражения на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

С решението си съдът правилно е отменил оспорения акт, след като е установил неизпълнение от страна на административния орган на задълженията му по чл. 34 и чл. 36 от АПК.

От фактическа гледна точка е безспорно, че не е осигурена възможност на ответника да участва в административното производство по издаване на акта. В този случай органът е бил длъжен на осн. чл. 9, ал. 4 АПК да съдейства на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса.

Същевременно касаторът не е извършил дължимата справка за осигурителен стаж и доход в системата на НОИ, както и не е поискал от страната доказателства за положен след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход, при положение, че счита, че намиращите се при него такива са били недостатъчни за установяване на релевантните факти.В горната връзка, следва да бъдат споделени като правилни изводите на съда, че в случая са налице необходимите законови предпоставки за преизчисляване размера на пенсията на Байчев, като се вземат предвид пълните данни, налични в регистъра за осигурени лица, ползвани по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, а именно – осигурителен стаж и осигурителен доход. Така и практиката на ВАС - Решение № 6344 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д.№ 9253/2018г., VI отделение.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относимиинвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1045/11.06.2019 г., постановено по адм. дело № 648/2019 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Решението е окончателно.