Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град против решение № 2339 от 4.04.2019 г., постановено по адм. д. № 11878/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, ІІ състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друг съдебен акт по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът В.Ф от [населено място], чрез адвокат Иванова, в отговор от 10.06.2019 г. и писмена защита от 20.05.2020 г., моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С решение № 2339 от 4.04.2019 г., постановено по адм. д. № 11878/2018 г., съставът на Административен съд – София-град е отменил решение № 1040-21-448 от 28.09.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град, с което е потвърдено и разпореждане № РВ-3-21-00446133 от 10.08.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО.
След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Но разгледано по същество се явява е неправилно по следните съображения:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е законосъобразността на решение № 1040-21-448 от 28.09.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град, с което е потвърдено и разпореждане № РВ-3-21-00446133 от 10.08.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ – София-град. В подлежащото на съдебен контрол по реда на чл. 118 КСО решение е прието, че В.Ф е получил недобросъвестно парично обезщетение за общо заболяване за периода от 7.12.2017 г. до 27.04.2018 г. в общ размер 9925.71 лв., от които 9484.80 лв. главница и 440.91 лв. лихви. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е твърдял, че е получил добросъвестно цитираното осигурително плащане.
Решаващият състав на Административен съд – София-град е приел, че между Фетваджиев и „СОНИК УОЛ” ООД е бил сключен договор за управление и контрол, като преди прекратяването му е настъпила временна неработоспособност. Договорът е прекратен считано от датата на вписване в Търговския регистър – 5.12.2017 г. Тридесетдневният срок, за който се дължи обезщетението е до 5.01.2018 г. и е обхванат от болничен лист № Е2017629595475, с период за временна неработоспособност от 7.12.2017 г. до 5.01.2018 г. с месторабота на осигуреното лице „СОНИК УОЛ” ООД и длъжност „управител”. Търговският регистър е публичен и органите на НОИ са имали възможност да проверят в него дали е налице представителна власт и дали лицето е управител, но тези органи не са проявили процесуална активност. Направен е изводът, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността на жалбоподателя, въпреки че доказателствената тежест пада върху тях. Позовавайки се единствено на предположения, те са допуснали неправилно прилагане на материалния закон по отношение на целта на настъпилия социален риск и обсъждането на нормата на чл. 42, ал. 3, изр. първо КСО е безпредметно.
Решението на първоинстанционния съд е неправилно по следните съображения:
Фиксираният в решение № 1040-21-448 от 28.09.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град период от 7.12.2017 г. до 27.04.2018 г.(вкл.) е относим към болнични листове № Е20176295475 с период на временна неработоспособност от 7.12.2017 г. до 5.01.2018 г.; № Е20176295698 с период на временна неработоспособност от 6.01.2018 г. до 4.02.2018 г.; Е20180246348 с период на временна неработоспособност от 5.02.2018 г. до 6.03.2018 г.; № Е20180246565 с период на временна неработоспособност от 7.03.2018 г. до 5.04.2018 г. и № Е20181004199 с период на временна неработоспособност от 6.04.2018 г. до 27.04.2018 г. Последващите болнични листове, както и болничен лист № Е20176082063 с период на временна неработоспособност от 30.10.2017 г. до 6.12.2017 г. не са предмет на спора, с оглед на разпоредителната част на решение № 1040-21-448 от 28.09.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град. Главницата в общ размер на 9484.80 лв. се формира по справката за плащанията, находяща се на лист 125 от делото, с изключване на сумите, изплатени по болничен лист № Е20176082063 с период на временна неработоспособност от 30.10.2017 г. до 6.12.2017 г. Сумата 440.91 лв. представлява лихви.
От данните по делото се установява, че болнични листове № Е20176295475 и № Е20176295698 са издадени на В.Ф, управител на „СОНИК УОЛ” ООД, той ги е представил в Териториално поделение на НОИ – София-град, като се е вписал като упълномощено лице и се е подписал в придружителните писма, а в приложения № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване е налице отбелязване, че данните са представени от него в качеството му на управител на „СОНИК УОЛ” ООД. Последващите процесни болнични листове № Е20180246348, № Е20180246565 и № Е20181004199 са издадени на жалбоподателя по първоинстанционното дело в качеството му на изпълнителен директор на „ФМС Груп” ООД, като документите са оформени по същия начин и изпратени от него до Териториално поделение на НОИ – София-град чрез осигурител „СОНИК УОЛ” ООД.
Съдът преценява представените от Фетваджиев приложения № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване с оглед съдържанието на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, в редакцията й обн. ДВ., бр. 57 от 28.07.2015г., която е предвиждала възможностите удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 да се представят на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. Жалбоподателят не твърди, че не той е оформил приложения № 9.
При извършената проверка във „ФМС Груп” ООД, приключила с констативен протокол № КП-5-21-00446606 от 10.08.2018 г. и във връзка декларация на Фетваджиев от същата дата е установено, че от м. април 2017 г. не му е начислявано и изплащано трудово възнаграждение, той не е осъществявал трудова дейност от м. април 2017 г., но осигурителят е подавал информация за него по чл. 4, ал. 4, т. 1 КСО до м. май 2018 г. В тази връзка на „ФМС Груп” ООД са дадени задължителни предписания за заличаване на некоректно подадени данни (лист 171 и лист 172 от делото). Относно тези данни органите на ТП на НОИ – София-град не могат да носят отговорност.
От доказателствата по делото се установява, че по силата на договор от 28.07.2017 г. В.Ф е поел задължението да изпълнява функциите на управител на „СОНИК УОЛ” ООД, като правото му да представлява дружеството е уредено в т. 1.2 от цитирания договор. В разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) изрично е регламентирано, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управление. Некоректните данни, които това дружество е подавало, които се установяват от справките от персоналния регистър на листове 79 и 80 от делото, не могат да променят характера на правоотношението като такова по безсрочен трудов договор. Без правна стойност се явява представеното от жалбоподателя търговско пълномощно, тъй като същото е издадено от лице, което според твърдяното от самия Фетваджиев до Софийски градски съд (лист 68 от делото) е починало на 24.12.2016 г., т. е. преди договора от 28.07.2017 г.
С решение по т. 1 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците, проведено на 28.11.2017 г. пълномощията на жалбоподателя са прекратени, а новите управители са вписани в Търговския регистър на 5.12.2017 г. Видно от лист 66 от делото последното обстоятелство е могло да бъде установено към цитираната дата по електронен път. Съгласно чл. 141, ал. 4 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър. В нормата на чл. 140, ал. 4 ТЗ изрично е записано, че освобождаването на управител има действие от вписването в търговския регистър. Следователно на посоченото основание, от 5.12.2017 г. Фетваджиев не е имал право да представлява търговското дружество и от там да подава документи до НОИ във връзка с процесните осигурителни плащания.
След като на 1.12.2017 г. жалбоподателят по първоинстанционното дело е депозирал в Софийски градски съд молба вх. № 162394 за откриване на производство по несъстоятелност на „СОНИК УОЛ” ООД с приложени към нея документи, т. е. това е станало по време на болничен лист от 30.10.2017 г. до 6.12.2017 г., с режим 8 дни болничен и 30 дни домашен-амбулаторен, който болничен лист не е предмет на спора, то недоказано се явява твърдението му, че към 5.12.2017 г. не е могъл да извърши справка в Търговския регистър, поради тежко здравословно състояние. Такава справка е могъл да извърши по електронен път, най-малкото за да се осведоми относно движението на инициираното от него производство по несъстоятелост. В последващите болнични листове режимът е домашен-амбулаторен.
Дори да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че е бил уведомен за решението на Общото събрание на съдружниците и вписването на новите управители на 21.12.2017 г., когато по негово твърдение му е връчена нотариалната покана от 13.12.2017 г., то лицето към този момент е ползвало права по болничен лист за периода от 7.12.2017 г. до 5.01.2018 г. и не е уведомило органите на ТП на НОИ – София-град за промяна в обстоятелствата, съгласно чл. 13, т. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване, а наред с това е продължило само да представя и последващи болнични листове като управител на „СОНИК УОЛ” ООД. От констативен протокол № КП-5-21-00445955 от 9.08.2018 г. се установява, че процесните болнични листове не са представени на осигурителя „СОНИК УОЛ” ООД.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване осигурените лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО представят документите по чл. 3 - 5 на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник. С разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от цитираната наредба се въвежда задължение за осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси за всеки болничен лист да представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. При наличие на цитираното задължение не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че влошените отношения с новите управители на „СОНИК УОЛ” ООД са го мотивирали да заобиколи нормативната уредба. Видно от съдържанието приложение № 9 чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата същото представлява удостоверение относно осигурителните права на лицата, като съдържа и текста, че за осигурителите е известно, че в срок 3 работни дни от представянето на нова декларация с данни за промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение, както и при прекратяване на правоотношението/осигуряването на лицето се задължават да подадат ново удостоверение.
От изложеното се налагат изводите, че В.Ф е предприел действия по неспазване на посочения ред с цел да прикрие, че е освободен от длъжността „управител” на „СОНИК УОЛ” ООД, че от м. април 2017 г. не е осъществявал трудова дейност като изпълнителен директор на „ФМС Груп” ООД, които факти рефлектират върху статуса му на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване към момента на издаване на процесните болнични листове, както и да получи парично обезщетение извън срока по чл. 42, ал. 3 КСО, в хипотезата за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Налице е недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО при получаване на процесните осигурителни плащания, поради което и на посоченото основание те подлежат на възстановяване от Фетваджиев, ведно с лихвата по чл. 113 КСО.
При анализа на спорните правоотношения, първоинстанционният съд не е съобразил, че органите на Териториално поделение на НОИ–София-град нямат вина за некоректните данни, които са подавали „ФМС Груп” ООД и „СОНИК УОЛ” ООД, нито е преценил предмета на контрол с оглед на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване. В този текст изрично е регламентирано, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2. Следователно проверката в Търговския регистър не е сред изброените регистри.
Стигайки до различни фактически и правни изводи, които не кореспондират с доказателствата по делото, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед на посочените в настоящото решение текстове на Наредба за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване, както и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора.
Предвид настоящите мотиви следва да бъде прието, че Директорът на Териториално поделение на НОИ правилно е приложил материалния закон. Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, посочено от първоинстанционния съд. Следователно подадената жалба е неоснователна и като такава трябва да се отхвърли.
В касационната жалба се съдържа искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, но цитираната жалба не е подписана от юрисконсулт, нито такъв се е явил по делото, респ. не е представил писмена защита. Няма искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за явяване пред първоинстанционния съд. По тези съображения разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза Териториално поделение на НОИ – София-град не се присъждат. По делото няма искане за присъждане на разноски, представляващи внесена държавна такса.
Предвид изхода по спора и липсата на предпоставките на чл. 143, ал. 1 АПК разноски в полза на ответника не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2339 от 4.04.2019 г., постановено по адм. д. № 11878/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, ІІ състав И В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ф от [населено място], подадена чрез адвокат Иванова, против решение № 1040-21-448 от 28.09.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град, с което е потвърдено и разпореждане № РВ-3-21-00446133 от 10.08.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ – София-град.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.