Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "Митексим" ЕООД със седалище гр. Б., представлявано от управителя С. С., чрез адв. Д. Т. от САК срещу решението от 19.02.2009 г. по адм. д. № 860/2008 г. на Административен съд - Бургас, ХІІ състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА, потвърден с Решение № РД-10-146/14.05.2008 г. на директор Дирекция ОУИ гр. Б. при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 479, 26 лв.
В касационната жалба се поддържа неправилност и се моли отмяна на решението, по съображения изложени в жабата. По-конкретно счита за неправилно приложението на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО отм. при констатации за липса на реално извършена доставка между жалбоподателя и "Дончев-ГД" ЕООД, защото тези констатации не отговарят на обхвата на правната норма - отказ да се признаят за разход получените от посоченото дружество услуги. АС като е приел за законосъобразен обжалвания РА, с който на касатора са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2004 г. в размер на 6060, 60 лв. и лихви счита, че е постановил незаконосъобразно решение, което моли да се отмени.
Ответникът - директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП не е взел становище по жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, по изложените в съдебно заседание съображения.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да отхвърли жалбата на жалбоподателя срещу обжалвания РА, Административен съд - Бургас е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства за реално извършена услуга от доставчика- "Дончев ГД" ЕООД с предмет СМР, поради което разходите по процесната доставка не може да се признаят като разходи, свързани с дейността му .
В тежест на жалбоподателя е било да докаже, че разходите са действителни, че ф-рите са издадени от посочения в тях данъчен субект, който осъществява търговска дейност, води счетоводство и има ресурс за осъществяване на документираните доставки. Съгласно представения акт, обр. 19, съставен на 26.ХІ.2004 г. фактурирането разходи са извършени за заплащане на СМР на обект - х-л "Хризантема", като в акта като инвеститор е посочен "Х. Г." ООД, като главен изпълнител-жалбоподателят, а като подизпълнител "Дончев-ГД" ЕООД. Видно от съдържанието на акта конкретен изпълнител на описаните СМР е "Дончев-ГД" ЕООД и независимо от указаното на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване фактическото извършване на фактурираните СМР, доказателства не са представени.
При това съдът е приел за правилно извършеното увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя на основание чл. 14, ал. 1 ЗКПО отм. - сключване на сделки при условия, чието изпълнение води до отклонение на данъчното облагане.
В тази връзка и с оглед на така приетото, съдът е определил точното правно основание за увеличаване на финансовия резултат - чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО отм. - финансовият резултат се увеличава с разходите, произтичащи от сделки съгласно Глава първа, раздел ІV от с. закон /а не правното основание по РА - чл. 23, ал. 2, т. 10/, за която неправилна квалификация на основанието за увеличаване на финансовия резултат, АС Бургас е приел, че не води до незаконосъобразност на РА, каквито възражения е правил жалбоподателят. Съдът се е позовал и на трайно установено съдебна практика. Постановеното решение е правилно.
При положение, че касаторът, както в жалбата си, така и в съдебно заседание не прави други възражения, освен тези, свързани с променената правна квалификация от АС Бургас, послужила като основание за увеличаване на финансовия резултат в обжалвания РА, защото съдът е приел, че това е без значение за крайния резултат следва да се посочи, че възражението е неоснователно. Необореният фактически извод, че липсват доказателства за реално извършена услуга от посочения доставчик налага и правния извод, че плащането по процесната доставка не може да се признае за разходи на жалбоподателя, свързани с дейността му. Или след като не са представени доказателства, че "Дончев ГД", посочен в акта като подизпълнител, а от съдържанието на акта пък се установява, че е изпълнител разполага с персонал с подходяща квалификация и професионален опит и с необходимата техника за извършване на СМР, правилно на жалбоподателя е увеличен финансовият резултат за данъчни цели с тези разходи.
Самата правна квалификация на увеличението на финансовия резултат по ал. 2 на чл. 23 ЗКПО отм. - по т. 10 или т. 13 - последната възприета от АС Бургас е без значение за крайния правен извод, защото необорените фактически данни по делото сочат, че се касае до сделка, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане - чл. 14, ал. 1, което е основание за увеличаване на финансовия резултат с разходите, произтичащи от такива сделки по т. 13 на ал. 2 чл. 23 ЗКПО отм. . В тази връзка следва да се посочи, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено от неправилната правна квалификация на основанието за увеличаване на финансовия резултат по РА, освен което промяната на правната квалификация не води до незаконосъобразност на обжалвания РА.
При този изход на делото разноски на страните не се дължат - ответникът по жалбата не се е представлявал пред касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 19.02.2009 г. по адм. д. № 860/2008 г. на Административен съд - Бургас, ХІІ състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Д. Ч. М.М.