Р Е Ш Е Н И Е

№ 572

гр. София, 13 ноември 2024 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Е. М. и в присъствието на прокурора С. М. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 590/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Я. И. Д. срещу решение № 7/11.04.24г. по внохд № 52/2023г. по описа на Военно апелативен съд - гр. София.

С касационната жалба се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че деянието по чл. 205, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и неговия механизъм са изведени на основата на предположения, при превратен и едностранчив доказателствен анализ, както и при игнориране на обясненията на подсъдимия, които са останали неопровергани. Като последица от неправилната аналитична дейност се претендира и нарушението на материалния закон. Поддържа се, че престъплението по чл. 311 от НК е вторично и при отсъствие на доказателства за осъществено от дееца присвояване, отразените от него обстоятелства в пътните книжки на автобусите са отговаряли на действителността. Иска се, при условията на алтернативност, оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за повторното му разглеждане от въззивния съд поради допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание на касационния съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като поставя акцент на възраженията си във връзка с механизма на присвояването. Заявява, че с противоречивите твърдения за начина на присвояване на горивото, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия.

Моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Подсъдимият Я. Д. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съдебния акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:

Жалбата на подс. Я. Д. е подадена от процесуално легитимирано лице. Депозирана е в законоустановения 15 - дневен срок от съобщението за изготвяне на решението и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение Военно - апелативният съд потвърдил изцяло първоинстанционна присъда № 8/11.07.23г. на Софийски военен съд, постановена по нохд № 147/22г. по описа на този съд.

С първоинстанционната присъда подс. Д. е признат за виновен в това, че в периода от 17.06.2020г. до 07.10.2020г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „б“ от НК - младши шофьор в първа група „Автобуси“ от взвод „Автобуси“ в рота „Транспортно осигуряване“ във в. ф. 22980 - София, присвоил чужди вещи - П. Д. собственост на военно формирование 22980 - София, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като с пет отделни деяния, присвоил дизелово гориво на обща стойност 857.80 (осемстотин петдесет и седем лева и 80 ст.) лева, случаят е маловажен и присвоените вещи са заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 205, ал. 1, т. 5, вр. чл. 204, б. „а“, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на глоба от 300 (триста) лева.

С първоинстанционната присъда е постановено оправдаване на подсъдимия „..в частта на обвинението да не е заместил присвоените вещи“.

С присъдата подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че в периода от 15.09.2020г. до 07.10.2020 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „б“ от НК - младши шофьор в първа група „автобуси“ от взвод „автобуси“ в рота „Транспортно осигуряване“ във в. ф. 22980 - София, в кръга на службата си съставил официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, като с четири отделни деяния в пътни листове, удостоверил неверни обстоятелства - че е извършил зареждане с гориво на съответното превозно средство, без такова зареждане да е направено, поради което на основание по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК на подсъдимият е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно 6 (шест) месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години. Присъединено е изцяло наказанието „глоба“ от 300.00 (триста) лева към най-тежкото наказание „лишаване от свобода“.

Съдът се произнесъл по направените по делото разноски, като ги възложил на подсъдимия.

І. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Преди всичко по искането за оправдаване на подсъдимия, настоящият съдебен състав за пореден път следва да припомни трайната и неотклонно застъпвана в редица решения на ВКС позиция, че „..оправдаването е възможно при първо редовно разглеждане на делото пред него,…. но само в случаите по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. посл. вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - когато приетата фактология от страна на съда по същество, чийто акт е предмет на ревизия, не консумира престъпен състав, но въпреки това подсъдимият е осъден”. (вж. напр. Р. № 36 от 10.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 1056/2021 г., II н. о; Р. № 60135 от 21.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 343/2021 г., III н. о; Р. № 60155 от 6.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 501/2021 г., I н. о). В настоящия случай, с оглед приетите за установени фактически обстоятелства, на базата на които съдилищата за заключили, че подсъдимият е осъществил престъпления по чл. 205 във връзка с чл. 201 от НК и по чл. 311 от НК, упражняване на правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК е недопустимо.

На следващо място, доводите за фактически изводи, основани на предположения, са неоснователни. Касационният съд намери, че въззивният съд е анализирал правилно доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно производство и вярно е установил важните за изхода на делото факти. В съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК съдът е подложил на внимателна проверка събраните гласни доказателства и ги е съотнесъл към изготвените по делото експертизи (видеотехническа, графическа, оценителна) и кореспондиращите им писмени доказателства. Верни са изводите както с авторството, така и с начина на осъществяване на присвояването. В качеството си на длъжностно лице подсъдимият е имал задължението да зарежда с гориво двата зачислени му служебни автобуса и да го заплаща на бензиностанцията с карти за безналично плащане. Еднозначно е изяснено, че на инкриминираните дати, с пет отделни деяния, подсъдимият зареждал гориво ( на обща стойност 857,80 лева), но не в двата му зачислени автобуси, намиращи се по това време в района на военното поделение, а в лични автомобили и съдове (туби), като го заплащал с транскартите, собственост на в. ф. 22980 - София, издадени от „Петрол“АД и предназначени за зареждане на зачислените на подсъдимия войскови автомобила.

Добросъвестно са анализирани обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния съд, в които той е изтъкнал версия за последващо зареждане на зачислените му автобуси с полученото от него гориво, както и причината да стори това именно по този начин - поради повреда в нафтовата помпа на един от автобусите. Проверени са събраните от първоинстанционния съд, по искане на защитата на подсъдимия доказателства - показания на св. И. И., целящи да подкрепят позицията му, че горивото не е използвано за лични нужди, а с него са заредени резервоарите на автобусите. След съвкупния им анализ, съдът подробно е отговорил защо отхвърля обясненията на подсъдимия, като ги намира за неподкрепени от останалите гласни доказателства и поради това за недостоверни. С основание е поставен акцент на изолираността на обясненията, както и на отсъствието на каквито и да е доказателства, че деецът е докладвал по съответния ред за технически проблеми при зареждане на автобусите. Показанията на св. И. също не са в подкрепа на защитната версия на подсъдимия, доколкото в тях е отречено касаторът да е споделял със свидетеля, че е зареждал или преливал в зачислените му превозни средства гориво от туби. По делото не са установени и технически проблеми на войсковите автобуси. Всичко това, правилно е дало основание на решаващите инстанции да не възприемат за истинни обясненията на подсъдимия, а да ги счетат за опровергана от останалия доказателствен материал защитна версия.

Възражението на защитата, че механизмът на присвояването е основан на предположение, при това е различен от описания в обвинителния акт, също е неоснователен. Доводът се основава на погрешното (а в известна степен и донякъде обусловено от напълно излишните съображения на съдилищата за това как присвояването е било практически възможно) разбиране, че механизмът на присвояването е идентичен с начините по неговото прикриване или създаването на предпоставки за извършването му (напр. чрез формиране на излишъци). Основната част от развитите в касационната жалба аргументи в подкрепа на възражението за възприет различен механизъм на деянието ( с препратки и оценка на показанията на св. М. П., св. П., заключението на видеотехническата експертиза, протокол за следствен експеримент и фотоалбум към него, показанията на св. Г., св. С., Ф., И.) всъщност представляват оплакване за необоснованост. Доколкото не се твърди процесуално нарушение при анализа и оценката им, а единствено собствената на жалбоподателя оценка за тяхната достоверност, те не подлежат на касационна проверка.

Действително, въпросът за наличието на излишъци и липси, който е засегнат в мотивите на решаващите инстанции, не е изследван детайлно, а изводите за създадена в поделението организация по формиране на излишъци, са основани изцяло на предположения. В този смисъл развитите в касационната жалба съображения имат своето основание, но по същество те не се отразяват на законосъобразността на постановените съдебни актове. Дали присвояването е осъществено чрез формиране на излишъци и липси в поделението, е ирелевантно за предмета на доказване по настоящето дело, тъй като е въпрос на отчетност и стопански практики, които не изключват противоправното разпореждане с инкриминираното гориво. Повдигнатото обвинение е за различен механизъм на присвояване – чрез разпоредителни действия с поверено на дееца имущество, който го е третирал като свое от момента на зареждането му в туби и резервоари на леки автомобили. Именно това е възприето като несъмнено изяснено от инстанциите по фактите, а то напълно съответства и на описания в обвинителния акт механизъм на присвояване (вж. л. 12 - 13 от нохд № 147/22г. на Софийски военен съд). Този механизъм е напълно достатъчен както от гледна точка на обективната съставомерност на деянието (включително и относно начина на формиране на вредата за военното формирование), така и в контекста на пълноценното упражняване на правото на защита на подсъдимия, поради което възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК е неоснователно.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуални правила и атакуваното въззивно решение не следва да бъде отменено на това основание.

ІІ. По оплакванията за допуснато съществено нарушение на материалния закон.

Изяснените по несъмнен начин факти по делото ясно указват обективната и субективната съставомерност на деянието, правилно квалифицирано като длъжностно присвояване. Подсъдимият, в качеството си на длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б.“б“ от НК фактически е получил в това си качество имущество на военното формирование, за което е платил със средства на формированието, като инкриминираното гориво е заредено в туби и и автомобили (в това число и личния на подсъдимия), вместо в превозните средства, за които е било предназначено. Присвоителното поведение на подсъд. Д. е обективирано чрез активни физически действия по зареждане на горивото в съдове и автомобили, за нужди, различни от тези на военното формирование. Горивото не е било транспортирано и прехвърлено в резервоарите на служебните транспортни средства, каквато недостоверна теза поддържа подсъдимия, за да оспори настъпилото ощетяване на военното формирование. Всички тези обстоятелства, преценени съвкупно с манифестираните действия на касатора по време на отделните ( 5 на брой) изпълнителни деяния, представят субективната страна на престъпното посегателство и присвоителната цел на дееца (да се разпореди с горивото в свой личен интерес).

Доколкото в касационната жалба не се изтъкват съображения за правилното приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимия по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, настоящият съставна ВКС не намира за необходимо детайлно да се спира на престъпната съставомерност на осъщественото престъпление от жалбоподателя. Достатъчно е да се посочи, че в рамките на неоспорените факти относно това, че деецът в качеството на длъжностно лице, в кръга на службата си, с четири отделни деяния в пътните листове за инкриминираните дати в месечна пътна книжка на един от поверените му автобуси е удостоверявал невярно обстоятелство, че е извършил зареждане, без такова зареждане на гориво в автобуса да е било направено, поведението му правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 311, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.

В жалбата не се оспорва справедливостта на наложеното наказание (определено общо наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок и присъединено наказание глоба в размер на 300 лева), поради което и ВКС не дължи произнасяне в тази насока.

С оглед посочените съображения ВКС констатира, че въззивният съд не е допуснал сочените от защитата съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на съдебния си акт, поради което касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,

Р Е Ш И:ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/11.04.24г. по внохд № 52/2023г. по описа на Военно апелативен съд - гр. София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: