№ 50058

гр.София, 14.07.2023г.

в името на народа

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

М. Ж

със секретар В. М, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 1004 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Хампо П. – С., подадена от адв. Н. К. М. в качеството й на особен представител, [населено място], срещу решение № 1169/12.11.2021 г., постановено по в. гр. д.№ 466/2021 г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 2211/24.03.2020 г. по гр. д.№ 3211/2018 г. на Софийски градски съд за признаване за установено, че С. Хампо П. – С. дължи солидарно със С. И. С., [населено място], на „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място], на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, сумата от 12882, 39 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит от 23.02.2005 г., ведно със законната лихва от 14.07.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 48044/2017 г. на СРС.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Изложени са съображения, че след като въззивният съд правилно е приел, че клаузите на чл. 6.1 и чл. 6.2 от договора за кредит са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неправилно е разширил приложното поле на първоначално уговореното и е приложил коефициента на лихвения процент, определен към момента на сключване на договора. Доводът на касатора е, че противоречащите на закона клаузи са заменени с предполагаемата воля на страните, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли....