Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Б. от гр. П., против решение № 690 от 21.12.2011 г., постановено по а. д. № 787/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АСП), като с допълнително решение № 22 от 25.01.2012 г. е отстранена очивидна фактичска грежка в същото. С обжалваното решение състав на АСП е оставил без уважение жалбата на Бодуров против заповед рег. № з-2615 от 27.09.2011 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пазарджик (ОДМВР) с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител, категория „Е” – І степен, полицай, младши автоконтрольор І степен в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОДМВР. Б. обжалва решението, като счита, че същото е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени то и се постанови друго, по съществото на делото, като се уважи първоначалната му жалба. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски.

Ответната страна – Директорът на ОДМВР, в представени по делото писмени бележки на процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:

В касационната жалба е изложено твърдение, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в мотивите решение № 523 от 25.10.2011г. по адм дело № 622/2011 г. на АС Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на Директора на ОД на МВР Пазарджик да се произнесе по заявлението му за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245 ал. 1 т. 13 ЗМВР е посочено, че ако служителят срещу когото е образувано производство е депозирал писмено искане за прекратяване на служебното му правоотношение дисциплинарната отговорност срещу него следва да се търси в едномесечен срок, т. е. в срока на предизвестието, а в конкретния случай наказанието е наложено след изтичане на този срок. Така наведеният довод е неоснователен поради изрична законова забрана за прекратяване на служебното правоотношение по молба на държавния служител, в случаите на образувано срещу него дисциплинарно производство - чл. 245 ал. 8 ЗМВР, съгласно която служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по чл. 245 ал. 1 т. т.2, 4,13, 14 и 15 ЗМВР. В случая единственият компетентен съд да се произнесе по законосъобразността на заповед рег. № з-2615 от 27.09.2011 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик е съдът постановил обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, който е бил сезиран надлежно с жалба от Бодуров. С оглед на това мотивите на решение № 523 от 25.10.2011г. по адм дело № 622/2011 г. на АС Пазарджик, цитирани в касационната жалба, които според касатора обуславят извод за незаконосъобразност на същата са неотносими към конкретния спор, доколкото предмета на това е дело е била проверка за законосъобразност на друг административен акт.

Касаторът твърди, че не е извършил вменените му деяния, поради което счита, че е нарушен материалния закон. Твърди също, че решението се основава на предположения, тъй като деяниета не били доказани по безспорен и несъмнен начин, а при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна, като настоящиата инстанция намира, че изведени въз основа на тях прави изводи са законосъобразни. АСП е обсъдил и разгледал събраните по делото доказателства и е изложил убедителни мотиви защо приема, че жалбоподателят е извършил част вменените му дисциплинарни нарушения, а именно тези по т. т. 6, 7 и 8 от заповедта на Директора на ОДМВР Пазарджик.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че тези деяния не са установени по безспорен и несъмнен начин. От приложените към дисциплинарната преписка протокол за разпит на свидетеля З. Н. и протокол за разпознаване на лица по снимки по досъдебно производство № 9-П/2011г. по описа на СО-СГП безспорно се установява, че на 25.05.2011г. между около 12, 20 часа именно Бодуров е поискал и приел от свидетеля дар, който не му се следва, с което е осъществил дисциплинираните нарушения посочени в тази част от заповедта. Тези доказателства са събрани по законоустановен ред от надлежен орган и са приобщени към дисциплинарната преписка от органа, като Николаос подробно обяснява механизма на искането на парите, начина на предаването им и категорично установява, че това е сторено именно от Бодуров, доколкото разпознаването приключва с израза „да №1 е”, като снимка №1 е на касатора.

Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Позоваването на нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР в обжалваното решение е правилно и обосновано. Там посочените обстоятелства дават възможност да се прецени обществената опасност и обществено-опасните последици на дисциплинарното нарушение, които в случая са изяснени още от дисциплинарно-наказващият орган.

Съгласно изричната норма на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР, „за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон”. Употребената от законодателя отворена форма „допустими от закон” сочи, че приложим е всеки процесуален закон, уреждащ събирането на доказателства, вкл. НПК, а не само ЗМВР и/или АПК.

Неоснователно е и твърдението, че само и единствено изброените процесуално-следствени действия по предварителното производство против касатора са послужили като основание за квалифициране деянието на Бодуров като тежко дисциплинарно нарушение. Не самите действия, а доказателствата, събрани чрез тях, са обосновали този извод. Затова не привличането като обвиняем, постановлението за вземане мярка за неотклонение и провеждането на разпита му са обосновали фактическите изводи на дисциплинарно-наказващият орган, а това е извършено на база на доказателствата, събрани от разпита на св. Николаос и извършеното от него разпознаване.

Неоснователен е и доводът за допуснати нарушение на материалния закон. Според касатора, изводът за извършено дисциплинарно нарушение се базира изцяло на предположения, без да има преки доказателства за него и предвид нарушението на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР,) с липса на конкретизация на мястото и времето на извършване на нарушението.

Твърдението, че изводите за извършено нарушение се базират на предположения е необоснован и неправилен. Както се посочи, касаторът е изрично посочен от св. Николаос, който го е разпознал и описал подробно поведението му след спирането за проверка и е категоричен за действията на Бодуров, които описва подробно при разпита му. При наличието на сигурни доказателства относно извършеното деяние и извършителя му, е допустимо посочването на времето и мястото да бъде сравнително по-общо, както това е направено в заповедта и решението на АСП.

Неоснователно е и твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение поради допусната грешка при изписването на цитираното в решението ТП №3 от 07.06.2011г., тъй като при правилно посочване на делото, по което постановено – т. д №4/2007 г. безсъмнено е ясно, че се касае до ТП №3/07.06.2011г., а отделно от това допусната техническа грешка в никакъв случай не може да бъде възприета като съществено процесуално нарушение на съодпроизводствените правила, а още по-малко до необоснованост на съдебния акт.

Действително по делото няма данни Бодуров да е осъден с влязла в сила присъда за извършените деяния, приети от дисциплинарно наказващия орган за дисциплинарни нарушения, но в случая на същия е наложено наказание за това, че е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трети лица (колеги-полицаи), за злоупотреба с предоставената му власт и оказаното му доверие и за това, че е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

В случая правилно съдът е приел, че с искането и приемането на дар, който не му се следва за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП на Н. Б. е осъществил посочените три нарушения на служебната дисциплина. От доказателствата по делото безспорно се установява, че касаторът е извършил това, като е целял настъпването на резултата – получаването на дар, който не му се следва, при което наведеният довод за неправилен извод на дисциплинарно наказващия орган за виновно извършени нарушения на служебната дисциплина е неоснователен. Още повече, че за да бъде наложено дисциплинарно наказание органът, съгласно разпоредбата на чл. 229 ал. 2 ЗМВР следва да прецени и формата на вината, при която е извършено дисциплинарното нарушение. Предвид липсата на конкретизация на декларирания довод за необоснованост, същият не следва да бъде обсъждан, а доколкото е направен във връзка с липсата на доказателства за извършване на дисциплинарно нарушение, ВАС разгледа този довод по-горе.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.

Направеното искане от юрк.. С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева в полза на ОДМВР се явява неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, „В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт”. В случая участието на юрисконсулт е сведено до изготвянето на отговор и схематични бележки по касационната жалба, без самият той да участва лично и да реализира защитата на интересите на директора на ОДМВР пред ВАС, поради което искането се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС РЕШИ: ОСТАВЯ

в сила решение № 690 от 21.12.2011 г., постановено по а. д. № 787/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Решението е окончателно. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Д./п/ И. С.

И.С.