Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – В. Т, подадена чрез пълномощника старши юрисконсулт Ангелов, срещу решение № 306 от 26.06.2018 г., постановено по административно дело № 150/2018 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което съдът е: 1) отменил Заповед за налагане на санкция № РД-09-184/09.02.2018 г. на директора на РЗОК – В. Т, в частта, с която по т. I.1, т. I.2, т. I.3, т. I.4, т. I.5, т. I.6, т. I.7, т. I.8, т. I.9, т. I.10, т. I.11, т. I.12, т. I.13 и т. I.14 на МОБАЛ „Д-р С. Ч“ АД гр. В. Т са наложени общо 14 бр. санкции в размер на 200 лв. всяка или санкции в общ размер на 2 800 лв.; 2) отхвърлил жалбата на МОБАЛ „Д-р С. Ч“ АД гр. В. Т срещу Заповед за налагане на санкция № РД-09-184/09.02.2018 г. на директора на РЗОК – В. Т, като неоснователна в останалата й част; 3) осъдил РЗОК – В. Т да заплати на МОБАЛ „Д-р С. Ч“ АД гр. В. Т разноски по делото по компенсация в размер на 687, 21 лв. Развитите съображения от касаторовия повереник са за неправилност на атакувания съдебен акт в частта, с която е отменена като незаконосъобразна посочената заповед за налагане на санкции относно четиринадесет точки от т. I.1 до т. I.14 за сумата от 2 800 лв., и са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението в оспорената му отменителна част и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът по касация - МОБАЛ „Д-р С. Ч“ АД гр. В. Т, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение в атакуваната му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
С процесната Заповед за налагане на санкция № РД-09-184/09.02.2018 г. на директора на РЗОК – В. Т, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на МОБАЛ „Д-р С. Ч“ АД гр. В. Т са наложени 23 санкции по 200 лв. всяка, в общ размер от 4 600 лв. – 23 финансови неустойки за нарушение на изискванията на чл. 276, ал. 1, т. 1, чл. 280, чл. 288, т. 6, б. „а“ и „б“, и т. 7, чл. 289, ал. 3, т. 7, т. 8 и т. 21, чл. 290, ал. 2, т. 1, чл. 291, т. 9 и т. 15 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. (НРДМД - 2017 г.) във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), осъществяващи състава на нарушения по смисъла на чл. 403, ал. 3 и чл. 405, ал. 3 от НРДМД - 2017 г.
В развилото се съдебно производство по реда на чл. 145 и следв. от АПК от фактическа страна е установено, че със заповед от 14.08.2017 г. е наредено извършване на тематична медицинска проверка на МОБАЛ „Д-р С. Ч“ АД по изпълнението на три индивидуални договори за оказване на медицинска помощ, сключени между лечебното заведение и НЗОК на 23.05.2017 г. Проверката е извършена в указания срок. от определените в заповедта контрольори от РЗОК – В. Т и главни експерти към ЦУ на НЗОК, като резултатите от същата са обективирани в Констативен протокол БП № 59/18.08.2017 г. и Протокол за неоснователно получени суми ПНС № 60/18.08.2017 г. Срещу част от констатациите в тези протоколи изпълнителят на болнична медицинска помощ е възразил писмено по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, като възраженията са му разгледани от органа по чл. 75, ал. 1 от ЗЗО - арбитражна комисия, която с Решение № 1 от 27.09.2017 г. е потвърдила единодушно констатациите по т. 7 до т. 13, т. 15, т. 16 и т. 19 и не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове относно констатациите в т. 1 до т. 6 и т. 14. Последвало е издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на санкции, с която директорът на РЗОК – В. Т е наложил финансови неустойки от по 200 лв. за всяко от констатираните от проверяващите нарушения, като за тези от тях, за които арбитражната комисия не е стигнала до решение, директорът съгласно чл. 421, ал. 4 от НРДМД – 2017 г. е изложил отделни мотиви, като е обсъдил направените в хода на административното производство възражения.
За да отмени оспорената пред него заповед в частта й, касаеща наложените санкции по точки 1-14, административният съд е аргументирал теза, че в тази й част заповедта е материално незаконосъобразна.
Проверяваното съдебно решение не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.
Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, включително и изготвената съдебно-медицинска експертиза, правнозначимите доводи и възражения на страните, извършил е проверка по отношение законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания в чл. 146 от АПК.
Обосновано на база събраните доказателства и компетентно изготвените заключения от вещите лица по назначената съдебно-медицинска експертиза първоинстанционният съд е стигнал до извода, че по отношение на точки от 1 до 14 от процесната заповед за налагане на санкции са били налице индикациите за хоспитализация на здравноосигурените лица по посочените в заповедта клинични пътеки, противно на приетото от административния орган. Във всеки от тези случаи са спазени условията и реда за оказване на медицинска помощ, при наличието на индикациите за хоспитализация по посочените в заповедта клинични пътеки, и съответно наложените санкции по тях са незаконосъобразни. Подробно изложените съображения в тази насока в мотивите на проверяваното решение се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва дословно да бъдат преповтаряни.
Неоснователни са и останалите наведени от касатора доводи за неправилност на съдебното решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства и на кредитираните правилно като кореспондиращи с тях заключения на вещите лица, всяко от които специалист в областта на медицината, за която е дал заключение.
С оглед категоричното опровергаване в хода на съдебното производство на извода на административния орган за извършени нарушения от лечебното заведение по точки от 1 до 14 вкл., който извод е обусловил издаването на заповедта за налагане на санкция в тази й част, обоснован е крайният правен извод на Административен съд – В. Т, че същата е незаконосъобразна в посочената част, и правилно тя е била частично отменена от съда, който съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски.
Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част и законосъобразност на частично отменената с него заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана. Като е отменил частично заповедта, Административен съд – В. Т вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора няма как да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените разноски по делото, а ответникът по касация не е претендирал присъждане на разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 306 от 26.06.2018 г., постановено по административно дело № 150/2018 г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта му, с която съдът е отменил Заповед за налагане на санкция № РД-09-184/09.02.2018 г. на директора на РЗОК – В. Т, в частта, с която по т. I.1, т. I.2, т. I.3, т. I.4, т. I.5, т. I.6, т. I.7, т. I.8, т. I.9, т. I.10, т. I.11, т. I.12, т. I.13 и т. I.14 на МОБАЛ „Д-р С. Ч“ АД гр. В. Т са наложени общо 14 бр. санкции в размер на 200 лв. всяка или санкции в общ размер на 2 800 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.