Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.Г срещу решение № 2411 от 12.12.2018 г. по административно дело № 2126/2018 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ против заповед № 3-1472/01.06.2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от нея административен акт бъде отменен като незаконосъобразен като ѝ бъдат присъдени и направените деловодни разноски в съдебното производство.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал относимите и необходими доказателства, като въз основа на същите е извел законосъобразни изводи. Същите са аргументирани подробно, при което доводът за необоснованост на решението е неоснователен.

При извършената проверка не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

В случая, от доказателствата се установява съкращаване на всички 43 щатни бройки от отдел „Оперативни проверки“, дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция (ТД) на НАП – Варна, което е довело до закриване на този отдел.

Този извод следва от съпоставката на длъжностните характеристики за длъжностите „инспектор по приходите“, „старши инспектор по приходите“ и „главен инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни проверки“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, в който Георгиева е заемала длъжността „инспектор по приходите“ и съответните длъжности в новосъздадения отдел „Оперативни дейности“, сектор „Мобилни групи“, Главна дирекция „Фискален контрол“, Централно управление (ЦУ) на НАП. Тази съпоставка разкрива, че е налице съвпадение на функциите на длъжността, заемана от касационната жалбодателка с част от функциите за длъжността „инспектор по приходите“ в новия отдел „Оперативни дейности“, но за последните са налице и други функции за последните длъжности, които не са били част от задълженията по длъжностна характеристика за длъжността, заемана от касационната жалбодателка. Констатираните съвпадения и различия са посочени детайлно в постановения съдебен акт.

Предвид обстоятелството, че с длъжностното разписание, в сила от 01.05.2018 г., са съкратени всички щатни бройки за посочените по-горе длъжности в отдел „Оперативни проверки“ и отделът е премахнат, от което следва, че длъжността „инспектор по приходите“ в този отдел не съществува, както като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл длъжностното разписание е утвърдено от органа по назначаване (изпълнителния директор на НАП). Хипотезата на чл. 5, ал. 5, т. 6 от ЗНАП е осъществена с решение № РМФ-30/14.05.2018 г. на МФ.

С оглед на така установеното обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че е налице реално съкращение на заеманата от Георгиева длъжност.

Обстоятелството, че общата численост на персонала в НАП е запазен не обосновава извод, че длъжността, заемана от Георгиева не е реално съкратена, доколкото в рамките на тази численост е извършена реорганизация на агенцията с извършените организационни и структурни промени.

Всички останали доводи и възражения, които са изложени в касационната жалба, са обсъдени в първоинстанционното производство, поради което не се констатират основания за отмяна на постановеното решение, което е правилно и следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и с оглед задължението по чл. 8 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), настоящият съдебен състав на ВАС, присъединявайки се към практиката на същия съд по адм. дела № № 15478/2018 г.; 2769/2019 г.; 3378/2019 г. приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2411 от 12.12.2018 г., постановено по административно дело № 2126/2018 г. от Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Н.Г да заплати на Национална агенция за приходите деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.