Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Националната агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 5864 от 16.10.2018 г., постановено по адм. д. № 5316 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С него НАП е осъдена да заплати на „МДЛ Сервиз“ ЕООД, с ЕИК 131360271, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) сума в размер на 10740, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на „МДЛ Сервиз“ ЕООД сума в размер на 1945, 00 лв. направени разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Предвид изложеното в нея следва да се приеме, че се поддържа становище за постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че на „МДЛ Сервиз“ ЕООД са присъдени разноски за две съдебни инстанции със съдебни решения, а претенциите за суми над присъдените в размер над 5020, 00 лв. и 4560, 00 лв. суми противоречат на принципите на съразмерност и справедливост, респективно се явяват неоснователни. Излагат се подробни съображения по същество на спора. На следващо място, съдът не посочил по какви причини отхвърля направеното от ответника в първоинстанционното производство възражение за изтекла погасителна давност на процесната претенция. От една страна било посочено, че ревизионният акт (РА) е частично отменен с решение на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централното управление на Националната агенция за приходите (Д „ОДОП“ при ЦУ на НАП) от 11.12.2017 г., а в диспозитива на решението е посочено, че законната лихва се присъжда, считано от 22.06.2015 г. За началния момента на давността се позовава на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД). По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявената искова претенция. В случай, че настоящият съд възприеме становище, че изводите, направени в първоинстанционното решение досежно наличието на основание за присъждане на обезщетение са правилни, твърди се, че претенцията е погасена по давност.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Ответникът - „МДЛ Сервиз“ ЕООД не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата, а по същество иска обжалваното решение да остане в сила. Представя подробно обосновани писмени бележки по съществото на спора. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство по представен списък и доказателства за извършването им.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, по която спор между страните няма, съдът направил извод за основателност на предявената от настоящия ответник по касация, искова претенция за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 10740, 00 лв. От правна страна приел, че е изпълнена процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК – РА № 2141203313 от 30.05.2012 г. е отменен, предвид постановяването на Решение № 931 от 22.06.2015 г. от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП и Решение № 3056 от 04.05.2016 г., постановено по адм. д. № 7365 по описа на АССГ за 2015 г., оставено в сила с Решение № 12591 от 19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 7495 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Позовал се на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. на Общото събрание на съдиите на този съд, за да отхвърли възражението на настоящия касационен жалбоподател за липса на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между обжалването на РА и заплатения адвокатски хонорар. Приел, че е логично и обичайно ползването на експертни правни знания във връзка с оспорването на неблагоприятния акт. Отчел, че липсва възможност за търсене на направените разходи във връзка с оспорването на РА по административен ред, така както е налице специален такъв за присъждане на разноски при съдебното му обжалване съгласно чл. 161 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК). Коментирал липсата на разпоредба в Глава осемнадесета „Обжалване на ревизионния акт по административен ред“ от ДОПК (чл. 152 – чл. 155), която да регламентира въпроса с разпределението на понесените от страните разноски при обжалването по административен ред. Позовал се и на липсата на нарочна уредба в субсидиарно приложимия АПК и в уреждащия гражданското съдопроизводство ГПК (Г. П. К) (ГПК). Предвид това, при липсата на друг специален ред за обезщетяване на страната, направила разноски в производството по оспорване по административен ред, съдът приел, че приложим е този по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Съдът съобразил, че с Договора за обжалване, процесуално представителство и защита от 20.06.2012 г. „МДЛ Сервиз“ ЕООД е възложило на Адвокатско дружество „Райчинова и съдружници“ да извърши обжалване, процесуално представителство и защита срещу Ревизионен доклад (РД) № 1203313 от 27.04.2012 г. и приложенията към него, проучване и анализ на РА и приложенията към него, като е изготвена и жалба срещу този РА до директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП.Дореното възнаграждение от 10740, 00 лв., което се явява под минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, било реално заплатено, удостоверено с представеното по делото платежно нареждане. Предвид това и като се позовал на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА), и на мотивите на посоченото по–горе тълкувателно решение, съдът направил извод, че претендираното като вреда адвокатско възнаграждение е в обоснован и справедлив размер. Предвид това приел, че в случая са налице всички изискуеми предпоставки за реализиране отговорността на НАП – налице е отменен РА, обжалван със съдействието на Адвокатско дружество „Райчинова и партньори“, за което е заплатено обосновано, справедливо и съразмерно възнаграждение. Потърсената адвокатска помощ и заплащането на хонорар за нея са пряка и непосредствена последица от издадения РА, а обжалването му е законово регламентирано и е единственото средство за защита на дружеството. По тези причини съдът приел, че искът следва да бъде уважен в претендирания размер от 10740, 00 лв. Уважил и претенцията за присъждане на законната лихва. Като се позовал на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, съдът приел, че лихвата следва да се присъди от 11.12.2017 г., но в диспозитива на съдебното решение вписал датата 22.06.2015 г. Предвид изхода на спора, присъдил на „МДЛ Сервиз“ ЕООД и сторените в производството разноски за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1945, 00 лв.

Решението е валидно. То е недопустимо в частта, с която съдът е присъдил законната лихва върху обезщетението в размер на 10740, 00 лв., считано от 22.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, а в останалата му част е допустимо, но е неправилно.

Правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че по принцип сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по повод обжалването на РА по административен ред пред директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при ЦУ на НАП (Д “ОУИ“, сега Д „ОДОП“) подлежат на обезщетяване като претърпяна имуществена вреда в случай, че са доказани и са в обоснован и справедлив размер. В този случай вредата следва да се разглежда като такава, намираща се в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с увреждащия РА, в казуса отм. по административен ред в едната част и по съдебен ред в другата част.

Въпреки това, основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение. Правилно в касационната жалба се обръща внимание, че на обезщетяване подлежат действително претърпените вреди. „МДЛ Сервиз“ ЕООД претендира да са настъпили имуществени вреди във връзка с отменения РА в размер на 10740, 00 лв. Съдът обаче е пропуснал да отчете въз основа на представените по делото доказателства, че заплатената на Адвокатско дружество „Райчинова и съдружници“ сума в размер на 10740, 00 лв. всъщност представлява сбор на данъчната основа по фактурата от 20.06.2012 г.(л. 43 от първоинстанционното дело) в размер на 8950, 00лв. и начисления данък добавена стойност (ДДС) в размер на 1790, 00 лв. В тази връзка съдът не е съобразил, че договореното възнаграждение по Договора от 20.06.2012 г. (чл. 3.1. от него) за работата по чл. 1.1, 1.2. и 1.3. е в размер на сумата от 8950, 00 лв. (без ДДС), дължима в посочения там срок, а сумата от 1790, 00 лв. всъщност се явява задължението по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС), начислено във фактурата на отделен ред. Тъй като не е съобразил горното, съдът не е изложил съображения, дали така платеният ДДС от „МДЛ Сервиз“ ЕООД, което по данни от фактурата е регистрирано по ЗДДС лице, представлява вреда за това дружество, тъй като е заплатен от него като получател по фактурата. Съдът е следвало да отчете, че по принцип регистрирано по ЗДДС лице разполага с възможност да упражни правата си във връзка с възстановяване на ДДС или с приспадане при изчисляване резултата за съответния период и да даде указания на страните в тази връзка за представяне на доказателства относно съществени обстоятелства във връзка с преценката, която трябва да извърши, и едва тогава да направи извод относно основателността на претенцията в тази й част. Ето защо, изводът на съда, че „МДЛ Сервиз“ ЕООД е претърпяло вреди в размер на платената сума за данък добавена стойност в размер на 1790, 00 лв. във връзка със заплащането на адвокатското възнаграждение по Фактура № 0... 2572 от 20.06.2012 г. е необоснован и е направен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е мотивирал и изводите си относно декларативно приетото, че „Удостовереното в договора от 20.06.2012 г. е възнаграждение от 10, 740 лв. е под минималния по Наредба № 1/2004 г. размер“ (стр. 4 от съдебното решение, последен абзац). Съдът не е посочил как е изчислил този размер, вкл. въз основа на какъв материален интерес, което препятства упражняването на касационен контрол върху този негов извод, включително по отношение на извода му, че твърдяната вреда е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения РА.

На следващо място, основателно се възразява от касационния жалбоподател, че съдът не обсъдил направеното още с писмения отговор на исковата молба, представен в АССГ на 29.06.2018 г., възражение за изтекла погасителна давност (т. III от писмения отговор). Видно от съдържанието на обжалваното решение, във връзка с това възражение съдът не е изложил никакви мотиви, въпреки че в хода на производството е дал възможност на „МДЛ Сервиз“ ЕООД да вземе становище по него (вж. Разпореждане от 09.07.2018 г. и молбата на дружеството от 13.07.2018 г.). След като е приел иска за основателен, съдът е бил длъжен да се произнесе и по това възражение на ответника в първоинстанционното производство. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде отстранено на този етап от производството в касационната инстанция. Въпросът относно изтичането на давността не може да бъде обсъден за първи път в настоящото касационно производство, тъй като недопустимо страните ще бъдат лишени от една съдебна инстанция в нарушение на чл. 131 АПК.

Оправдано се възразява от НАП също така, че съдът не е изложил съображения относно това как е формирал извода си за дължимост на законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от 22.06.2015 г. Поради това този извод е необоснован и направен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В допълнение, като е уважил претенцията за присъждане на законната лихва от посочената дата, съдът е постановил недопустимо решение в тази му част. Видно от исковата молба, законната лихва върху обезщетението от 10740, 00 лв. е претендирана в размер на 6451, 89 лв., за периода от датата на изплащане на възнаграждението до датата на предявяване на исковата молба (към 18.05.2018 г.), макар тя да е подадена в АССГ на 21.05.2018 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Въпреки така направеното с исковата молба искане, съдът е присъдил законната лихва върху обезщетението в размер на 10740, 00 лв., считано от 22.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, тоест произнесъл се е по непредявено искане, като по предявеното не се произнесъл. Неправилно се мотивирал, че въпреки заявената претенция, няма пречки да се произнесе като присъди лихвата от „датата на падежа на основното задължение“, без да мотивира защо приема, че тази дата е 22.06.2015 г. По тези причини, в тази част решението следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК поради наличие на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за неговата недопустимост в същата част.

По всички изложени съображения, обжалваното решение като недопустимо и неправилно следва да се обезсили в посочената по – горе част на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а в останалата да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При това съдът следва да има предвид разпоредбата на чл. 19 от Закон за националната агенция по приходите, която препраща относно реда за реализиране на отговорността на НАП към чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При новото разглеждане съдът следва да даде указания съобразно посоченото по – горе в мотивите на настоящото решение във връзка с искането за обезщетяване на платения ДДС като вреда, след като даде указания на страните за представяне на доказателства относно съществени обстоятелства във връзка с претенцията за неговото обезщетяване. Следва да разгледа и да се произнесе и по претенцията за присъждане на законната лихва, така както е заявена тя в исковата молба, като събере и допълнителна държавна такса за иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД. При произнасянето си по същество съдът следва да изложи мотиви в съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК, като обоснове фактически и правно изводите си. Ако намери исковете за основателни, съдът следва също така да даде мотивиран отговор на възражението, направено от НАП за изтекла погасителна давност.

По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 5864 от 16.10.2018 г., постановено по адм. д. № 5316 по описа на Административен съд София - град за 2018 г. В ЧАСТТА, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на "МДЛ Сервиз" ЕООД, с ЕИК 131360271 законната лихва върху обезщетението от 10740, 00 лв., считано от 22.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ Решение № 5864 от 16.10.2018 г., постановено по адм. д. № 5316 по описа на Административен съд София - град за 2018 г. в останалата част и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.