Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби:

"Садат" ООД, гр. П., чрез адв. И.Ш обжалва решение № 112/16.01.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2849/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16001617007280-091-001/21.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с ревизионен акт № П-16001618158488-003-001/19.09.2018 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, по съображения за нарушение на материалния закон и процесуалните правила, при издаването на ревизионния акт. Конкретните оплаквания са за липса на основания по чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 8 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и нарушение на чл. 79, ал. 3 ЗДДС в приложимата по време редакция. Касационният жалбоподател твърди, че не са налице липси на стоки и материални запаси, тъй като същите са предмет на обезпечение по договор за залог, сключен с "Фениксарс" ЕООД. В тази връзка сочи нарушения на чл. 49 ДОПК и чл. 178, ал. 1 ГПК при преценката на представените от дружеството писмени доказателства. Счита, че договорът за заем и договорът за залог са определени от органите по приходите и от съда като недействителни, без конкретно основание по чл. 26 ЗЗД. Твърди, че нормата на чл. 181 ГПК е неприложима в случая, като се позовава на тълкуването на понятието "трети лица", според което това са лицата, които черпят права от лицето, което подписало документа, а не всички трети лица, включително органите по приходите.

Поддържа, че не е изпълнена и втората предпоставка по чл. 79, ал. 3 ЗДДС, тъй като не е установено дали ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит в размера начислен от органите по приходите. Липсата...