Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Ямбол (ТП на НОИ - Ямбол) срещу Решение № 128/28.06.2018г., постановено по адм. дело № 113/2018г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменено по жалба на М.А решение № 1040-28-21/11.04.2018г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2174-28-460#1/01.03.2018г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ - Ямбол. Развитите съображения от жалбоподателя за необоснованост и неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 68 КСО във вр. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “а“ КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – М.А не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № 1040-28-21/11.04.2018г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2174-28-460#1/01.03.2018г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 68, чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 114, ал. 1 КСО, поради отпускане на пенсия въз основа на документ с невярно съдържание (осигурителна книжка), е отменено разпореждане № 4/протокол № 01039 от 10.05.2014г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Ямбол и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.А.
С отмененото разпореждане № 4/протокол № N01039/10.05.2014 г., считано от 05.04.2014г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Ямбол, на Атанасов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 68 от КСО, при навършена възраст 63 години и 8 месеца и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 38г., 07м. 00д., в размер на 150, 00 лева. Съобразно данните по чл. 5, ал. 4 КСО при издаване на разпореждането за осигурителен стаж за периода от 01.05.1999г. до 30.04.2000г. е зачетен този, положен при осигурителя „М. Микс - 97“ ЕООД, гр. Я..
С писмо № 1029-28-8656/13.11.2017г. е поканен осигурителя „М. Микс - 97“ ЕООД, гр. Я. да представи сключен с Атанасов трудов договор за времето от 01.05.1999г. до 30.04.2000г. Писмото е върнато на ТП на НОИ - Ямбол с текст „Пратката не е потърсена от получателя“.
След извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване е съставен от старши инспектор по осигуряването Констативен протокол № КВ-5-28-00380808/22.02.2018 г. Контролният орган при ТП на НОИ - Ямбол е формирал заключение, че на лицето Атанасов за периода от 01.05.1999г. до 30.04.2000г. не следва да се зачита осигурителен стаж и доход от осигурителя „М. Микс - 97“ ЕООД, гр. Я., като заверката на осигурителната книжка от контролен орган при ТП на НОИ – Ямбол е квалифицирана като „документално необоснована, некоректна и извършена единствено и само с цел придобиване на право и получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от лицето.
Въз основа на анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Изложени са мотиви, съобразно които допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се изразяват в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за форма на административния акт – непосочване в случая на фактическите и правни основания за издаване на акта, както и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, разписана в нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б „а“ КСО, първоинстанционният извежда, че по делото липсват доказателства за наличието на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание, въз основа на който е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Развити са съображения, че по делото няма данни да е налице влязла в сила присъда за съставяне на неистински документ или на документ с невярно съдържание, което да е основание да не се зачита за осигурителен процесния период.
Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Ямбол, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Обосновано е изведено наличието на противоречие в обстоятелствената и разпоредителната част на административния акт. Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при липса на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “а“ от КСО. С оглед изясненото обстоятелство, че осигурителната книжка на Атанасов е приключена от контролен орган на ТП на НОИ – Ямбол с коментар „заверена и връчена“, по делото липсват данни пенсията да му е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Видно от заключенията, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-28-00380808/22.02.2018г., финансовата ревизия по приходите и разходите на ДОО на осигурителя „М. Микс - 97“ ЕООД, гр. Я., приключила с ревизионна записка № 2381/22.12.2000г., е извършена от същия контролен орган на ТП на НОИ – Ямбол, който е заверил осигурителния стаж и доход на Атанасов за спорния период 01.05.1999г. – 30.04.2000г.
Наведените доводи от касатора досежно съдържанието на осигурителната книжка с оглед приемането й за документ с невярно съдържание са недоказани, като неустановени по надлежния ред. Документите са истински (автентични и верни) или неистински (неавтентични или неверни). Критерият за автентичността е авторството на документа, а за верността – съответствието между свидетелстващия документ и удостовереното в него. Въпросът за автентичността стои пред всеки документ, а за верността – само пред свидетелстващия документ. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща материална сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди. До установяването и обявяването на процесната осигурителна книжка за документ с невярно съдържание, същата като издадена от съответния административен орган, в кръга на неговата компетентност и съобразно нормативните изисквания, се явява официален документ с материална доказателствена сила. Истинността и верността на представените документи и удостоверените в тях обстоятелства не е оборена. Съгласно чл. 108а КСО, когато контролните органи на Националния осигурителен институт установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата.
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и по отношение, на които следва да обсъди обясненията и възраженията на страната, да събере служебно доказателства.
Извън предмета на спора са доводите във връзка с прилагането на чл. 114 от КСО, добросъвестността на пенсионера и наличието на правно основание за възстановяване на неправилно получени суми. Оспореното разпореждане не съдържа точно определен размер на задължението и не съдържа мотиви относно добросъвестността на лицето, поради което в случая процедурата по чл. 114 от КСО следва да завърши с отделен акт. За да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови парични обезщетения, в т. ч. и пенсия, като неоснователно получени, следва да бъде установеното неговото недобросъвестно поведение. Установяването на задължения за възстановяване на недобросъвестно получените от осигуреното лице пенсии се извършва по реда на чл. 114 от КСО. Недобросъвестното поведение на лицето като предпоставка за възстановяване на сумите се установява с издаване на разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128/28.06.2018г., постановено по адм. дело № 113/2018г. по описа на Административен съд – Ямбол. РЕШЕНИЕТО е окончателно.