Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Д, подадена чрез процесуален представител адв. Г.Л против Решение № 1259/27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 9310/ 2015 г. по описа на Административен съд София – град, в частта с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди като неоснователен. Касационният жалбоподател счита решението за частично неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение, в частта с която не са удовлетворени исковите претенции за неимуществени вреди и прави искане за присъждане на разноски съгласно списък на същите по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. С., подадена чрез процесуален представител гл. юриск. Стоянов, в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че Административен съд София - град е постановил правилно решение, което съгласно приложените доказателства по делото и приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. по описа на ВАС следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по подадена искова молба от В. с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 650 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с...