Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на „ М. – 2013“ ЕООД, ЕИК 202392064, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П. Б №2, представлявано от управителя С.М, подадена чрез адв. С.С и адв. С.М, и двамата от Адвокатска колегия –Пловдив, срещу решение № 803 от 19.07.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК - 393/2017 г., с което на основание чл. 60, ал. 1, т. 5 от ЗЗК във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 1 ЗЗК Комисия за защита на конкуренцията е установила, че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на „В. В.П.Г“ ЕООД и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС. Със същото решение Комисията е установила, че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на кмета на О. С, както и че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС. Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Моли решението, с което КЗК установява, че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) от страна на „В. В.П.Г“ ЕООД и кмета на община С., Върховният административен съд да постанови съдебен акт с който да отмени решението на КЗК, като приеме за установено, че са извършени нарушенията по направеното искане на представляването от него дружество. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, както и списък съгл. разпоредбата на чл. 80 от...