№ 101

София, 13.05.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело №5440 по описа за 2015 год.

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуален представител адв.Е. Я., срещу решение от 16.06.2015г., постановено по в. гр. д.№5782/2015г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 16.06.2015г. по гр. д.№5782/2015г. на Софийски градски съд са уважени предявените от А. Д. Г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1-3 КТ.

Касационното обжалване е допуснато с определение №127 от 02.02.2016г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК доколкото по поставения от касатора въпрос: „представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие, което страната не може да отстрани” въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя: според решение №157 от 30.03.2012г. по гр. д.№209/2011г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, основни принципи на граждански процес са равенството на страните в процеса и състезателното начало /чл. 9 и чл. 8 от ГПК/. Прилагането на тези принципи се гарантира чрез множество процесуални норми, въвеждащи процесуални задължения на съда, измежду които са: задължението на съда да изпрати препис от исковата молба за отговор на ответника /чл. 131 от ГПК/, задължението му да призовава страните за първото насрочено от него съдебно заседание...