Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар П. К. и с участието на прокурора Рая Бончеваизслуша докладваното от съдиятаЮ. Т. по адм. дело № 10913/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. от гр. София против Решение №3197/17.05.2021 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №11888/2020 г., с което била отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ц2153-21-80/22.10.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София – град (ТП на НОИ – София - град), потвърждаващо Разпореждане №[ЕГН]/47 от 26.06.2020 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – София - град, с което е постановен отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С жалбата се възразява, че първоинстанционният съд достигнал до неправилен правен извод, че поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст не му се следва. Решението му било постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което подлежало на отмяна.

Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София – град не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Д. А. срещу Решение № Ц2153-21-80/22.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – София - град, с което са оставени без уважение негови жалби вх. №Ц 1012-21-636/19.08.2020 г. и вх. №Ц 1012-21-983/15.10.2020 г. против Разпореждане №[ЕГН]/47 от 26.06.2020 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – София - град, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на материалните предпоставки по чл. 68, ал. 3 КСО.

При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по чл. 168, ал. 1 АПК съдът приема, че решението на директора на ТП на НОИ – София – град е постановено при липса на основанията по чл. 146 АПК, които водят до неговата отмяна. След като установява правнорелевантните факти, съдът достига до извод, че правилно органът не е зачел на Д. А. за действителен осигурителен стаж периода 14.01.1988 г. - 01.09.1991 г. ПИОД Ф „СИИ“ СП М-1 гр. София поради ненадлежното заверяване на осигурителния стаж за посочения период в трудова книжка №29/26.04.1988 година.

Според извършени проверки в отдел „Обединен осигурителен архив“, за периода от 01.05.1988 г. до 01.09.1991 г. за жалбоподателя не са намерени данни след м. 04.1988 г., които да удостоверяват действителен осигурителен стаж, а приложените по делото документи не били представени в оригинал, така, както са били изискани от органа в административното производство по издаване на процесното решение.

Съдът не е зачел за действителен осигурителен стаж наборната служба на касатора, която той е отбил, защото не е представил в оригинал удостоверение за военна служба. В мотивите си съдът констатира, че органът съобразно предвиденото в чл. 1, ал. 1 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) правилно е изискал от Асенов оригинални документи, като му е предоставил и подходящ срок, за да ги депозира, което същият не е сторил.

При тези констатации съдът приема, че действителният осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО вярно е определен от органа и той възлиза на 05 г. 10 м. и 02 дни, съгласно наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Произнасяйки се с тези мотиви, Административен съд София – град отхвърля първоинстанционната жалба.

Решението е неправилно и е постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Административен съд София – град е приел, че Д. А. не е доказал действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО. Материалноправните изисквания по чл. 68, ал. 3 КСО в относимата редакция – ДВ, бр. 35/2019 г., за да придобие лицето право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са: навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Първоинстанционният съд намира, че правилно на касатора не е зачетен действителен осигурителен стаж от 15 години, защото не представя оригинали на документи – трудова книжка, трудов договор и споразумение, както и удостоверение за наборна военна служба, удостоверяващо същата за периода от 24.09.1975 г. до 24.03.1977 година. Поради непредставяне на оригинален документ, осигурителният му стаж съгласно представените копия, не е взет предвид при преценка правото му на пенсия към 30.08.2019 година.

Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Касаторът действително не е представил пред съда оригиналите на трудови книжки и удостоверение за наборна военна служба, нито някакъв друг оригинален документ за доказване на придобит осигурителен стаж по време на административното производство.

След като съдът в първоинстанционното съдебно производство е констатирал, че касаторът не представя оригинални документи, във основа на които извежда претендираното субективно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е следвало на основание чл. 171, ал. 5 АПК да му укаже, по делото да представи заверени от страната преписи. Съгласно чл. 183 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

В конкретната хипотеза административният съд не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал.2 АПК във връзка с чл. 183 ГПК и по същество е изключил писмените документи, представени от жалбоподателя, с които удостоверява действителен осигурителен стаж за спорните периоди от време, без да е проведена нормативно установена процедура по ГПК. При всички случаи, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл. 183 ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. При липса, на първо място на изрично искане за представяне на оригинал на документ и на следващо място на определение на съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения материал по делото, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени представените доказателства при преценка на установените обстоятелства.

Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално да допусне нови доказателства служебно или по искане на страните, и установи фактите и обстоятелствата във връзка със спорните осигурителни периоди и предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №3197/17.05.2021 г. на Администртивен съд София – град, постановено по адм. дело №11888/2020 година.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ю. Т. п/ Десислава Стоева