Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар П. К. и с участието на прокурора Рая Бончеваизслуша докладваното от съдиятаД. С. по адм. дело № 10915/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „ОЗК - Застраховане“ АД, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., против Решение № 5209/17.08.2021 г. по адм. дело № 2366 /2021 г. по описа на Административен съд София– град, с което е отхвърлена жалбата на застрахователното акционерно дружество срещу задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, обективирани в т.5, 6 и 7 от Протокол за извършена проверка №ПР2037712/18.01.2021 г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Добрич.

В касационната жалба „ОЗК - Застраховане“ АД се твърди, че решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.

Ответниците - служители на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич Е. К. и А. Исмаил, при редовно призоваване, не се явяват, но се представляват от юриск.Н. К., който в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва изцяло касационната жалба, излагайки подробни съображения.

Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Становището на прокурора е, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и е формирал обосновани правни изводи за извършено нарушение на чл.262, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, счита, че касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в съдебния спор, за която съдебното решение е неблагоприятно и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на „ОЗК - Застраховане“ АД срещу задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, обективирани в т.5, 6 и 7 от Протокол за извършена проверка №ПР2037712/18.01.2021 г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Добрич, с които дружеството, в качеството на работодател, следва да заплати на М. Ж., Н. Н. и С. Ж. положения от тях извънреден труд на 25.09.2020 г. с увеличение, уговорено между работника/служителя и работодателя, но не по-малко от 75% за работа през почивен ден. Задължителните предписания са обжалвани, като с Решение, изх.№21006658/10.02.2021 г., на основание чл.97, ал.1 от АПК, същите са потвърдени от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“.

С решението на първоинстанционния съд, жалбата е приета за неоснователна, тъй като съдът е счел, че първоначалният акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с нормата на чл.404, ал.1 от КТ, при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът правилно е обсъдил спазването на чл.21, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, както и на чл.26 от АПК.

Преценил е, че спор по фактите няма, като 25.09.2020 г., в хипотезата на чл.262 от КТ, като неприсъствен, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е с характеристиката на „почивен“ за работещите на територията на община Добрич, поради което и постановеният административен акт е законосъобразен. Решението е правилно.

Напълно правилни са изводите на първоинстанционния съд, че съгласно чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител, въз основа на което е делегирано правомощие на този орган на местно самоуправление да определя неприсъствени дни, но само в случаите, когато други органи не разполагат с изрично законово предвидена изключителна компетентност.

Касационната инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора, че след като в Решение №11-1/28.07.2020 г. на ОбС - Добрич не е посочено изрично за кои лица е неприсъствен деня, то не би могло да се презюмира, че това засяга абсолютно всички работещи на територията на гр. Добрич, в това число и всички фирми и техните служители.

С Решение №11-1/28.07.2020 г. на ОбС - Добрич е обявен 25 септември 2020 г. за празничен и неприсъствен ден на територията на О. Д. Съгласно т.2 от това решение на кмета на общината е възложено да извърши последващите действия по изпълнение на решение. Действително 25.09.2020 г. е неработен ден по решение на общинския съвет, което не го прави „официален празник“ по смисъла на разпоредбата на чл.154, ал.1 от КТ, в която официалните празници са точно индивидуализирани, нито е неприсъствен, съгл. ал.2 на същата разпоредба, нито е обявен еднократно за неприсъствен от Министерски съвет / чл.154, ал.3 КТ/. Настоящият състав споделя преценката на административния съд, че 25.09.2020 г., като местен празничен ден е неприсъствен на територията на общината, като касае единствено работещите на територията на тази община и се явява почивен ден за тях. Това се отнася и за работещите в поделения на предприятия, институции и организации със седалища в друг град, които се намират на територията на община Добрич.

Достатъчно е да се посочи, че в случаите, когато се налага работници или служители на територията на община Добрич да полагат извънреден труд, който според дефиницията в Кодекса на труда се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време, и то само по изключение/ чл.144 КТ/, в обявения по реда на чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА празничен и неприсъствен ден, работодателят заплаща този труд в размер не по - малко от 75 на сто за работа през почивни дни, съгласно чл.262, ал.1, т.2 от КТ.

Обосновани са и изводите на съда, че позоваването на Заповед №1298/21.09.2020 г. на кмета на О. Д. е неоснователно. Правомощието за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на съответната община е в прерогативите на общинския съвет по предложение на кмета на общината, поради което издадената заповед на кмета е издадена и на основание т.2 от Решение №11-1/28.07.2020 г. на ОбС - Добрич, и на основание чл.105, ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование. Това оправомощаване на кмета не води след себе си извод за оправомощаването му да издаде и други заповеди с оглед обявяването на 25.09.2020 г. за празничен и неприсъствен ден по отношение на заетите в различни трудови дейности на територията на община Добрич, в това число и за служителите в офиса на „ОЗК - Застраховане“ АД.

Поддържаните възражения в касационната жалба са идентични с тези пред административния съд и са обхванати от мотивите на съда в обжалваното решение, които се споделят напълно от настоящия състав на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК. Не се констатират нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Съдът е извел обосновани изводи относно съществото на спора от фактическа и правна страна и не се констатират нарушения относно приложимия материален закон и правилата на съдопроизводството.

Като е отхвърлил жалбата срещу задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, обективирани в т.5, 6 и 7 от Протокол за извършена проверка №ПР2037712/18.01.2021 г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Добрич. като неоснователна, Административен съд София– град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 Закон за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5209/17.08.2021 г. по адм. дело № 2366/2021 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане“ АД, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сторените разноски в касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ю. Т. п/ Десислава Стоева