Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главен секретар на министерство на здравеопазването, чрез процесуален представител, против решение №7420 от 25.11.2016г. по адм. дело № 7764/2016 г. на Административен съд София-град, с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Заповед №РД-01-218/30.06.2016г. на главния секретар на министерство на здравеопазването, по заявление с вх.№93-00-58 от 08.06.2016г. от [фирма], и преписката е изпратена на административния орган с указание да предостави на [фирма] исканата със заявление с вх.№93-00-58 от 08.06.2016г. обществена информация в срок от 14 дни от влизане в сила на решението.

Касационният жалбоподател смята, че решението е неправилно-постановено в противоречие с материалния закон и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Съдът е счел, че с оглед разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ не е било необходимо административния орган да изисква съгласието на третото лице- [фирма] за предоставяне на достъп до исканата обществена информация. В случай, че счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, административния орган е следвало да се аргументира, за да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в §1, т. 5 ДР ЗДОИ. Като се е позовал на изричния отказ на третото лице за предоставянето на търсената информация, административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Съдът е приел, че дори при липса на надделяващ обществен интерес, търсената информация е дължима при спазване правилото на чл. 31, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ.Онието за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1, вр. чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ е неприложимо и предвид изричната разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗДОИ, вр. чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), като по делото не се твърди, че [фирма] се е възползвало от правото си по ал. 5 на чл. 42 от ЗОП да се позове на конфиденциалност във вр. с наличието на търговска тайна. По отношение търсената от заявителя информация не може да бъде приложено ограничението по чл. 17, ал. 2, вр. чл. 31, ал. 2 ЗДОИ.

Решението на Административен съд София-град, в частта, в която е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Заповед №РД-01-218/30.06.2016г. на главния секретар на министерство на здравеопазването е правилно, макар и по други съображения.

Поисканата от [фирма] с процесното заявление информация е обществена. Посочените в заявлението данни са свързани с обществения живот, тъй като представляват служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, а именно: сведения и данни, които се събират, създават и съхраняват от органа във връзка с дейността на министерство на здравеопазването.

Налице е и второто изискване на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - исканата информация дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект относно прозрачността и отчетността на сключените договори, по които министерство на здравеопазването е страна, както и за разходването на бюджетни средства.

Не се споделят изложените мотиви на първоинстанционния съд, касаещи приложими разпоредби от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) вр. чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗДОИ, тъй като по делото липсват доказателства за проведена обществена поръчка, с предмет процесния договор.

Независимо от горното, правилен е извода на АССГ, че оспорената заповед на главния секретар на министерство на здравеопазването следва да бъде отменена, но като постановена при липса на фактически основания за нейното издаване.

В процесния случай, като засягаща интересите на трето лице и заявен изричен отказ от това лице за предоставяне на исканата с процесното заявление обществена информация, за да е налице правопрекратяващо действие на тези два факта по отношение правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. П. относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес като елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ следва да бъде извършена от административния орган, поради което без излагане на фактически и правни основания относно този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. В опита си да обоснове липсата на надделяващ обществен интерес, главния секретар на министерство на здравеопазването е възпроизвел разпоредбата на §1, т. 6 от ЗДОИ, но липсват съображения защо именно предоставянето на информацията в процесния случай не би довело до разкриване на корупционни действия или злоупотреба с власт и повишаване на прозрачността и отчетността на субекта по чл. 3 от ЗДОИ - министерство на здравеопазването. Обстоятелството, че счетоводен софтуер принципно е необходим за нормалното функциониране на МЗ, не установява липсата на надделяващ обществен интерес.

На следващо място, в оспорената заповед не са изложени мотиви относно липсата на надделяващ обществен интерес във връзка с възприетите от административния орган съображения, че исканата информация представлява търговска тайна, каквито мотиви органът е длъжен да изложи предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, съобразно която свободният достъп до обществена информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл. 3, е ограничен и не подлежи на предоставяне в хипотезата, когато информацията представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

Доколкото процесната информация е такава, съдържаща се в договори, по които страна е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, то по силата на въведената от законодателя оборима презумпция с разпоредбата на §1, т. 5, б.“е“ от ДР на ЗДОИ, органът, а не заявителят следва да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. П. тежест на доказване, възложена на административния орган, същия следва да изложи фактически и правни основния в постановения акт по подаденото в конкретния случай заявление за достъп, относно липсата на надделяващ обществен интерес.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение в тази му част следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на твърдените касационни основания за отмяна.

При така установеното, решението на АССГ в частта, в която преписката е изпратена на административния орган с указание да предостави на [фирма] исканата със заявление с вх.№93-00-58 от 08.06.2016г. обществена информация с срок от 14 дни от влизане в сила на решението, следва да бъде отменено като неправилно, а преписката се изпрати на административния орган за произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, съобразно ТР №3/13.05.2010г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на касатора следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 100/сто/ лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7420 от 25.11.2016г., постановено по административно дело № 7764/2016г. от Административен съд София-град, в частта, в която е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Заповед №РД-01-218/30.06.2016г. на главния секретар на министерство на здравеопазването, по заявление с вх.№93-00-58 от 08.06.2016г. от [фирма].

ОТМЕНЯ решение №7420 от 25.11.2016г., постановено по административно дело № 7764/2016г. от Административен съд София-град, в частта, в която преписката е изпратена на административния орган с указание да предостави на [фирма] исканата със заявление с вх.№93-00-58 от 08.06.2016г. обществена информация в срок от 14 дни от влизане в сила на решението, и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявление с вх.№93-00-58 от 08.06.2016г. от [фирма], съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], да заплати на министерство на здравеопазването разноски в размер на 100 /сто/лв.

Решението е окончателно.